Тони Шей: Човекът, който даде твърде много

Когато през 2020 г. главният изпълнителен директор на Zappos Тони Шей умира на 46-годишна възраст при мистериозен пожар, Forbes разкрива, че са замесени наркотици. Траекторията на саморазрушението му е била очевидна няколко месеца преди фаталния ден в утопичната общност, която той се е опитвал да изгради в Парк Сити, щата Юта. През последните седмици от живота си Шей е започнал да плаща милиони долари на кръг от подмазвачи в отчаян опит да му доставят щастие.

Семейството на Тони Шей вече си е тръгнало, когато 46-годишният главен изпълнителен директор на онлайн магазина за обувки и дрехи Zappos купува ранчо в Парк Сити, щата Юта.

След епизод на маниакално поведение и последвал престой в болница през юни 2020 г. родителите му пристигат в града заедно с двамата му братя Дейв и Анди. Въпреки това Тони прекарва много малко време с тях и моли приятелите си да не го оставят сам с роднините му.

В моментите, когато общува със семейството си, Шей не ги допуска до себе си. При един от разговорите с майка му Джуди той казва, че ще бъде открит с нея, ако тя се държи като негов приятел. Ако тя се държи като член на семейството, той би скрил информация от нея. След като Джуди му препоръчва да отиде на терапевт, той казва, че ще го направи, но само ако за всяка минута, в която е на терапия, тя седи в ледена вана. Когато майка му отново споменава терапията, изтъквайки проблемите му с вниманието, Тони ядосано напуска къщата.

Когато идва време семейството му да си тръгне, Анди не е убеден дали да го направи. Въпреки разстоянието между тях през годините, той решава да остане в Парк Сити и да държи под око по-големия си брат. Десет дни по-късно той се връща и бързо си дава сметка, че е навлязъл в среда, в която хората се конкурират за парите на Тони, като му представят безсмислени проекти и живеят в къщи, които иначе никога не биха могли да си позволят.

Единственото, което успява да измисли, е да привлече хора, на които може да се довери, за да наблюдават Тони. Анди знае, че брат му Шей от известно време иска да работи с техния дългогодишен приятел Тони Лий. През 2003 г. Лий уредил заем от Wells Fargo, когато Zappos била на прага на фалита. Впоследствие Лий работи в няколко по-малки банки, преди да се установи в Тексас, за да управлява финансите на семейство Бас – петролна династия с богатство над 5 млрд. долара. През годините Лий и Анди остават близки приятели. Сега, в момент, когато разходите на брат му излизат извън контрол, Анди преценява, че може да им бъде от полза професионален финансов мениджър, който да осъще­ствява някакъв контрол.

Първоначално на Лий не му допада идеята да се раздели с живота си в Тексас и да напусне удобната си работа, за да влезе в маниакалния свят на Тони Шей, но се съг­ласява да се срещне с него. На вечеря в края на юли Шей му споделя, че превръща Парк Сити в общност, подобна на тази, която е изградил в центъра на Лас Вегас няколко години по-рано, но по-добра. Ролята на Лий щяла да включва надзор на всички финанси в предприятията в Парк Сити. Верен на своя подход, Шей предлага да удвои заплатата на Лий, което означава годишен доход от 1.5 млн. долара. Усещайки колебанието на Лий, Шей се обръща към един от присъстващите на вечерята и му предлага комисиона от 10%, или 150 хил. долара, ако успее да убеди Лий да приеме предложението.

След вечерята Анди дръпва Лий настрана. Обяснява му, че преместването му в Парк Сити има смисъл по няколко причини. Една от тях е, че като контролира финансите, той ще може да помогне и за отстраняване на хората, които се възползват от брат му.

Молбата на Анди е неотложна, защото от сметките на Тони изтичат средства в продължение на месеци. Ако някои хора са изпитвали съмнения дали е редно да вземат пари от човек, който се отдалечава от реалността поради употреба на наркотици и друго нередовно поведение, малцина се замислят каква дяволска сделка сключват, когато Шей се отдава на друго разрушително увлечение.

В седмиците след излизането му от болницата Шей се съсредоточава върху изучаването на биохакинга, за да увеличи своята производителност. Убеден е, че вдишването на азотен оксид е начин да повиши нивата на кислород в кръвта си и да премахне нуждата от сън. По-известен като райски газ, азотният оксид е до­стъпен в търговската мрежа като домакински артикул в патроните за машините за бита сметана, известни като WhipIts. Въпреки че дишането на азотен оксид е незаконно, то е популярно от десетилетия сред тийнейджърите, които нямат право законно да си купят алкохол, както и сред участ­ниците във фестивали, които търсят евтино и бързо опиянение.

Възможностите на човешкия мозък обаче не са безгранични. Прекомерната употреба на райски газ може да го увреди, а някои тийнейджъри дори умират от химическа асфикция. В паузите между цигарите Шей диша райски газ от бутилките WhipIt, сякаш пие вода. Според някои оценки той е консумирал над 50 бутилки на ден.

Заради почти постоянната употреба на райски газ поведението му става странно. Веднъж той стъпва върху стъкло, порязва си крака и обикаля ранчото в Парк Сити, оставяйки по пода кървави ивици, за да улесни своето намиране. Друг път се опитва да се лиши от храна и вода, за да премахне нуждата от ползване на тоалетна. С течение на времето теглото му спада под 45 кг.

Обзема го параноя. Една сутрин Шей решава, че висш мениджър на Zappos на име Тайлър Уилямс е в града и се опитва да превземе бизнеса му. Страхът го кара да наеме охранители, които да оформят периметър от хора около ранчото. Посетители, дошли да се видят с Шей, се сблъскват с охранители в различни части на ранчото и остават с впечатление, че се намират в непристъпна крепост.

Първоначално Шей се движи из имението по обедно време и провежда срещи в различни стаи в ранчото, за да обсъжда многобройните проекти, които са му предлагани, но постепенно започва да прекарва повече време в спалнята си и да приема гости, седнал в леглото, заобиколен от бутилки с райски газ.

„Стаята му приличаше на приют за бездомници – казва по-късно брат му Анди. – По земята имаше изпражнения. В тоалетните бяха покълнали растения. По земята се търкаляха счупени стъкла и чинии. Под леглото и по стените имаше изгнила храна… беше отвратително.“

Снимки: Противопожарна служба на Ню Лондон

Увлечението му по райския газ настъпва в момент, когато хората около него намират нови начини да харчат парите му, а Шей изглежда склонен да похарчи всичко, за което немалка роля изиграва измислената от него схема „10Х“. Тя е приложена за първи път с благородната цел да се помогне на Парк Сити да отвори врати в условията на пандемия. Планът предвижда по улиците в центъра да се продават членски карти за по 10 долара, които дават право на хората да ядат и пият без ограничение в местните ресторанти. Предвижда се също на участниците в схемата се раздават тениски и стоки с логото „10X“. Инициативата изглежда изцяло благотворителна, начинанието няма никакъв финансов смисъл, но щатските власти в Юта не се съгласяват градът да заприлича на бар и след втората седмица закриват програмата.

Философията „10Х“ обаче продължава да се развива и през лятото се превръща в нещо друго. Шей започва да изисква всичко да бъде кратно на десет – десет пъти по-бързо, десет пъти по-голямо, десет пъти повече. Освен че предлага на новите си служители двойно по-висока заплата, той обещава 10% комисиона на всеки, който похарчи парите му. Ако някой похарчи в ресторант 1000 долара например, печели 100 долара. Ако убеди някого да живее в Парк Сити, получава 10% комисиона върху годишната заплата на този човек. А ако някой сключи сделка за недвижим имот на стойност 1 млн. долара, би спечелил 100 хил. долара.

По това време Тони Лий поема управлението на финансите и става свидетел как парите напускат банковите сметки на стария му приятел. За разлика от обикновените графики за движението на акциите на семейство Бас, сега Лий преглежда разписки за инвестиции в злато и недвижими имоти, балони с горещ въздух и предложения от туристически компании за екскурзии с хеликоптери.

Лий забелязва също, че тези, които получават от парите на Шей, започват да се поддържат един друг, често пъти мотивирани от програмата „10Х“. Дългогодишната му лична асистентка Мими Фам например през последните години получава от Шей фик­сирана месечна заплата от 9 хил. долара. Но след като стартира инициативата „10Х“ в Парк Сити, тя договаря увеличение на заплатата си до 30 хил. долара на месец – сума, бързо задмината от парите, които получавала под формата на комисиони по схемата „10Х“.

Чрез контролирана от Фам компания са изплатени фактури за общо над 20 млн. долара. В един от случаите тя е „управлявала“ подизпълнител, на когото е плащала по 83 333.33 долара на месец, за да „съдейства и управлява различни проекти“ и всеки път, когато му е било плащано, тя е получавала 8333 долара. Когато Шей купува автопарк от автобуси и възлага на Фам да организира модернизирането им за 3.7 млн. долара, тя получава 10% от тази сума. След това урежда придобиването за 7 млн. долара на яхтклуба Big Moose, което й осигурява комисиона от 700 хил. долара.

По парадоксален начин структурата от стимули, измислена от Шей, работи, както си я е представял, и хората се надпреварват да изпълняват всяка негова прищявка. Когато му хрумва да създаде студио за документални филми, Фам и Шей пишат на лист договор за създаване на компания с капитал 10 млн. долара за финансиране на проекти за документални филми, които ще се снимат от съществуващото вече студио XTR. Дружеството щяло да бъде контролирано от Шей, Фам и нейния приятел Роберто Гранде – бивш адвокат и обещаващ филмов продуцент. Като част от споразумението Фам и Гранде ще получават 55% от печалбата на студиото, въпреки че не са вложили в него собствени средства. А в съответствие със схемата „10Х“ Гранде щял да вземе комисиона от 1 млн. долара. Освен това Фам претендира да получи още 10% от таксата за наемане на адвокати, които да организират изплащането на комисионата. Два месеца по-късно Гранде обявява в XTR, че Шей е одобрил отпускането на още 7.5 млн. долара. Не е ясно дали парите са преведени, но адвокатите, написали условията за изплащане на комисиона от 1 млн. долара, променят договора, посочвайки, че вече се дължат 1.75 млн. долара.

Действията на Фам често са насочени и срещу приятелката на Шей Сузи Бейлсон. Фам дори въвеж­да „глоба Сузи“ – 30 хил. долара, която Шей се съгласява да плаща всеки ден, в който Бейлсон посещава негов имот. Шей натрупва 1.83 млн. долара глоби, за които получава фактура. В крайна сметка плаща само 420 хил. долара.

Друг човек, с когото Фам е във враждебни отношения, е Анди Шей. Тъй като Тони се запознава същата година с Пола Абдул, той й предлага да изнесе 180 концерта в зала Yellowstone в Парк Сити срещу договор за 9 млн. долара. Който успеел да сключи договора, щял да получи комисиона от 900 хил. долара. Анди твърдял, че той го е уредил, а Фам твърдяла, че тя има право на комисионата. В друг случай Анди и Фам се карат кой има право на комисиона за ранчото, закупено за 15 млн. долара, където Тони живее до края на дните си.

В последните месеци преди смъртта му (той умира при пожар в склад, където се барикадира, заобиколен от бутилки с райски газ, свещи и резервоар с пропан) Анди се опитва да получи подкрепа и от други хора, за да сключи още сделки с парите на брат си. Той настоява друга приятелка, Джанис Лопес, да убеди Шей да инвестира 10 млн. долара в компания за текила, като й предлага да поиска 50 млн. долара. Но Лопес отказва и сделката пропада.

Тони Лий първоначално насърчава Анди да получава комисионите „10Х“. „Ще се радвам да бъдеш брокер в моята сделка“, пише Лий в бележка до Анди, имайки предвид договора за своята заплата. „Отиди да поговориш с него.“

„Да, ще поговоря – отвръща Анди. – Кажи му, че аз съм твоят брокер.“

Лий изглежда въодушевен. „Ще заработиш комисионата си :)) Надявам се Тони да ти плати.“

„Ще оправя нещата с Тони! А ти направи така, че да разбере, че аз съм ти брокер :)“, отговаря Анди.

„Колкото по-голяма е заплатата ми, дали е 1.4 или 1.5 [милиона долара], ти ще получиш по-висока комисиона. Иди да се бориш за мен сега :))“.

„Изцяло печеливша ситуация! – отговаря Анди. – Радвам се най-вече, че си тук и двамата ще се подкрепяме.“

Впоследствие Лий твърди, че не е знаел колко болен е Шей, докато не приел работата. След като започнал работа, бързо се отдръпнал от Анди, защото вярвал, че той се опитва да се възползва от брат си, а не да го защитава. Лий твърди, че Анди го моли да прехвърли 100 млн. долара в контролирана от него сметка, за да ги задели за „пенсионирането“ на Тони. Лий отказва, а Анди отрича да е имало подобен разговор.

Що се отнася до опитите на Анди да си осигури 10% комисиона от заплатата на Лий, те се провалят, защото Тони отказва предложението. Изглежда това не е от особено значение, защото Анди вече е договорил собствен договор със заплата 1 млн. долара годишно.

Адаптирано от Wonder Boy: Tony Hsieh, Zappos, and the Myth of Happiness in Silicon Valley („Момчето-чудо: Тони Шей, Zappos и митът за щастието в Силициевата долина“) от Анжел Ау-Юнг и Дейвид Джийнс. Публикавано от Henry Holt and Company. Copyright © 2023 by Angel Au-Yeung and David Jeans. Всички права запазени.