Dronamics: Карго лебеди в небето

След девет години и инвестиция от 36.5 млн. евро първият български карго дрон „Черният лебед“ е във въздуха. Следващата цел на неговите създатели братята Свилен и Константин Рангелови е да се наложат на логистичния пазар и да превърнат основаната от тях Dronamics в компания за 1 млрд. долара

Пълномащабният самолет на Dronamics завърши успешно първия си полет в края на май 2023 г., а основателите на компанията Свилен и Константин Рангелови получиха наградата, която си бяха обещали преди девет години – да отидат на бръснар.

Близките на Свилен и Константин Рангелови чакат този момент от години. Новата визия на братята ги прави неузнаваеми.

„Прибрах се и жена ми не ме позна, а кучетата започнаха да ме лаят – каза Константин Рангелов (32). – Аз също се изненадах. В огледалото го нямаше онова момче, което бях оставил преди години.“

Оттогава са се променили много неща за тях. Включително и това, че вече са се излекували от неприязънта си към бради и с тях се харесват дори повече. Доказателство е молбата им към екипа на Forbes да направим снимките възможно най-скоро след бръснаря, за да увековечим мига, а брадите бързо да се върнат на лицата им.

Снимки: Иван Коловос за Forbes

Ролята на брадите е тясно свързана със завидната им мотивация да развиват иновативен продукт с години, без да генерират каквито и да са приходи. Доскоро всеки ден, когато братята са минавали около огледало или са докосвали неволно лицата си, са си напомняли, че са дали обещание – да направят своя летателна машина.

„Понеже създаването на дизайн на самолет е много трудоемко, всички се опират на предишни модели, а те – на тези преди тях. В този процес на заимстване липсва иновацията“, казва Свилен Рангелов (38), изпълнителен директор в Dronamics. В желанието си да бъдат различни и да оставят отпечатъка си дронът на Свилен и Константин излита 120 години след полета на добре познатите в авиацията братя Райт.

„Още от началото бяхме с нагласата, че ей сега, още една година, и дронът ще бъде във въздуха. И наистина го вярвахме. Поради ред причини или не е ставало, или не е било „ей сега“, но вече всички тези причини нямат значение. Ако преди девет години знаехме, че ще ни трябват девет години, можеше сега да имаме по-различен разговор“, казва Константин Рангелов, технически директор в компанията и част от Forbes „30 под 30“, клас 2016 за България и клас 2017 за Европа.

В създаването на „Черния лебед“ важна роля има екипът на Dronamics от 170 експерти с различен опит – от инженери и спедитори до скулптори. С тяхна помощ Рангелови изграждат дрон, който според компанията може да пренася до 350 кг на разстояние до 2.5 хил. км със скорост 200 км/ч.

Лети на височина до 7 хил. метра – значително под тази на стандартните самолети, но и над малките едноместни и двуместни машини. Пилотите на Dronamics управляват от разстояние, а изискванията за пистата са за дължина от 400 м, като може повърхността да не е асфалт, а трева.

Бизнес моделът на Рангелови е да печелят от превоза на товари. Цената на услугата им е между 1 и 5 евро на килограм в зависимост от дистанцията. За сравнение – с тир би струвало центове на килограм, но превозът би дошъл с пъти по-бавно. Подобна оптимизирана логистика би улеснила работата на куриери, транспортни фирми и електронни търговци в целия свят. Затова не е изненада, че досега Свилен и Константин са събрали приблизително 36.5 млн. евро под формата на инвестиции от фондове за рисково финансиране и бизнес ангели от 12 държави. 2.5 млн. евро от средствата идват от Европейската комисия в рамките на програмата EIC Accelerator на Европейския съвет по иновациите.

Освен това българската карго компания се е справила с най-голямото предизвикателство пред бизнес модела си – регулациите. Dronamics е лицензирана да извършва карго полети във всички страни от Европейския съюз. Логистичните гиганти DHL и Hellmann Worldwide Logistics са си запазили правото първите доставки да са за тях, като вече имат сключени договори за няколко години напред. Планът на Рангелови е да продължат с тестовите полети до края на тази година и от 2024 г. да започнат доставки за Hellmann Worldwide Logistics в Гърция. В тези полети на „Черния лебед“ ще участват по четирима пилоти.

Името на дрона идва от първоначалния скептицизъм у част от участ­ниците на пазара, че подобна иновация е възможна. През Средновековието черният лебед е бил нарицателно за нещо, което хората мислят за невъзможно, но съществува и чака да бъде открито.

Носталгията по българското сирене е в основата на пробива в тази на пръв поглед невъзможна мисия за Рангелови. През 2013 г. Константин Рангелов учи авиокосмическо инженерство в Холандия. После започва работа в компания за композитни части за самолети. Застоява се в чужбина и започва да му липсва вкусът на българско сирене. При всяка възможност го споменава на брат си. Отново, отново и отново.

В един момент Свилен Рангелов не издържа и му казва: „Нали си инженер! Измисли някой дрон и ще ти изпратя по него“, и му затваря телефона.

Носталгията по българската кухня наистина кара по-младия Рангелов да грабне калкулатора и да види дали има как да създаде такава летяща машина. По това време се говори за малки дронове за доставки на Amazon до 2.3 кг на разстояние до 24 км в САЩ. Рангелов обаче се цели към по-голямо количество. Не би било практично да лети дрон чак от България за 2.3 кг сирене.

На Константин Рангелов му отнема време, но личният му интерес го държи мотивиран. „Още не ставаше дума за чертежи. Те идват на по-късен етап. Първо има много сметки, за да видими дали изобщо може да стане. Изглеждаше постижимо. Щеше да издържи. Пресметнах всичко още веднъж и звъннах на Свилен. Можехме да решим логистичен проблем, за който бях сигурен, че не е само наш“, казва Константин Рангелов.

През 2014 г. той се връща за постоянно в България. С брат си правят голяма крачка, като напускат работата си и влагат цялото си време в Dronamics. До този момент Свилен Рангелов е трупал опит в областта на управлението на екипи, маркетинг и продажби. Освен това има и финансови познания, защото е завършил икономика в Америка в Davidson College.

Образованието е основополагащо за двамата братя. Те са от семейство на учител и журналист и от малки вярват, че знанията винаги се отплащат. Затова и не се страхуват да потърсят помощ за новия си проект. Първата стъпка, която правят, е през 2014 г. да кандидатстват в акселераторската програма на инвестиционния фонд Eleven. Там проектът им придобива повече визия. Изглаждат концепции и правят проучвания за случващото се на пазара. Осъзнават, че много компании са се опитвали да направят карго дрон, но аеродинамиката ги е провалила.

Рангелови откриват вдъхновение как да избег­нат грешките на другите в автомобилостроенето. Карго самолети се разтоварват на големите летища. След това товарът поема към по-малките градове с камиони. Пазарът не се нуждае от самолети, международни писти и камиони, а от „летяща баничарка, която да измине средната миля при доставките“.

Тези размишления им спестяват години лутане. Рангелови създават собствен дизайн, който да постигне желаното съотношение цена–качество на доставките. По план това ще ограничи конкуренцията в тяхната пазарна ниша. Има компании, които показват по-добри резултати по този показател с между 10 и 20%. Те обаче работят с между 125 и 320 пъти по-голям товар и отиват в друга категория. Boeing 747 например пренася 113 хил. кг.

Братята решават да продават само капацитета на дроновете – „350 кг товар от точка А до точка Б“. По този начин ще могат да обслужват постоянно техниката и да обучават професионални пилоти в управлението й.

Това им носи инвестиция 25 хил. евро от Eleven и на 21 август 2014 г. основават Dronamics. Понеже нямат собствен офис, остават под наем в този на фонда. Успехът им дава самочувствие и през следващата година кандидатстват в различни иновативни фестивали. Така българският проект става част от селектираните 50 най-перспективни стартъпи в европейското състезание Pioneers Festival Challenge във Виена и австрийският фонд SpeedInvest инвестира в него 100 хил. евро.

Със свежия капитал братята започват по-целенасочено изграждането на прототип. Налага им се да напуснат офиса на Eleven. Местят се в стара фаб­рика в софийския квартал „Военна рампа“. В края на 2017 г. създават прототип в мащаб 1:4 спрямо планирания дрон. Година по-късно отварят втори офис в Campus X, един от водещите хъбове за иновативни компании в София.

По традиция такива бизнеси започват пътя си към пазарна реализация с необуздана амбиция и оскъден бюджет. В същата ситуация е и Dronamics. За да спестят средства, Свилен и Константин Рангелови се принуждават сами да създават това, което им е необходимо. През 2019 г. наемат част от бив­шата база на DHL и я превръщат в производствено хале с отделни помещения и офис част. Там сглобяват още два прототипа – 1:12 и 1:10. Проектират фурна за печене на композити с дължина 10 м. Създават и суперкомпютър от части за геймъри – така се справят с валидацията на издръжливостта на машините си. Това се оказва приемливо решение, защото ако искат да тестват аналогово, би им отнело години и милиони евро. „Знаете ли, че в Холандия само факултетът на университета, в който аз съм учил, има седем вятърни тунела. Е, в България нямаме нито един“, казва Константин Рангелов.

Следващият вид препятствия пред двамата братя са регулаторни. Преди 2021 г. преминаването на дронове през граници не е било описано в закона. Това обаче се променя началото на 2021 г., когато Dronamics става стратегически партньор на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) за дронове глобално. А година по-късно получават лиценз от Дирекцията за гражданска авиация на Малта, който им позволява извършването на карго полети във всички страни от Европейския съюз. Досега подобно разрешение не е давано на карго дрон компания в Европа.

Междувременно получават от Eleven 100 хил. евро, с които стават общо 450 хил. евро от фонда. А специално създаденото дружество „Дронамикс Кепитъл“ набира максималните почти 3 млн. евро на първоначалното си публично предлагане (IPO) на Beam пазара на Българска фондова борса. Целта? Да ги инвестира в Dronamics.

Истината е, че компанията е отчитала само загуби заради оперативната си дейност. Още нямат постъпило плащане, но това не притеснява инвеститорите, които вече са дали приблизително 36.5 млн. евро на компанията. По последни данни Свилен и Константин Рангелови държат по 36.45% от дяловете на Dronamics. Въпреки това има много неконвертирани инвестиции, които ще бъдат оценени след предстоящата серия А от финансиране. Очакванията на братята са, че тогава всеки от двамата ще има под 20% от собствеността, но ще бъдат с по-големи дялове от останалите.

Този дялов рунд ще бъде първият от 2016 г. и се очаква да се проведе през 2023 г. Целта на основателите на Dronamics е да съберат 50 млн. евро. С тези средства ще стартират мрежата си в Европа, като ще започнат от Гърция и ще продължат в средиземноморските държави. Планът им е през следващите две години да пуснат на пазара 25 дрона. Пет от тях са заложени да се направят от екипа в София, а останалите да се разпределят между фабрики в Германия и Австралия. Партньорите им имат предимството на голямото производство и опит от създаването на части за самолети на Airbus и Lockheed Martin.

„Ние си имаме правата върху дизайна и, грубо казано, даваме чертежите на тези компании. Както в текстилната индустрия България прави неща на ишлеме за Запада, така ние даваме на Запада да прави дронове за нас на ишлеме“, казва Свилен Рангелов.

Пътят на дроновете ще започва от тези фабрики. После машините ще бъдат превозвани с кораб, тир, или друго средство до тестово летище. Там ще се направи рутинна проверка за изправност. Ако всичко е наред, ще се отправят по въздух към летища, от които има заявен товар за изпращане. От мястото на излитане ще бъде управляван от двама пилоти, част от екипа на Dronamics. Ориентировъчно около средата на маршрута те ще предадат дрона на свои колеги, които са на крайната дестинация.

Броят на дроновете ще се увеличава с времето. За да улеснят работата на пилотите, планират да изградят централен оперативен център, който ще поема контрола над дроновете веднага след излитането и ще го връща малко преди кацане. Няма как да бъде заобиколена нуждата от хора на място, защото в началото и края на полета на място някой трябва да отвори врата на дрона, да го разтовари и провери преди следващия полет.

За да достигнат производство на хиляди бройки на година, братята имат два варианта. Първият е да наберат поне 100 млн. евро инвестиция и да направят фаб­рика за дронове. Вторият – да се доверят на външни партньори.

„Не съществува фабрика за производство на 1000 летящи машини на година. Най-големите правят 600–700 бройки за 12 месеца. Затова ще разпределим това усилие и при следващата фаза на финансиране ще разчитаме на работа с лизингови компании“, казва Свилен Рангелов.

Неговите наблюдения на пазара показват, че това е често срещан модел в авиацията. Нещо повече, едни от най-големите клиенти на Airbus и Boeing са лизингови компании. Този модел помага на авиокомпаниите, които предлагат превоз, да има гъвкавост и ако се окажат с повече самолети от необходимите, да ги върнат. „Нещо като кола под наем“, обяснява Рангелов. За Dronamics този вариант би работил повече, защото няма да дават повече дялове от компанията си.

Добра новина за настоящите инвеститори е, че Dronamics ще си избие всички разходи, когато вкара в операция 80 дрона. Общо те ще могат да пренасят същия тонаж като един товарен Boeing 737 (негов еквивалент са пътническите самолети с два реда седалки – бел. ред.).

„Това показа силата на нашите бизнес модел и технология, защото няма карго авиокомпания по света, която с една машина да си е избила разходите.“

Плановете на Рангелови са да покрият тази цел до 2026 г. А освен това и да получат оценка от 1 млрд. долара и да станат компания еднорог.

„Целта ни е до края на 2030 г. да имаме над 3 хил. самолета в употреба глобално. Това е едва началото, защото дори с 3 млн. „Черни лебеда“ няма да покрием повече от 1% от търсенето на логистичния пазар глобално“, казва Свилен Рангелов.

Индустрията наистина е голяма. Очакванията са компаниите, които предлагат логистични услуги с карго дронове, да генерират общо приходи от 640 млрд. евро до 2030 г. Данните са на управляваната от Кати Ууд – част от „50 над 50“, клас 2021 на Forbes – американска инвестиционна компания Ark Invest.

След Европейския пазар Свилен и Константин Рангелови гледат към Австралия и Близкия изток през 2025 г. Ако изчисленията им се окажат верни и плановете им се осъществят, било то със закъснение от няколко години, пак не е сигурно, че ще ги видим без брада. Съветваме ви за всеки случай да си запазите този брой.