Поглед отвъд България: Фискалната стабилност на балтийските държави
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
В последните месеци темата за бюджетния дефицит на България става повод за дебати между много икономисти и политици и е поставена на дневен ред в много медии. През април служебното правителство предложи бюджет със забележителен дефицит от 6.1% от БВП (на начислена основа) за 2023 година, а през юни Асен Василев предложи нов бюджет с отрицателно салдо от 3%, което е точно на границата за фискална стабилност, заложена в Маастрихтските критерии на Европейската комисия (ЕК).
Интересно е да се проследи какво се случва в други европейски държави и какви са техните прогнозирани фискални показатели след руската инвазия в Украйна, която успява значително да понижи икономическата активност и да ограничи потреблението. За тази цел подходящ пример са балтийските държави (Литва, Латвия и Естония), тъй като те имат сходни икономически характеристики с България – те прилагат близки макроикономически политики, били са под влиянието на социалистическия режим и също като България отбелязват висок процент на емиграция.
Литва е държавата, която се представя най-добре по фискални показатели от останалите балтийски страни – както нейното финансово министерство, така и Европейската комисия прогнозират тя да остане в рамката за фискална стабилност в следващите години. През 2022 г. дефицитът й достига 0.6% от БВП, но е прогнозирано той да се увеличи до 1.7% през 2023 според прогнозата на ЕК и до 2.2% според прогнозите на литовското финансово министерство. Причина за това e както увеличение в разходите за мерки, подпомагащи междинното потребление, за социални плащания като пенсии и други, и за бруто капиталообразуване, така и спад в данъчните приходи. Дългът е прогнозиран да се задържи в рамката от 36-38% от БВП през 2023 и 2024 година.
В случая на Естония прогнозите на Европейската комисия и на естонското финансово министерство се различават значително както по отношение на дефицита, така и на дълга. ЕК прогнозира Естония да излезе извън фискалната рамка с дефицит от 3,1% от БВП през 2023 и да се върне в нея с дефицит от 2.7% от БВП през 2024 година. Естонското финансово министерство пък е заложило в програмата си за стабилност достигане на дефицита до 4.3% от БВП през 2023 и 4.2% от БВП през 2024 година. Разликата идва от това, че Естония предвижда по-големи разходи за компенсиране на работници и служители, социални плащания и бруто капиталообразуване от прогнозираните стойности на ЕК.
А причината за този висок дефицит е фактът, че Естония предвижда увеличение на пенсиите, на заплатите за държавни служители и на детските надбавки, както и по-високи разходи в сферата на държавна отбрана и образованието. По отношение на дълга Естония остава първенец в ЕС с 19.5% дълг спрямо БВП през 2023 и 21.3% през 2024 според прогнозата на ЕК.
Латвия е единствената държава, която се очаква да намали дефицита си през 2023 г., – от 4.4% през 2022 до 3.8% през 2023 г. и 2.7% през 2024 г. според прогнозата на ЕК и до 4% през 2023 и 2.5% през 2024 според латвийската програма за стабилност. Латвия планира увеличение предимно на данъчните приходи и намаление на разходите си за мерки, свързани с Ковид кризата и с облекчаване на покачването на цените в следствие на геополитическите събития през 2022 г. Важно е да споменем, че Латвия предвижда повишаване на разходите за заплати в публичната администрация и на здравните служители, както и за насърчаване на научната дейност и за инвестиции в сферата на отбраната и вътрешната сигурност, които ще бъдат компенсирани от гореизброените понижени разходи. Латвия отговаря на Маастрихтските критерии с прогнозиран дълг от 39.7% през 2023 и 40.5% през 2024 според ЕК.
В заключение ще подчертаем, че различните държави имат различни фискални показатели, но следват подобна траектория – те ще изпитат повишен дефицит през 2023, но се очаква той да бъде стабилизиран от 2024 година нататък. Във връзка с намерението на България да влезе в еврозоната от 1-ви януари 2025 г. е полезно да се разгледат резултатите на тези сходни на България държави, тъй като те също са имали фиксиран валутен курс и са преминали успешно към приемане на еврото.
Автор: Никол Вълканова, Институт за пазарна икономика
