Ловци на информация

Основателите на Sensika Васил Величков, Константин Христов, Ненко Иванов и Александър Кънчев са истински ловци на информация. Предоставят медиен мониторинг в реално време и на над 150 езика за публичния сектор в Близкия изток и компании като Apple Middle East и United Partners

Кралят на Саудитска Арабия Салман бин Абдулазиз ал-Сауд се издига по златен ескалатор и влиза директно в самолета си, където го очакват най-добрите му съветници. Датата е 4 октомври 2017 г. и това ще бъде първият му полет до Русия. В историята на двете държави досега не е имало официална визита от саудитски монарх. Екипът на краля е напрегнат. На екраните пред част от експертите е обезпокоителният доклад за възприятието на руските медии към тях, изработен по данни от българската компания за медиен мониторинг Sensika.

Докладът е поискан като на шега по време на търг за публична поръчка ден по-рано и със срок за изпълнение от четири часа. Времето е крайно недостатъчно и APCO, една от най-големите пиар агенции и участник в търга, търси Sensika за помощ. Българската компания събира съдържанието за една година назад от руски медии на различни езици, анализира го по ключови думи и предоставя на APCO нужните данни и визуализации. Сега вече на никого не му е до шеги, защото според данните има сериозно разминаване в отношението към Саудитска Арабия от страна на англоезичните руски медии и на тези за масова информация в рамките на страната.

Оказва се, че според сайтовете на основните западни езици Саудитска Арабия е важен партньор на Русия, но отвъд тях за нея се говори като за изоставаща държава с необразовано общество. Този доклад дава ценно знание и Министерството на медиите на Саудитска Арабия продължава да бъде клиент на Sensika. По това време българската компания за медиен мониторинг е още в началото на своето развитие и тепърва стъпва на арабския пазар.

Днес правителството на Саудитска Арабия продължава да взема решения на базата на медиен мониторинг от Sensika. Компании като Apple Middle East, Visa, MasterCard, Microsoft, United Partners, Publicist, Sodigital и VMware също се възползват от услугите ѝ. Българската компания работи с някои от тях директно, а с други – през пиар агенциите им. Предоставя им достъп до безкрайните потоци от информация в медиите, телевизията и социалните мрежи, от които сами и в реално време могат да извличат информацията, която представлява интерес за тях.  Освен това имат достъп до визуализация на данните и цели автоматично генерирани доклади с персонализиран дизайн за компаниите.

Сред големите предимства на Sensika е, че се работи с информация в реално време, с минимално забавяне от 15 минути, и огромен брой източници на над 150 езика. Само в България Sensika взима информация от 12 хил. сайта. Тези възможности на технологията ѝ помагат да изпрати 2022 г. с оборот от 3 млн. евро. Този резултат представлява спад, продиктуван от вторичната вълна на ковид в Близкия изток, където е основният пазар на компанията.

Зад тези числа седи екип от едва 36 колеги в Sensika. „В предишната ми компания бяхме стигнали до 120 човека.

Разбрах, че удвоявайки екипа, не удвояваш продуктивността, защото структурата се усложнява и се получава бюрокрация,

казва Константин Христов (51), съосновател на Sensika.

Останалите хора в основата на компанията са Васил Величков (48), Александър Кънчев (39) и Ненко Иванов (43), които също имат предишни бизнеси. Точно от опита им в тях идва идеята за Sensika.

През 2009 г. Величков работи през своя компания като партньор на американския лидер в системите за медиен мониторинг Moreover Technologies. Въпреки доброто си позициониране американският доставчик на информация фалира и завлича екипа на Величков с неплатени фактури. Първоначално той се ядосва, но после си казва, че може това да доведе до нещо хубаво. През трите години работа с тази компания той е съб­рал „тонове с бележки“ какво точно е липсвало на международните клиенти. Например Moreover Technologies предлага мониторинг на онлайн медии, но клиентите искат да знаят какво се говори за тях и в социалните медии, телевизиите и печатните издания. Освен това им се предлага съдържание само на английски, а те работят международно.

Според наблюденията на Величков липсите на тези решения от един доставчик карат компаниите да ползват различни софтуери за различните медии и за различните езици.

„Замислих се защо да не направя компания със софтуер за медиен мониторинг, която да е технологично много по-модерна, да работи с всички съществуващи видове медии и да могат да се интегрират нови към нея“, казва Величков. (Впоследствие този модел ще позволи на Sensika да събира лесно и бързо съдържанието от TikTok, Instagram, Reddit и Telegram.)

За да реализира идеята си, Васил Величков се нуждае от силен екип, с който да се допълва като знания и опит. Целенасочено започва да търси съмишленици. Така на едно от събитията за бизнес ангели в София се среща с Константин Христов. По това време Христов развива заедно с Ненко Иванов платформа, която позволява на потребителите да виждат постовете от различните си социални мрежи на едно място. Величков ги хваща в тежък период, а и проектите имат обща нишка. Затова тримата решават да обединят усилия. През септември 2012 г. основават Sensika заедно с Александър Кънчев, който току-що се е върнал от Щатите.

За да имат яснота какъв продукт градят, Васил Величков решава да се затвори за пет дни във вилата на приятел и там пише 180 страници технически спецификации. После започват да реализират написаното стъпка по стъпка.

Скоро след регистрирането на компанията създават прототип и се включват в първата кохорта на акселератора на фонда за дялово инвестиране Eleven. Получават финансиране от 200 хил. евро, което е максималната възможна сума, но освен това чрез акселератора стигат и до първия си клиент – Vivacom. Тогавашният изпълнителен директор на телекома присъства на финалното презентиране на стартъпите от програмата. „Каза, че нищо не е разбрал от слайдовете ми, но това, което съм казал, може да е полезно на отдел „Комуникации“ във Vivacom“, казва Христов.

Към този момент телекомът получава медийния си мониторинг на pdf файл за няколко дни назад. Изненадата е голяма, когато от Sensika казват, че това може да се случва в реално време. „Към този момент работеха едва 30% от бутоните, но първата сделка ни даде увереност. Започнаха да влизат пари, далеч не покриваха разходите, но бяха валидация“, казва още Христов. Другото предимство е, че вече имат кого да питат за мнение, докато работят по нови функционалности.

Появява се интерес и от други места и Sensika сключва договори с българските представителства на Mastercard, Visa, Procter & Gamble, Microsoft, ЧЕЗ, Мтел (сега А1), Avon и Oriflame.

Изглежда, че има полза от продукта им, и основателите на Sesnika започват да гледат навън. „Още от първата ни среща в Eleven всички ни надъхваха да превземаме Запада. Европа обаче е изключително фрагментиран пазар. Във всяка от държавите членки има някой локален играч и местните компании са свикнали да работят с него“, казва Величков.

Изглежда, че проникването на европейския пазар за медиен мониторинг е скъпо начинание. Договорът на Sensika с Eleven също не помага на основателите, защото вече са взели максималната инвестиция и не могат да я комбинират с капитал от друг публичен фонд.

На Христов му хрумва, че щом не могат да се разширят на запад, трябва да опитат на изток. През 2015 г. залагат на лични контакти и приятели и отиват „на разузнаване“. Величков лети за Турция, а Христов – за Дубай.

„В Турция положението се оказа трудно, заради управлението на Ердоган. Имахме много добър партньор там, но политическата обстановка принуди той самият да напусне този пазар“, казва Величков.

В Дубай обаче пазарът изглежда обещаващ. „Конкурентите ни там използваха ръчен труд. Имаха екипи от стотици хора, които ръчно отваряха сайтове, търсеха информация, а после я копираха и поставяха във файлове“, казва Христов.

Така през 2017 г. Sensika регистрира компания в Дубай и решава да стъпи на пазара през пиар агенции. Първата, с която започват работа, е APCO. За да отговорят по-добре на нуждите на местните играчи, подобряват възможностите на продукта си на арабски език. За това им помагат осем бежанци от Сирия и Иран, на които Sensika помага да се установят в България и им дава работа. Разработените от тях функционалности привличат още клиенти, включително Министерството на екологията на Саудитска Арабия.

Българската компания е гъвкава и иска да покрие повече от нуждите на арабския пазар. Сред тях е и липсата на време от страна на агенциите да правят анализ на базата на предоставените от Sensika данни. Христов, Величков, Кънчев и Иванов правят възможно създаването на автоматичен анализ. Той е стилово издържан, с персонализиран дизайн и готов за предаване към клиентите. Този труд се оказва ценен и агенциите го продават на значително по-висока цена от тази, на която го купуват.

Постепенно крайните клиенти се усещат, че може би не е добра идея агенциите, които им правят маркетинга и пиара, да им предоставят и медийния мониторинг с резултатите от кампаниите.  „За някои трябваше да направим обучения за медийна грамотност. Включихме дори знание за това как пишат журналистите на Запад, защото стилът на арабските медии е като в „Работническо дело“, казва Величков.

След всички тези усилия през 2019 г. общият оборот на Sensika бележи четвърта поред година с 120-130% увеличение и достига близо 3 млн. евро. Прогнозите изглеждат дори още по-обещаващи, след като българската компания печели търг за 7 млн. долара за три години със саудитския петролен гигант Saudi Aramco. Никой не очаква, че ковид ще промени световния ред само след няколко месеца.

Точно преди пълното затваряне основателите на Sensika имат среща в Рияд. Васил Величков успява да се върне в България, като сменя пет полета. Константин Христов обаче няма този късмет и остава за четири месеца в изолация в Рияд.

Затварянето в Близкия изток заради ковид продължава почти една година. „Режимът там беше наистина строг. Този свят не е свикнал да работи онлайн, там бизнес се прави само на място. Така загубихме много клиенти“, казва Христов. Сред пропилените възможности е и сделката със Saudi Aramco, която се отменя.

Това показва на основателите на българската компания, че е време за промяна. „Това, че сме се концентрирали в Близкия изток, където имаме подчертани конкурентни предимства спрямо глобалните ни конкуренти, идва с голяма концентрация на риск“, казва Величков. Така стратегията за стъпване в Европа отново излиза на преден план. Сега имат портфолио с доволни клиенти и изграден продукт. Първо обаче трябва да се възстановят от кризата.

През 2022 г. Sensika набира 1 млн. евро от Aleksandrea Invest Group. Свежият капитал помага на компанията да подобри аналитичния си отдел и да внедри нови технологии, включително и интеграция с ChatGPT за обобщаване на анализи. „Ако един човек има да прочете 10 текста от Financial Times, да ги анализира и да намери общото между тях, това ще му отнеме много време, казва Величков. В момента много компании предоставят тази услуга точно по този начин. Ние автоматизираме този процес.“

Той и колегите му остават оптимистични за 2023 г., като планират да надскочат резултатите си преди ковид и да надхвърлят 3 млн. евро. Отвъд комерсиалните интереси на компанията, основателите на Sensika искат да допринесат за нарастващия проблем с дезинформацията. Визитата на саудитския крал в Русия и новините, които се промотират сред медиите за масова комуникация в Русия, не са изключение. Дезинформацията дори вече не е само геополитически феномен, тя служи и за сриването на репутации на компании. Sensika е организирала два хакатона, посветени на темата (през 2017 и през 2022 г.). От тях са произлезли система за разпознаване на специфичния стил на писане на дезинформация и такава, която хваща сайтове гъби – те се появяват, разпространяват невярна информация и в рамките на дни изчезват от интернет пространството.

С нарастващите обеми от информация онлайн и с напредването на технологии за разпространяване на неверни твърдения решения като това на Sensika стават все по-важни. Корпорациите искат да пазят репутацията си, а правителствата – да знаят какви са обществените нагласи към тях, преди да стъпят на чужда територия.