Хроничното бъбречно заболяване – тихият убиец
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Кои са рисковите групи, които трябва да следят за това коварно заболяване
Хроничното бъбречно заболяване е една от най-честите причини за смърт в света и се очаква в най-скоро време да бъде в топ 5 от причините за смърт в света. 13% от хората в България страдат от ХБЗ, което прави около 700 хил. души, но само 1 от 10 души знаят, че имат това заболяване.
Стряскащите данни споделиха в рамките на дискусия, част от Forbes Healthcare Summit 2023, проф. Райна Робева, началник на Клиниката по нефрология към ВМА, Христина Николова, съучредител и член на УС на Асоциацията на пациенти с бъбречни заболявания и приятели, проф. Петко Салчев, професор по социална медицина и здравен мениджмънт към НЦОЗА и бивш управител на НЗОК, а модератор бе Кристина Газиева, репортер в bTV Media Group.
Те подчертаха, че много често заболяването се установява при изследвания, без проява на симптоми, а когато вече има такива, често болестта е в напреднал стадий.
Проф. Робева посочи, че в рискова група са пациентите, страдащи от диабет и хипертония, и при тях е необходимо редовно проследяване на бъбречната функция.
„Колкото по-навреме е хванато заболяването – по-добре, може да доведе до трайна ремисия и да се поддържа добро качество на живот. Има шанс никога да не настъпи нарушение на бъбречната функция“, обясни тя.
Христина Николова сподели своя опит като пациент. Тя подчерта, че са били необходими три години, за да бъде диагностицирана, като след установяването на заболяването са ѝ казали, че вероятно проблемите са започнали още преди поне десет години.
„Не се говори за това заболяване, няма нужната профилактика, а личните лекари рядко насочват пациентите към нефролог, особено ако няма симптоми“, допълни тя.
Николова разказа и за тежките периоди, през които е преминала, за лечението, заради което „по четири часа на ден се затварях в една стая“, и за това, че е имала сили единствено за това да изведе детето си на разходка.
„Цялата ми енергия беше фокусирана върху това да видя детето си пораснало – да се съхраня и възстановя“, допълни тя. Именно личната история се е превърнала в двигател на това да защитава правата на пациентите с бъбречни заболявания.
Според нея промяната трябва да започне от личните лекари, които да са задължени да изпращат на нефролог пациент, при който кръвни изследвания са показали определени отклонения. „Когато пациентът знае, че има това заболяване, прави изследвания, но хората, които още не са пациенти, нямат нужната информация“, посочи тя.
Проф. Петко Салчев се съгласи, че заболяването не е познато, а в същото време може да води след себе си сериозни икономически последствия за здравната система.
„Икономически е много тежко, защото, ако имаме 1.5 млн. хипертоници и 450 хил. диабетици, дори 5% от тях да са с това заболяване, това са много средства, а грижата да може да не се стига до 3-4 фаза е много малка.“
Проф. Салчев обърна внимание на това, че е необходимо мултидисциплинарно отношение към пациент при неговото диагностициране, а при лечението да се мисли за цялостна грижа за пациентите.
„В нашето здравеопазване всеки работи за себе си. Всеки сегмент от грижата е там, където се диагностицира и свършва лечението. В Европа се говори за интегрирана грижа – не само медици, но и социални работници се грижат за пациентите“, посочи той.
Бившият управител на НЗОК допълни, че една от задачите му в институцията е била да насочи средства за дългосрочна и координирана грижа за пациентите, за да могат те да бъдат наблюдавани до края на живота им, но не е успял.
