Краля на скрапа

След като в продължение на години доминираше пазара на скрап в България, Борислав Малинов тества и нови ниши като опасните отпадъци.

Борислав Малинов с охота грабва масивен куб от пресовани метални отпадъци, които някога са били домакински уреди и техника. И докато светът говори за умни домове и автоматизация на всичко, той споделя защо не вярва, че изкуственият интелект ще повлияе на бизнеса му. „Може да влезе в процесите, но физическите обекти си остават физически“, казва Малинов, основател на „Норд холдинг“ и един от големите играчи на пазара за скрап в България. Той е убеден, че неговият бизнес е един от двата, които няма да бъдат засегнати от ChatGPT и автоматизацията (другият е складовите дейности).

За 57-годишния Малинов търговията с метални отпадъци продължава да е мултимилионен бизнес. През 2021 г. приходите на „Норд Индъстри“, компанията му, която се занимава с търговия с метали, нараснаха над два пъти до 48 млн. лв. Дружеството е част от „Норд холдинг“, което освен с метали се занимава със събиране, търговия и рециклиране на опасни отпадъци, акумулатори, автомобили, потребителска техника и други.

„Скрап бизнесът за мен е бизнес с бъдеще – казва Малинов. – Той няма да спре да съществува по една проста причина. Икономиката приема все повече и повече метали като суровина и като продукция, те се увеличават с 6-7% всяка година.“

„Норд холдинг“ изкупува метални отпадъци, обработва ги и ги продава на заводите за рециклиране в България и чужбина. Компанията твърди, че държи 27% от пазара на черни метални отпадъци и 22% от пазара на цветни метални отпадъци.

Роденият в Дупница Борислав Малинов изгражда своето кралство от скрап в продължение на години, след като в началото на 90-те години започва работа на площадка за скрап, а после създава собствена фирма и малко по малко я прави незаобиколим фактор на пазара (в пиковите си години холдингът декларира по 126 млн. лв. приходи годишно). Освен в търговията с отпадъци, бизнес интересите му се простират в строителство, туризъм, електронна търговия и други.

Пазарът на скрап е напоен с ожесточена конкуренция, регулации и сив сектор. Според Малинов в момента в България има около 600 площадки за скрап. Повечето са законни, а незаконните са предпочитано място за крадците на метали, тъй като не изискват документи за приемането на отпадъците. „Норд холдинг“ притежава собствени площадки и работи с други: нещо като подизпълнители. Събраните метали се предават на заводи за рециклиране, като черните метали се предават основно на предприятия в България, а някои от цветните метали – например алуминий, се изнасят за чужбина. „Никога нямаме проблем да продадем – казва Малинов, давайки за пример как „Норд холдинг“ успява да продаде алуминиеви кенчета в САЩ, при това на много добра цена. – Трудното е да купиш.“ Той посочва още, че „Норд холдинг“ е една от малкото български компании, които имат лиценз за износ към Китай.

Като председател на Българската асоциация за рециклиране Малинов беше от хората, които предупреждаваха, че законовите промени, с които се цели изсветляване на търговията със скрап, всъщност ще увеличат сивия сектор. Асоциацията беше инициатор на искането за обратно начисляване на ДДС, за да се намалят измамите. Сдружението подкрепяше и преместването на площадките за скрап извън жилищните райони, и въвеждането на мерки за контрол като поставяне на видеонаблюдение. „Бизнесът намаля с 30%, но пък кражбите на скрап намаляха 4.5 пъти“, казва Малинов и посочва, че България е европейската страна с най-голям контрол в това отношение. „И ние си го наложихме доброволно.“

С почти 17 тона годишно на глава от населението България е най-големият генератор на отпадъци в Европейския съюз след Финландия. Тази статистика върви ръка за ръка с друг неблагоприятен факт: страната ни е на последните места в Европа по рециклирането на вторични суровини. Това би следвало да е предпоставка за бурно развитие на бизнеса със скрап.

„Като имате предвид, че ресурсите на планетата намаляват, скрапът придобива все по-голямо значение и винаги ше бъде така“, казва Малинов.

Но Малинов не се ограничава само с търговия. През 2022 г. „Норд холдинг“ започна изграждането на собствени рециклиращи мощности за различни видове отпадъци като алуминий, чугун, автомобилни масла, гуми.

„Норд холдинг“ събира опасни отпадъци и решава дали да ги предаде за рециклиране, за изгаряне или за обезвреждане. Част от тези отпадъци – например автомобилните масла и акумулаторите – се изкупуват от заводите за рециклиране, което означава, че и „Норд холдинг“ също е готова да плаща, за да ги събира от населението (за разлика от други отпадъци като автомобилните гуми, които компанията събира безвъзмездно).

Опасните отпадъци са ниша, на която компанията сега навлиза, но за които Малинов очаква, че може да формира около 3% от общия оборот на бизнеса. Освен масла, това са живак и отпадъци от батерии, бои, лакове, луминесцентни лампи и т.н.

Основният бизнес засега остава съсре­доточен върху металните отпадъци, които обикновено следват цените на металите. А те се покачват в дългосрочен план, макар да не са имунизирани от спадове като например през 2023 г., когато Световната банка очаква понижение в цените от около 8%. Но ролята на посредник в рециклирането – а по този начин и в кръго­вата икономика – е предпоставка „Норд холдинг“ да запази желязната си хватка на пазара и занапред. „Процесът не може да се случи без нас – компаниите, които се занимаваме с това“, казва Малинов.