Как заможни университети като Харвард и Принстън си позволят да игнорират съдебно решение за позитивната дискриминация
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
През юни Върховният съд забрани позитивната дискриминация при прием в университет, но много елитни свръхбогати училища няма да трябва да се съобразяват с тях, ако просто откажат федерално финансиране.
Председатели на елитни университети реагираха на Решението на Върховния съд за забрана на позитивната дискриминация при приема от 29 юни с почти всеобщо неодобрение. Президентът на Принстън Кристофър Айзгрубер заяви в изявление, че становището на съда е „нежелано и разочароващо“, тъй като ще направи мисията на училището за поддържане и подобряване на разнообразието на студентския състав „по-трудноизпълнима“. Президентът на Йейл Питър Саловей заяви в изявлението си, че е „дълбоко обезпокоен“. Други училища от Бръшляновата лига и елитни колежи по свободни изкуства като Амхърст, Уилямс и Помона изразиха, че изпитват същите чувства.
При всички тези вълнения има един лесен начин институциите да откажат да се съобразят със Съда и по този начин да имат свободата да формират своите класове за прием на първокурсници, използвайки расата като фактор, както са правили в миналото – ако не взимат никакви държавни пари. Върховният съд има юрисдикция само над колежи, които получават федерални средства, така че правителството не би могло да ги преследва за запазване на статуквото, ако те откажат помощ.
„Ако успеете да направите така, че институцията да не се възприема като място за обществено настаняване и да е частна, напълно изолирана от публични средства, тогава на теория това е възможно“, казва Осамудия Джеймс, професор в Юридическия факултет на UNC и експерт по граждански права и дискриминация.
Въпреки че експертите в областта на висшето образование смятат, че идеята колежите да се откажат от федерално финансиране е нереалистична, факт е, че много от най-богатите колежи в страната – тези с многомилиардни дарения – могат да си позволят да се откажат от малката част от федералните пари, които получават всяка година. Общото федерално финансиране в 17 от 50-те най-богати училища по размер на даренията на студент през 2021 г. (последната година, за която има изчерпателни данни от Министерството на образованието) възлиза на по-малко от 1% от общия размер на даренията им. В 38 от тези 50 най-богати училища федералното финансиране е по-малко от 2.5%.
За какво университетите използват федералното финансиране?
Голяма част от финансирането се предоставя на преподавателите под формата на субсидии за научни изследвания от федерални агенции. Също така студентите получават т.нар. Pell Grants като безвъзмездна финансова помощ или теглят заеми Stafford – вид федерален студентски заем, който може да бъде субсидиран или несубсидиран – федералната програма Work-Study осигурява средства за работа на студенти на непълно работно време.
Но за някои училища тези суми са нищожни в сравнение с възвръщаемостта, която могат да генерират от нарастващите си дарения. Амхърст и Помона колидж, два от най-добрите колежи с хуманитарни дисциплини в САЩ, имат по над 3 млрд. долара в даренията си, което прави около 2 млн. долара на редовен студент. Всяко от тези училища е получило по-малко от 10 млн. долара федерално финансиране през 2021 г., което възлиза на едва 0.26% от даренията в двата колежа. Харвард и Йейл са получили по близо 800 млн. долара от правителството, като имат далеч по-експанзивни програми за следдипломни изследвания и най-добрите медицински училища, въпреки че финансирането на Харвард представлява само 1.4% от даренията от 53.2 млрд. долара към 2021 г., а на Йейл само 1.9% от даренията от 42.3 млрд. долара. Принстън има най-много дарителски активи на ученик от всички училища – 4.7 млн. долара, а по-скромните му 218 млн. долара федерални средства възлизат на 0.6% от 37 млрд. долара дарения – той има по-малко магистърски програми от своите конкуренти. През фискалната година, приключваща през юни 2021 г., даренията на Принстън са нараснали с 47%, а през миналата година, мрачна за акциите, даренията на училището са намаляли само с 1.5%. Като се има предвид историята на Принстън за добра възвръщаемост, отказът от федерални помощи в подкрепа на приема на по-разнообразни ученици изглежда като една разумна и постижима мисия.
Да се намалят федералните средства и се увеличат разходите от фонда е по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Много университети ограничават разходите на даренията до 4-5% годишно, като част от даренията на всяко училище вече са заделени за определени програми. Експертите предупреждават, че заемането на подобна радикална позиция може да отблъсне учените, които работят по проекти, финансирани от федералните власти. Освен това може и да обърка студентите, които няма да имат право на помощи под формата на Pell Grants, а ще трябва да получават цялата си финансова помощ под формата на институционални стипендии. Затова други методи за подобряване на културното разнообразие, без да се нарушава решението на Върховния съд, биха могли да бъдат по-ползотворни.
„Ами ако инвестират повече пари за изпращане на специалисти по набиране на персонал в повече гимназии, в които има чернокожи и латиноамерикански ученици? Те не са положили всички усилия, които биха могли да положат, за да привлекат тези ученици“, казва Санди Баум, старши научен сътрудник в Центъра за данни и политики в областта на образованието на Urban Institute. „Те се нуждаят от повече кандидати от тази демографска група, а кандидатите не се набират чрез положителна дискриминация, а чрез други неща.“
Но алтернативните методи за подобряване на разнообразието досега не са дали добри резултати в деветте щата, които вече са забранили расовите преференции при приема в държавните си университети. Процентът на чернокожите студенти в Калифорнийския университет в Бъркли и Мичиганския университет е спаднал рязко, след като тези щати забранили позитивната дискриминация през 1996 г. и 2006 г. Миналата есен двете училища заявиха в доклади до Върховния съд, че броят им се е възстановил само частично въпреки скъпоструващите програми за подпомагане.
Съществува и известен прецедент за частни училища, които отказват федерално финансиране. Хилсдейл Колидж, християнско училище в Мичиган със солидно финансиране от 950 млн. долара, което през 2021 г. издържа 1500 студенти, гордо разгласява своята независимост от Чичо Сам. Няколко по-малки религиозни училища като Югозападната баптистка богословска семинария и Гроув Сити Колидж правят същото. Хилсдейл има свой собствен формуляр за финансова помощ, който кандидатите попълват отделно от федералната апликационна форма FAFSA, и който покрива нуждите на студентите си изцяло от частни средства.
Хилсдейл е уникална институция сред селективните частни университети, чийто уебсайт твърди, че „оценява достойнствата на всеки уникален човек, вместо да се поддава на дехуманизиращите, дискриминационни тенденции на така наречената „социална справедливост“ и „мултикултурно разнообразие“. Университетът привлича средства от над 600 000 дарители годишно, включително консервативните милиардери Чарлз Кох и Ричард и Елизабет Юхлейн. Липсата на федерално финансиране позволява на колежа да избягва изискванията за докладване по Title IX, който защитава студентите в други институции от дискриминация въз основа на техния пол или сексуална ориентация.
„Хилсдейл не е мястото, където по-голямата част от Америка ходи на училище“, казва Дейвид Фелдман, професор по икономика в Уилям и Мери, специализиран във финансирането на висшето образование. „Има комбинация от капацитет и желание, които трябва да се обединят, за да се направи това. Училище като Хилсдейл е изключително мотивирано да се измъкне от федералните правила, които смята за безбожни.“
Макар че няколко заможни университета може да имат възможността да отхвърлят федерално финансиране, това би било рисковано, особено ако техните възпитаници не смятат постигането на културно разнообразие за значима мисия. Разбира се, възхваляването на ограниченото правителство винаги е било отличителна черта на политическата десница, докато училищата за хуманитарни науки с по-ляво ориентирани факултети и студентски колективи често смятат, че федералната помощ се полага по право. Но тъй като прогресивните хора бързо се разочароват от настоящата политика на Върховния съд, може би е необходим само един либерален милиардер-дарител, който да заеме позиция в другата посока.
„Трудно би било бързо да се измъкнете от приемането на федерално финансиране,“ казва Джим Хандриесър, вицепрезидент по консултиране и бизнес развитие в NACUBO, организация, в която членуват финансови директори на университети. „Освен ако някой мегадонор не каже, че разнообразието е по-важно от всичко останало, затова ще ви даде още 100 милиона долара, които да бъдат вашият мост, за да излезете от бизнеса с [федерална] финансова помощ.“
Автор: Ханк Тъкър
Превод: Ренета Георгиева
