Buldecor: Изкачване по законите на алпинизма

Основателят и управител на Buldecor Захари Милушев намира предизвикателно и практично решение да работи само по проекти и като подизпълнител на големи мебелни компании в Европа, с които стига до луксозни поръчки за оборудване на емблематични хотели по света и модни бутици на топмарки

Официалното откриване на бутика Philipp Plein на лъскавата улица „Съборна“ в София през октомври 2015 г. е ознаменувано с екстравагантно пищно модно шоу. Филип Плейн, един от смелите и атрактивни съвременни модни дизайнери, се качва на сцената, превърната в боксов ринг за бойци от ММА, за да приветства стотиците гости наоколо. Сред поканените е Захари Милушев, собственикът на Buldecor, българската мебелна компания, която изпълнява проекта за обзавеждане на бутика по поръчка на местния ритейлър.

Интериорният дизайн е в типичния за бранда стил с полирана стомана, бял и черен мрамор, сатенен месинг и една клетка от стъкло и метал, в която е поставен бляскав макет на огромен череп, символ на марката. Филип Плейн и Милушев не успяват да разговарят дълго заради натоварената програма, но тази среща, и по-точно отлично изпълненият проект отваря пътя на Buldecor в луксозния сегмент на оборудването за модни бутици на топмарки.

Милушев не си пада по шумните събития и си тръгва рано от партито. След една седмица обаче получава покана директно от екипа на немския дизайнер за нов проект в Европа. На този етап брандът има 33 магазина по цял свят и още 16 в плана си за 2015 г. „С лекота изпълнихме всичко. Последваха нови и нови проекти“, казва Милушев.

За последните 8 години в Buldecor изработват мебелите и декора за общо 25 бутика на Philipp Plein в Европа, Азия и САЩ. Веднага щом приключат с обзавеждането на внушителния шоурум на 900 кв.м в центъра на Милано, се захващат с триетажния флагшип магазин в Милано, а миналата година – и с мебелите за бутика в Ню Йорк. Цялото оборудване се изработва в трите фабрики на Buldecor в софийското село Мрамор.

„Хората на Филип Плейн съзряха възможност да правят по-евтино декора на магазините си и с добро качество“, споделя Милушев. Партньорството му дава добра възможност да навлезе в бляскавия свят на луксозните модни марки и да работи с отлични дизайнери. Той се възхищава на уменията на италианския архитект от аржентински произход Клаудио Пирони и черпи от него ценни знания за работата с мрамор, подредбата и съчетаването на цветовете: „Както от немеца можеш да се научиш да обработваш метал и да правиш прецизна сглобка между различни материали, така от италианеца може да почерпиш опит как всяко нещо да се прави артистично. От скандинавеца може да се научиш да мислиш просто и всичко да е функционално“.

С работата за Philipp Plein Buldecor изгражда отлична репутация на креативна и надеждна компания, управлявана от отворен собственик с интелигентен поглед към бизнеса. Когато един от дизайнерите на Пирони преминава в друго архитектурно бюро в Амстердам, той продължава да работи с българската компания. Този път възлага проекти за Karl Lagerfeld.

„Направихме обзавеждането на 15 бутика в Европа и Източна Европа и Баку“, казва Милушев седнал в пепеляворозов удобен дизайнерски стол на колелца. Дългата масивна маса пред него е отрупана с чертежи, а зад гърба му прозорците разкриват пъстра гледка към съседната сграда с шест големи пана, които изобразяват различни бутици по света. Включително на Karl Lagerfeld.

Всички бутици на софийската улица „Съборна“ – Emporio Armani, Just Cavalli, Max Mara, Brunello Cucinelli – поръчват оборудването си в неговата компания. С повечето от ритейлърите се познава лично. Също и с инвеститорите в луксозните хотели, с които работи. В България големите клиенти се доверяват лично на него. Известен е като човек, който си тежи на мястото. „Изпълнението на интериорни проекти е особен бизнес – казва той. – Нашата част от проектите за милиони може да е малка, но е видима. Ако някой не се справи, може да компрометира всички усилия на архитекти и строители и да ги забави, което носи загуби.“

От сайта на компанията е видно колко надълбоко е навлизал в производството на луксозни мебели по поръчка за бутици, вериги магазини, хотели, ресторанти, бензино­станции и офиси. С проекти за Hyatt Regency, DoubleTree by Hilton, Mercure, Adagio, Happy Bar&Grill и с внушителната 30-етажна сграда на Grand Hotel Millennium Sofia, по чието оборудване се работи две години и половина.

„Вие виждате много малка част от нещата на сайта, защото повечето проекти изпълняваме като подизпълнител на големи европейски фирми. Може да ги показваме само пред клиенти, за имидж, но не и да ги публикуваме“, пояснява Милушев.

На въпроса защо не сключва директни договори с големите клиенти, отговаря, че няма кой да повери проекти в такъв мащаб на мебелна компания от Източна Европа. Не всичко може да се изпълни от един производител, а и няма тази сила да посрещне тежки банкови гаранции. Едната от фирмите, за която Buldecor работи, „прави близо един милиард евро годишно от строителни скелета“, а оборудването за магазини съставлява едва 20% от общия обем на бизнеса. „Илюзия е да мислим, че може да застанем до тях с 240 служители и да посрещнем големи гаранции с 25 млн. лв. приходи (за 2021 г.)“.

Милошев намира за предизвикателно и практично мебелна компания да работи само по проекти. Обяснява го с теорията за синия и червения океан. „Ние сме в синия океан, в който няма много акули и рибите плуват относително спокойно. Нищо не се постига лесно, но и няма голяма навалица.“ Освен това този бизнес модел е щадящ – първо продава на клиента услугата, после произвежда. Няма голям риск.

По думи на Милушев успехът на компанията идва оттам, че основното ядро хора, с които започва преди 30 години, идват от машиностроенето. Понеже нямат никаква представа от мебелната индустрия, не виждат трудностите толкова големи и лесно вземат сложни решения. Той и сега се опитва да не взема проблемите на сериозно и гледа с лекота да ги реши.

В началото на 80-те години Захари Милушев е от отличниците на Техническия университет в София, които имат привилегията да се включат в програми за международен обмен на студенти. Той избира Чехия, защото „чешкият език е по-лесен от немския“. Езиците никога не са му вървели. Когато се връща в България с диплома, женен и с дете, той започва работа в ЗММ София и остава там в следващите 15 години. Напуска заради приватизацията на завода в зората на 90-те. Съпругата му го окуражава да започне собствен бизнес. „Ако наистина си толкова способен, колкото смятат колегите ти, ще се справиш и на зелена поляна“, казва му тя.

Милушев събира малък екип от пет-шест души и заедно се впускат да правят това, в което винаги са били добри – да ремонтират стари металорежещи машини, разпродавани от заводите. Купуват евтино, модернизират и продават скъпо. Шест месеца по-късно е извикан в Комисията за защита на конкуренцията с аргумента, че конкурират големия завод и трябва да спрат ремонтите.

Останали без работа през 1994 г., талантливите инженери започват да изработват универсална система с модули за обзавеждане на гаражни магазини. Всеки българин с гараж го прави на магазин. След 6 месеца разбират, че и в тази дейност има лимити, и решават да се пробват в офис оборудването. Дотам им стигат компетентностите и фантазията. На едно изложение „Стройко“ представят модел на бюро с контейнер, наподобяващ шкафче. Нито бюрото, нито контейнерът са изработени добре, защото не знаят как се прави. За „късмет“ един германец държи да купи контейнера за новия си офис, а Милушев тръгва да го разубеждава, защото знае, че шкафчето е „пред разпадане“: „Това ни накара да се мобилизираме и да се научим да правим нещата качествено“.

С развитието на частната търговия малките гаражни проекти прерастват в големи. Нововъзникналите търговски вериги като „Техномаркет“ и „Технополис“ виждат в Buldecor компания, която може да удовлетвори тяхната нужда от оборудване по поръчка. Тези проекти са свързани с голям обем продукция, което в един момент надхвърля капацитета на малка мебелна компания. Милушев разбира, че „това не са проекти за нас“, а за мебелните компании в Италия, Турция и Германия, с огромни възможности и високопроизводителни машини.

Той не може да си позволи огромни инвестиции за малък пазар като българския. Не може да излезе на външния пазар, защото няма опит. Има и още една бариера – не иска да се обвързва с кредити. Разчита само на знанието, което притежават техниците, работниците, архитектите, дизайнерите и инженерите в компанията: „Всички бяха много добре подготвени и като капак на всичко – скромни. Бяха готови да създават. Беше стандарт да работим по 10 часа на ден и в събота до обед, за да защитим хляба си“.

В бума на строителството през        2004 г. компанията се промотира като изпълнител на луксозни интериорни проекти на хотели, ресторанти и заведения, където се изисква креативност и голяма гъвкавост. Клиентите с малки хотели започват да строят гиганти по Черноморието. Голям късмет е, че работи с добри архитекти и инвеститори, с които се разбира. Не с всеки може да се получи. „В процес на съзидание може да работиш само с хора, с които си на една и съща вълна“, казва той.

Натрупал производствени мощности, Захари Милушев посещава изложението Euroshop в Дюселдорф с идеята да презентира Buldecor като подизпълнител. Големите европейски мебелни компании работят с производители в Китай, но някои, като немската Vitrashop, вярват, че е възможно да си партнират с малка компания в България. „Дойдоха да видят базата в село Мрамор и ни възложиха няколко проекта. В едно се оправяхме, в друго пропадахме.“

Vitrashop изпращат амбициозен супервайзър, който държи всичко под око. Инженерите трудно разбират какво се иска от тях, но се справят с първия проект. Вторият проект за обзавеждане на два обекта на Starbucks обаче е пълен провал. „Пратиха ни друг служител, който не можа да обясни добре нещата и не се справихме. Свършихме безславно с тях“, казва Милушев.

За негов късмет се появява друга голяма компания – австрийската Umdasch, която работи по много големи знакови проекти в европейските столици. Покрай това партньорство във Buldecor успяват да натрупат компетентност и да разширят контактите с други водещи фирми за обзавеждане на магазини в Европа.

Финансовата криза през 2008 г. предизвиква дълъг застой в изграждането на нови обекти, но идва часът на производителите на мебели от Източна Европа. В кризата големите фирми постепенно затварят фабриките си и търсят контрактори, които да произвеждат за тях. За да оцелеят, в Buldecor работят при по-ниски цени с по-висока производителност. Развиват солидна производствена база с технологично оборудване за обработка на метал, дърво, тапицерия, стъкло, камъни. „За да поддържаме конкурентно производство, трябваше да се захванем с много операции. Станахме атрактивен партньор на европейските мебелни компании“, казва Милушев.

Ковид кризата през 2020 г. пресява още веднъж конкуренцията, защото малките мебелни фирми в Европа, които произвеждат оборудване за хотелите в Германия и Австрия, започват да затварят една по една. Buldecor устоява на големия срив, защото няма кредити и задължения към никого. Излиза още по-силна с партньори в Италия и Германия. „Сега работим по много голям и труден проект за Breuninger в Мюнхен (луксозен магазин за висок клас мода, дрехи и стоки за бита)“, казва Милушев. В разговора изброява и поредица по-малки обекти – хотел Hyatt в Правец, Hilton в София, един в Париж и друг в ски курорт в Австрия, както и офис обзавеждане за голямата технологична компания SАP.

В този бизнес трябва да си като алпинист – да се държиш на три опорни точки – с хотели, големи офиси и оборудване на луксозни магазини, смята Милушев. Освен това никой от клиентите не трябва да заема повече от 20% от капацитета на производството, за да няма риск, ако някой фалира.

Той е алпинист. Понякога тренира на голямата стена на Walltopia, монтирана в централния офис на Buldecor в София. Покорява върхове по българските планини, но не вярва в приказката за постоянния растеж, „защото трябва да го управляваш“.

Отказва да продава фирмата за „добри пари“: „Ще ме вкарат в театъра на постоянния растеж и да се отчитам пред бордове – не ми трябва това. Чувствам се добре, животът ми е добър“.

Вярва в постоянната отговорност към клиентите, екипа, семейството и доставчиците. Винаги харчи по-малко, отколкото изкарва. Инвестира постоянно в нова техника и се стреми да разшири контактите си с основните водещи фирми в Европа.