По следите на електронните отпадъци
Площадката за електронни отпадъци край Ихтиман е затрупана от грамади по пет метра с компютърна техника, телевизори, мобилни телефони, тонери, домакински уреди, вендинг машини, електронни играчки, стари уреди за спорт и производствени отпадъци. Двадесетина работници с предпазни маски на очите стоят, разглобяват на бюра ненужните уреди с отвертки, винтоверти, чукове и клещи. Стъклото, металът (стомана и алуминий) и част от пластмасата отиват за преработка в предприятия в България. Кабелите, дисковете и платките, в които има ценни метали, поемат към заводи за смилане в Германия и Австрия, след което към рафинерия в Дания за претопяване.

„Ние събираме 2 хил. тона електронни отпадъци годишно, а в България се бълват около 50 хил. тона. Голяма част изобщо не стига до площадките или стои по къщите, защото хората не знаят какво да правят“, казва Даниел Костов, основател на Ecologica. Компанията извозва и рециклира електронни устройства и прави близо 1 млн. лв. приходи годишно. Процесът на обработване е изключително бавен, защото се използва предимно ръчен труд.
С това темпо отпадъците, разтоварени от камионите през юни 2023 г., ще стигнат до рециклиране след пет години, обяснява Костов, което звучи доста шокиращо. Преди време е имал планове да изгради завод за рециклиране на електронни устройства, но като вижда, че голяма част от отпадъка отива на бунищата вместо на площадката за обработка, се отказва и започва да се бори това да се промени.
Навремето в Техническия университет в София Костов се е учил да произвежда електронна техника, а сега е в сектора за унищожаване и рециклиране на отпадъка. В първите години след университета той има собствена компания за търговия на офис техника – Tonerdirect, и в бурна надпревара с конкуренцията иска да продава все повече и повече на големи клиенти. Ако някой иска да се отърве от старите компютри, отговаря му кратко – „не мога“, „не знам“. Запитванията обаче растат и той започва да гледа на тях като лийдове за услуга, от които може да печели пари.
Има търсене, има и законови изисквания, които подтикват компаниите да търсят тази услуга. Вижда изключително много плюсове и нито един минус, освен многото работа. Няма и конкуренция, за разлика от търговията, където става „твърде пренаселено“ и само с лакти може да успее. Костов споделя идеята с баща си, който също като него е инженер по електроника и управлява предприятие „Електроапаратурни заводи“.
„Тази електроника съдържа ценни метали. Ако ги събираш, може да си полезен на обществото и ще печелиш от суровините“
Посочва му няколко фактора в подкрепа, че държавата, която трябва да гарантира екосистемните услуги, не се справя добре, а общинските инициативи за разделно събиране на отпадъци не са особено ефективни. Всичко това отваря ниша за частната инициатива.
Даниел Костов решава, че може да направи малък завод за рециклиране на електронни устройства, но не знае как. През 2002 г. той посещава специализирано изложение в Германия. Там се среща с представители на Electrocycling – държавна компания, създадена да рециклира растящата планина от електронни отпадъци в Германия, които го канят да посети завода в Бад Харцбург. Когато отива, вижда напълно автоматизирани процеси за смилане и сортиране на пластмаса и метал и фракции. С около 190 служители заводът обработва близо 55 хил. тона електронни отпадъци годишно. Представя си да направи нещо подобно, но в малък мащаб.
Купува земя до Стара Загора, за да е на централно място в страната. Прави си сметка, че като през 2006 г. влизат в сила наредбите за оползотворяване на отпадъци, всеки от производителите на електроника ще се договаря с някоя организация за оползотворяване на отпадъци да събира отпадъците и да рециклира срещу такси. За целта трябва да създаде Организация за оползотворяване на отпадъци, в която да покани всички вносители и производители на техника и да изгради база за рециклиране. По регламент обаче рециклаторите и организацията не може да са собственост на един и същ човек. Затова прехвърля собствеността на земята на трето лице, както и плана за бъдещото предприятие, но остава измамен. Губи земята.
Било е „за добро“ вероятно, защото в по-късен етап, като изгражда базата в Ихтиман, разбира, че е твърде смело да мечтае за завод. Регламенти и наредби има, но няма контрол върху тях. Електронните отпадъци отиват на сметището и само нищожна част стигат до площадките за рециклиране. При това положение няма обеми, които да оправдаят инвестициите в скъпи машини. Обмисля да вземе китайски линии за 300 хил. лв., но това е „аматьорска работа“.
Първите клиенти идват от търговската му компания за офис техника Tonerdirect, на които предлага да им събира и рециклира електронните отпадъци. Клиентите харесват, че фирмата е екологична, но започват да се объркват каква точно дейност развива – търговия или рециклиране, което не е добре. Костов отделя бизнеса с рециклирането в нова фирма – Ecologica, и кани най-опитния си служител Петър Гаджев за партньор.
Двамата успяват да осигурят постоянен поток на електронни отпадъци от министерства, банки, общини, болници. Институциите са длъжни да спазват законовите изисквания за оползотворяване на отпадъците и с тях преговорите се водят лесно. В следващия етап той започва да изгражда мрежа от подизпълнители в страната, но там не всичко върви гладко. Едните са фирми от бизнеса с отпадъци, запознати със законите и добри в логистиката. Не се страхуват да се изцапат, но повечето са в сенчестия бизнес. Никога не спазват обещанията. Вторите са IT фирми, а служителите там са свикнали да работят на чистичко в офиси и не са много ефективни в събирането на електронни отпадъци.

От пет години Ecologica вече не търси клиенти, защото търговците напускат демотивирани, че компанията няма капацитет да обработи сделките и работата им се обезсмисля. Проблемите идват от логистиката и ниската производителност на ръчния труд. „Исках да имаме много продажби, пътувах непрекъснато и ходех на срещи, а се оказа, че няма нужда. Подобрихме качеството на услугата и клиентите сами дойдоха. Доведоха и други, а аз спрях да се ядосвам“, казва Костов. След бърза справка в компютъра установява, че за последния месец компанията има 20 нови клиента, и то все големи – като Praktiker, „Топ куриер“, една голяма клиника и софтуерна компания и др. Възможно е и конкуренцията да е намаляла.
Съдържанието на ценни метали в новите електроники става все по-ниско и големите компании за скрап, които са регистрирали десетки дъщерни компании за рециклиране на електроника, опаковки, гуми, лампи и батерии, губят интерес, забелязва Костов: „Старите сървъри, компютри и медицинско оборудване се изкупуваха по 30 хил. евро на тон, а сега ги продаваме за 1000 евро на тон. Това не са сделки за големи компании, които се вълнуват от много пари.“
Той е доволен, че откакто се заговори за ESG, голяма част от производителите се грижат по-отговорно за отпадъците си. Телекомите, банките и IT фирмите са най-активни в рециклирането на старите електронни уреди заради изискванията на GDPR, според които отговорността за заличаването на данните е на бизнеса. Въпреки това малко фирми, които генерират отпадък, вкарват данни в Националната информационна система за отпадъци (НИСО), което замъглява истинската картина.
След като работата на НИСО се оказва неефективна, Костов решава да направи надеждното и бързо извозване и рециклиране на уреди достъпно за възможно най-много фирми и домакинства. Той създава информационна система Myecologica, в която всеки може да заяви уред за извозване или че иска да бъде ремонтиран или дарен, ако работи. (Tonerdirect извършва ремонтни услуги.)
Колкото повече неща се правят за удължаване на живота на уредите, толкова по-малко ще се трупат на боклука. От позицията си на човек, отдаден на екологията и опазването на околната среда, той вече не приветства стратегията за „Планирано остаряване“, при която даден продукт е проектиран да има кратка продължителност на живота, така че клиентите да правят нови покупки в името на развитието на технологиите.
Костов създава и образователна платформа Going Green за екологичното знание и компетентност в училища и става ментор на Junior Achievement по теми за опазването на околната среда.
„Всички в сектора трябва да работим за по-добра информираност на населението и за намаляване на отпадъците. Задачата е да осигурим по-добра среда остарялата техника да се рециклира на 100%“, казва той. Смята, че не е достатъчно да обясниш на някого, че има екологични изисквания, а трябва да се осигурят условия и места, където всеки да си занесе отпадъка: „Ако има адекватен апарат за спазване на регламентите, електронните отпадъци ще стигат до площадките за рециклиране и тогава спокойно може да вдигнем завод за преработка като в Германия“.