Мъжете продължават да доминират на ръководните длъжности в България
Мъжете заемат 63.5 на сто от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво, а жените – 36.5 на сто. В държавните предприятия и търговските дружества с мажоритарно държавно участие 72.5 на сто от ръководителите са мъже, съобщи Националният статистически институт.
Даннитe са от електронната публикация “Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението 2021 г.”, в която са обхванати 22 163 ръководни длъжности на високо и средно управленско ниво в институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и в други самостоятелни структури извън тях.
Мъжете заемат 68.8 на сто от ръководните длъжности на най-високо управленско ниво, а жените са най-добре представени на ниво “заместник-ръководител” – 41.1 на сто. Най-висок относителен дял на ръководни длъжности, заети от жени, се наблюдава в институциите на съдебната власт – 53 на сто, а най-нисък в законодателната власт – 24.2 на сто.
В края на 2021 г. 28.3 на сто от общинските съветници и 29.3 на сто от кметовете в страната са жени. В държавните предприятия и търговските дружества с мажоритарно държавно участие мъжете заемат 72.5 на сто от ръководните длъжности.
Над 50 на сто от ръководителите в специализираните териториални администрации, научните организации и обществените медии са жени.
Равнопоставеността според последното преброяване на населението
Данните от проведеното през септември 2021 г. преброяване на населението отчитат балансирано участие на половете в управлението, като жените ръководители са 40.1 на сто, а мъжете – 59.9 на сто. Резултатите показват, че делът на жените ръководители през 2021 г. е нараснал с 3.2 процентни пункта спрямо 2011 година.
През 2021 г. най-висок относителен дял на жени ръководители се наблюдава във възрастовите групи 20-29 и 50-59 навършени години съответно 43,2 и 41,1 на сто. По икономически дейности жените ръководители са най-добре представени в секторите “Хуманно здравеопазване и социална работа” (74.9 на сто) и “Образование” (71.5 на сто), а най-слабо в “Строителство” (17.7 на сто), “Добивна промишленост” (18.3 на сто) и “Селско, горско и рибно стопанство” (24.2 на сто).
Равнопоставеност в старините
В началото на август в Портала за обществени консултации беше публикуван проект на Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2022 г., от който става известно, че мъжете и жените в България не са равни във възможностите да посрещнат старините си. В проектодоклада се посочва, че през 2022 г. средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е била 709.51 лв. (мъже – 797.19 лв. и жени – 658.69 лв.). Коефициентът на заместване на дохода от пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 г. е бил 54.6 на сто. Стойностите на коефициента по пол са съответно: мъже – 59.5 на сто и жени – 52.5 на сто.
Средната продължителност на получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (трета кат. труд) през 2022 г. е 27.5 години за жените и 21.4 години за мъжете. Средният осигурителен доход през 2022 г. е в размер на 1298.45 лв., като за мъжете размерът му е 1340.64 лв., а за жените – 1254.20 лв., или разликата е 6.9 на сто в полза на мъжете.