Как да изплатим държавния дълг без лев от бюджета
В средата на юли Германия проведе търг за разрешения за изграждане на 7 гигавата вятърни паркове в Северно море и в Балтийско море. След оспорвана конкуренция резултатът от търга е 14 млрд. долара приход. Две компании ще платят милиарди, за да получат право да изградят офшорни вятърни паркове.
Това е много важно развитие и кардинална промяна на досегашната ситуация. В предишни години с търговете за изграждане на вятърни паркове държавата плащаше субсидия на бизнеса, за да го стимулира да изгражда вятърни паркове. Т.е. търговете бяха начин да се определи кой да получи субсидия от държавата. Сега обаче потокът на средства се обръща на 180 градуса – вече бизнесът плаща на държавата, за да получи право да изгражда вятърни паркове.
Според Федералната мрежова агенция на Германия резултатът показва, че инвестициите в офшорна вятърна енергия вече са силно атрактивни. Вече няма нужда от субсидии за изграждане на вятърни паркове, това вече се превръща в печеливш бизнес. Същото вече се случи и със соларната енергия, която преживява бум заради ниската си и конкурентна цена. Природният газ също преживява ренесанс в региона, като Румъния и Турция започват търговска експлоатация на големи находища в Черно море.
Каква е връзката на тези развития с България и нашия държавен дълг?
Нека направим проста сметка. Германия само от 7 гигавата търг ще получи приходи от 14 млрд. долара, т.е. около 2 млрд. за гигават. Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията България в Черно море има 116 гигавата технически потенциал за вятърна енергия, от които 26 гигавата са в достъпни територии и могат да се оползотворят с налични към момента технологии. Както и да го смятаме, става въпрос за милиарди приходи в държавата (и много повече за бизнеса).
И това не е всичко. След като Турция и Румъния откриха големи находища на природен газ, България също може да ускори проучванията и да започне добив на газ, което, разбира се, ще носи приходи. България също така има и огромни възможности за соларна енергия, а има и потенциал за съхранение на тази енергия чрез ремонт на ПАВЕЦ „Чаира“, което е все по-важно и доходоносно в съвременната енергийна система.
Не на последно място, електрификацията и новите чисти технологии изискват и ресурси. Много се говори за неща като литий, кобалт или германиум, но всъщност най-необходимият ресурс е мед, защото медта се използва за електрически кабели, електромотори и т.н. Неслучайно медта е включена в списъка на стратегическите суровини от Европейската комисия. България има огромен потенциал, тъй като страната е сред най-големите износители на мед и има значителни находища. Нещо повече, медта не е само добив, но и преработка, и много последващи индустрии по веригата.
Накратко, България има огромен потенциал за производство и съхранение на вятърна и соларна енергия, добив на газ и мед и последваща преработка. Дори едно от тези неща да развием, това ще създаде нова мултимилиардна индустрия. А защо да не развием всичките направления?
