Запознайте се с краля милиардер на хартията за свиване

През последните 50 години Дон Левин изгражда огромна империя за хартия за свиване с известни марки, сред които Zig-Zag, E-Z Wider и OCB. Не е зле за човек, който не пуши трева.

Човекът, който продава най-много хартийки за свиване на цигари в света, е или точно такъв, за какъвто го смятате, или никакъв. Да, той се е срещал с Хънтър С. Томпсън, забавлявал се е в имението на „Плейбой“, губил е колата си, докато е бил дрогиран, а складът му е бил претърсван от федералните власти. Освен това е наддавал за Чикаго Къбс заедно с милиардера Марк Кюбан и е продуцирал няколко филма, включително филма на ужасите на Стивън Кинг от 1986 г. „Maximum Overdrive“. И макар да притежава емблематични марки, познати на любителите на дрогата по цял свят, като E-Z Wider, Zig-Zag, OCB и JOB, той всъщност не пуши трева. Нито пък знае как се свива джойнт. 

„Бях човекът, който пушеше джойнт и се слюнчеше в ъгъла“, казва за употребата си на канабис Дон Левин, 72-годишният основател на D.R.L. Entreprises, която притежава Republic Brands. „Бях в кома. Канабисът ме убиваше; бях странният човек.“ За щастие на Левин, милиони други потребители на канабис знаят как да си свият джойнт. В допълнение към марките за хартия за свиване, Левин притежава и фабриките, които превръщат конопа, дървото, бамбука и ориза в хартия, както и производствения завод, който прави тази хартия в книжки – всичко това го е направило милиардер.

Forbes изчислява, че богатството на Левин, който притежава 100% от Republic чрез D.R.L. Enterprises, заедно със съпругата си и сина си, струва поне 1.7 млрд. долара. И въпреки че е член на т.нар. Three Comma Club с всички екстри – притежава две къщи (едната във Финикс, другата в Хайленд Парк, Илинойс), частен самолет и отбор по хокей на лед в Чикаго в Лигата за развитие на NHL – Левин досега до голяма степен се е криел под радара.

Republic произвежда повече от 1.2 млрд. книжки хартия за свиване на цигари годишно, което според бързите изчисления на Левин означава 3.7 млн. мили хартия. Една от най-известните му марки, E-Z Wider, е създадена от бившия милиардер Боб Стилър, който впоследствие създава Green Mountain Coffee и Keurig, и Бъртън Рубин. Стилър си спомня, че когато продава компанията на Rizla за 6.2 млн. долара през 1981 г., тя произвежда достатъчно хартия, за да обиколи Земята девет пъти. Сега фабриките на Левин произвеждат достатъчно хартия, за да се опакова планетата 150 пъти годишно.

„Ние сме най-големият производител на хартийки за свиване на цигари в света“, казва Левин в един 100-градусов ден в дома си в квартал Билтмор във Финикс, а в краката му стои видимо нервен спасител – пудел на име Клод. „Ние сме цялата верига за доставки.“

Хартиеният бизнес отдавна е добър и с високи маржове. Но световната индустрия за производство на хартия за свиване е непрозрачна и мъглива. Дори анализаторите, които се занимават с компаниите за тютюн и канабис, нямат ясна представа за нейния размер и обхват. Една от причините, поради които индустрията е трудна за проследяване, е, че повечето от фабриките са частни – от Papeteries du Leman, фабриката на Levin в Публие, Франция, която захранва фабриката за книжки на Republic в Перпинян, до Miquel y Costas & Miquel в Барселона, Glatz в Германия и Delfort в Австрия. Най-големият производител на специална хартия в света, Schweitzer-Mauduit International в Сен Жирон, Франция, който е собственост на публично търгуваната компания Mativ, базирана в Алфарета, Джорджия, произвежда хартия за свиване на цигари за компании като Raw и Vibes, а също така произвежда хартия за цигари за Altria, Philip Morris International, Imperial Brands Plc., Japan Tobacco Inc. и British American Tobacco.

Republic контролира около една трета от северноамериканския пазар на хартия за свиване с E-Z Wider, OCB, JOB и Top. Базираната в Кентъки Turning Point Brands, която лицензира правото за продажба на Zig-Zag от Republic в САЩ и Канада, и базираната в Аризона HBI International, която произвежда хартията за свиване Raw, също имат по около една трета пазарен дял. Общите продажби на едро в Северна Америка се изчисляват на около 550 млн. долара годишно, а световните продажби се на 2-3 млрд. долара годишно. Левин не иска да обсъжда финанси, но според изчисленията на Forbes Republic генерира 230 млн. долара в парични потоци от приблизително 650 млн. долара приходи – 35% марж на EBITDA.

Главният директор по приходите на Republic, Ребека Рол, обобщава защо производството на хартия за свиване е толкова добър бизнес: „Ние продаваме нещо, което хората палят“, казва тя. „Можеш да го изгориш само веднъж.“

Левин, който обикновено носи тениска за голф и маратонки, въпреки че не играе, е израснал далеч от мястото, където се намира сега, където пие чаша бяло вино в ресторант, отличен с наградата „Джеймс Беърд“, в центъра на Скотсдейл, само на няколко минути от дома си на стойност 4.5 млн. долара. Той израства в квартал Олбани Парк в Чикаго през 50-те години на миналия век с баща, който е „най-честният“ продавач на употребявани автомобили. Когато Левин е на 14 години, дилърството на баща му изпада в затруднение и семейството трябва да се премести. „Загубихме всичко“, казва Левин.”Бил съм богат. Бил съм беден. И е по-добре да имаш пари.“

В края на 60-те години на миналия век, след като служи в резерва на морската пехота, Левин посещава програма за обучение на General Motors, за да стане сам дилър на автомобили. Той не отива в университет, но винаги работи и открива, че е страхотен в продажбата на автомобили. Казва, че любимата му хитрост за сключване на сделка с човек, който смята, че цената е твърде висока, била да извика шефа си, който да го уволни пред клиента – всичко било на игра – и обикновено тактиката сработвала.

Но този човек, син на търговец на употребявани автомобили, има по-големи амбиции. В началото на 70-те години приятел на Левин от детството, Шелдън Милър, разказва за страхотен специализиран магазин в чикагския Роджърс парк, „Adams Apple“, който е обявен за продажба. „Мислех си, че е бутик, в който се продават дънки с камбанки и английска музика като Jethro Tull“, казва Левин. Те купуват магазина, известен с психеделичния си надпис, и целия му инвентар, с изключение на една кутия за обувки, пълна с хартийки за свиване. „Никога преди не бях виждал хартийки за цигари и не ги исках“, спомня си Левин. В рамките на три дни той осъзнава, че повечето му клиенти идват да ги търсят. „Обадих се на предишния собственик и купих кутията“, казва Левин. „Осъзнах, че сме купили т.нар. head shop“.

„Станахме „Сиърс“ на консумативите“, разказва Левин за ранните си дни в бизнеса. „Беше много забавно.”

За да се запаси отново с хартия за свиване, Левин трябвало да изпраща пари на дистрибутор в Ню Йорк, за да получи няколко месеца по-късно нова пратка хартия, произведена в Испания. Той открива, че дистрибуторът събира пари от различни търговци на дребно, прави поръчка и ги продава с голяма надценка. „Реших, че и аз мога да го направя, и затова се качих на самолета“, казва той. „Проблемът беше, че трябваше да купувам много, много повече, отколкото можех да продам в магазин с площ 800 кв. м.“ В крайна сметка Милър и Левин се разделят през 1971 г. и Левин започва самостоятелна дейност, като създава компанията Adams Apple Distributing Co. Скоро той прави големи поръчки на листчета за свиване и пътува из Средния Запад, за да ги продава на пушачите.

Веднъж, докато пътува с влак от Испания до Холандия и има престой в Париж, Левин решава да се отбие в офиса на Zig-Zag. Планът му е да ги убеди да прекъснат ексклузивните си отношения с U.S. Tobacco. Но случайно слиза от асансьора на грешния етаж и се оказва, че разговаря с мениджъра по експорт на JOB – марка, създадена през 1838 г. от Жан Барду, изобретателят на хартията за свиване. Преди да си тръгне, мениджърът казва на Левин, че имат 5000 кутии хартия за свиване с вкус на банан и ягода и ако се съгласи да ги купи, JOB с удоволствие ще направи Левин свой ексклузивен дистрибутор в САЩ. Той приема сделката и JOB става първата ексклузивна марка на Adams Apple.

Скоро клиентите на Левин започват да му искат и други аксесоари за канабис, като т.нар roach clips и тръби. „Не знам какво е бонг, но можем да го купим“, спомня си той да казва на клиентите си. Започва да издава каталог и да се рекламира в High Times, а бизнесът му процъфтява през опияняващите 70-те години. 

„Станахме „Сиърс“ на консумативите“, разказва Левин за ранните си дни в бизнеса. „Беше много забавно.“

В края на 70-те годишният приход на Левин възлиза на 10 млн. долара (равностойни на около 50 милиона долара днес), според публикация в „Ню Йорк Таймс“ от 1978 г. По това време федералното правителство започва да прилага закони за борба с аксесоарите за марихуана, специално насочени към бонговете и тръбите за трева, но не и към хартията за свиване. Левин вижда, че неговите приятели и колеги от бранша са от погрешната страна на закона. „Един мой познат получи 104 месеца затвор“, казва той. „Казах си: „Добре, спирам. И спряхме да продаваме всичко, освен хартията за свиване“. Той се отървава от целия си инвентар и няколко седмици по-късно складът му в Чикаго бива претърсен от Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия и полицията на Илинойс. Те не намират нищо друго освен хартийки за свиване.

През 80-те години на миналия век Винсент Болоре, млад наследник на богатство в производството на хартия и собственик на компанията Odet-Cascadec-Bolloré rolling paper, по-известна като OCB, купува Zig-Zag и JOB. По-късно, под ръководството на нов управител на фабриката, работниците планират да стачкуват, така че Левин отива във Франция, разказва на Болоре как е провалил бизнеса и настоява да му продаде компанията. В крайна сметка двамата се разбрали, но французинът обяснил как „B“ в OCB символизира Болоре – неговото семейство е създало компанията през 1822 г. и той никога не би я продал. 

„Но ако някога го направя“, казал Болоре, „ще продам на теб“.

По време на ерата „Just Say No“ Левин решава, че е най-добре да промени името на компанията си, за да премахне всички следи от нейните контракултурни корени. След като вижда на едно летище табела, която обявява, че Southern Airways сменя името си на Republic Airlines, той получава прозрение. „Има U.S. Tobacco – спомня си той, – има National Tobacco, но няма Republic Tobacco. Това звучеше като стара, улегнала компания.“

През 2000 г. Болоре, който няколко години по-късно става милиардер, решава да преориентира компанията си от хартия към пластмаса и е готов да я продаде на Левин. „Смятах, че Дон е най-добрият, който може да я поеме, и той го доказа“, казва 71-годишният Болоре. Левин купува и фабриките за хартия на Болоре – Papeteries du Léman, която се намира в непосредствена близост до водата Evian, и Papeteries des Vosges.

Вместо да купува на едро, Левин вече контролира производството на хартия и дистрибуцията. „Ако не беше Болоре, щях да продавам моливи“, казва Левин. „Купих това, което правеше Болоре. Не че съм умен – просто съм достатъчно умен, за да продължа да го правя“.

„Ние не печатахме хартия“, казва Лари Познер, бивш ръководител на продажбите в Republic. „Печатахме пари.“

След като марките на Болоре стават част от империята на Левин, Republic продължава да се разраства и той изпълнява стратегия за включване и на други големи марки. Години преди това той купува от R.J. Reynolds марката Top, която е популярна в затворите и арестите. А през 2018 г. купува Bali Shag, марка за насипен тютюн, и емблематичната E-Z Wider от Imperial. Условията на сделката не са обявени по това време.

Лари Познер, който е работил за Стилър в E-Z Wider, а след това е отишъл да работи за „Дони“ в Republic като вицепрезидент по продажбите, казва, че старият му шеф е от друга епоха. Според Поснър Republic не е била в бизнеса за хартия за свиване, нито в тютюневата или канабисовата индустрия. „Ние не печатахме хартия“, казва Познер. „Печатахме пари.“

Въпреки че не пуши трева, Левин разбира своите клиенти. „Това, което се опитваш да продадеш, ако правиш добра хартия за свиване, е никакъв вкус“, казва той. „Това, което се опитваме да направим, е нещо, което е възможно най-малко забележимо.“

А ако се занимаваш с продажбата на продукт без вкус, маркетингът е всичко. Съдебните спорове за търговски марки са основна част от стратегията на Republic. Те не могат да направят много по отношение на милионите долари, които се изтеглят от пазара от фалшификаторите в Китай, но тези от САЩ трябва да внимават. През март 2022 г. Republic печели съдебно решение на стойност 11 млн. долара, след като съдебно жури установява, че търговец на едро, базиран в Джорджия, продава фалшиви продукти Top и JOB. Republic харчи „милиони годишно“ за подобни съдебни дела, казва Левин.

Въпреки че поддържа работни отношения с много от конкурентите си, повечето от тях смятат, че Левин е „агресивен“ и готов да се бие. Republic съди и други компании на пазара заради спорове за договори, търговски марки и плащания, включително и легендарната марка Bambú. Само през последните четири години компанията му е завела близо 150 съдебни дела.

Може би най-дългогодишната вражда на Левин е с Джош Кеселман, чиято HBI International създаде мегапопулярната марка Raw. Двамата мъже се съдят с компаниите си от близо десетилетие, а съперничеството им датира отпреди 20 години. Левин не иска да коментира текущите съдебни спорове, но общо казано твърди, че индустрията за хартия за свиване е съставена от „политически кариеристи“ и „продавачи на змийско масло“.

Левин също така омаловажава собствения си успех през последния половин век. „Със сигурност не съм кралят на хартията за свиване“, казва той. „Това е много работа на много хора и да си приписвам заслуги би било погрешно и обидно.“

Но след няколко десетилетия начело на империята, която сега е на стойност 1.7 млрд. долара, Левин мисли за своя наследник и за своето наследство в индустрията. Синът му Робърт, тридесетгодишен данъчен адвокат, вероятно няма да го наследи. „Той не е предприемчив“, казва Левин. Той допълва, че няма да продаде компанията на фирма за частни инвестиции на капитал, тъй като тя би лишила компанията от повечето ѝ служители, за да увеличи печалбите си. „Ще умра и тази компания ще бъде управлявана от външен мениджмънт, преди да я продам на някой, който би се опитал да я рационализира“, казва той.

Едно от нещата, които Левин не се опитва да рационализира, е каква луда история му е осигурила индустрията за хартия за свиване. „Не съм очаквал да бъда там, където съм днес“, казва той. „Мислех, че ще продавам коли на Уестърн авеню в Чикаго.“