Притегателната сила на малкия град

Тези, които прекарват отпуските си в по-затънтени населени места, ще се сетят веднага за какво говоря. Усмихнати и леко бавни (поне на нас забързаните жители на големия град ни изглеждат така) хора, които те поздравяват с “добър ден”, дори когато те виждат за първи пъти. Автентична доброта в общуването и най-важното – чувство за сигурност – социален уют, за който може само да мечтаем. Защо в малките градове, където заплатите са относително ниски, богатството малко, проблемите на ежедневието не изглеждат толкова драматични? Само илюзия ли е усещането за по-щастлив живот тук, далече от шумния и безпокоен голям град? Дори да е истина, на колко от нас им хрумва да загърбят стресирано-космополитното си ежедневието?

Но може би най-големият парадокс е чувството за повече свобода и едновременно с това чувство за повече свързаност с другите в общността. Изглежда е фалшива дилемата, според която жертваме индивидуалната си свобода, когато се приобщаваме към дадена общност. В малкия град, по всичко личи, може да си свободен човек с индивидуални цели и стремежи, като в същото време приемаш за ценност развитието на общността. В нашето материалистично възпитание (и въпреки прозренията на Адам Смит за частния интерес и общата полза) не намираме лесно решение на този пъзел – как е възможно да правиш нещо за цялото, публичното, без да жертваш парченце от личното, частното.

Трудността идва, разбира се, не е от самия парадокс, а от начина, по който го възприемаме. Нашето съзнание е продукт на системното напластяване на парадигмата, че хората не могат да живеят мирно и проспериращо заедно, освен ако няма някаква централна сила, която с принуда да ограничава техните стремежи да нарушават един на друг личното пространство и право на собственост. Приели сме това за дифолтно състояние и може би с право – как иначе бихме могли да си представим ред, мир и благоденствие в град с милиони жители, освен ако няма правила и полиция. И наистина в такъв свят, редът, общото благо, ще са резултат от жертви на личната свобода – прекомерно регулиране на живота и бизнеса, данъци, глоби, забрани, повсеместно видеонаблюдение.

Но малкият град ни припомня, че хората може да живеем заедно в мир и благополучие, дори без да има “голям брат”, който да ни вкарва в правия път. Доверието, чувството за сигурност и предвидимост, се базират на общуване на лично ниво, но не само. Всяка лична връзка е част от мрежа, която прави животът и икономиката възможни в цялата им пъстрота и разнообразие. В същото време мрежата е децентрализирана, няма лидер или една много важна точка, т.е. устойчива е на шокове и ютилизира знанието, разпръснато между много хора. Всички те, не задължително се познават, но техните знания и усилия произвеждат блага, които се разпростират върху цялата общност.

Има и много малки градове с много различен дух от това, което описвам. Но той по-скоро е резултат от разрушаване на мрежовия характер на обществото и пазарните отношения. Но има и много запазени градове, които ни припомнят, че нашият социален свят предполага да бъде децентрализиран, ако искаме да съчетаваме свобода и ред. Всъщност не е нужно да откриваме нещо твърде ново. В пазарната икономика това работи като принцип, но много хора мислят, че работи само защото правителството го управлява или координира.

В същото време децентрализираното общество вече е възможно и в много по-големи общности. Децентрализираните пари са само един от примерите, но много показателен за всички, които смятат, че без централно напътствие хората не можем заедно да вървим в една посока. Всъщност можем, само леко сме забравили.