Буря в бутилка минерална вода
В началото на август България преживя буря в бутилка минерална вода. Набързо базовите факти:
Рибата в Девинска река измира в участък от около 3 км – точно в град Девин. Хора сигнализират, институциите реагират, а ръководството на „Девин“ АД бързо си признава, че всичко се дължи на аварирала помпа при тях, което води до заустване на отпадъчни води в реката. Глобени са, извиняват се и броени дни след събитието провеждат зарибяване на засегнатия участък заедно с местните рибари. След седмица от замърсяването вече няма и помен, а социалните медии преминават на шах.
Междувременно обаче народът изтрещява, редовните спасители на всичко са впрегнати да спасяват българската природа, в социалните медии се пръкват неизвестен брой хейт-кампании срещу минералната вода „Девин“, а призивите в тях тръгват от бойкот на продукта до затваряне на фабриката и изгонване на злите чорбаджии, които даже се оказали чужденци. Независимо че реката отново е чиста, а обществената буря затихва точно толкова бързо, колкото е възникнала, накрая клеймото върху бранда остава.
Струва си да хвърлим един страничен поглед върху цялата история. Първо, за „екологична катастрофа“ може да се говори, ако имаме значимо увреждане на околната среда, което силно засяга здравето или поминъка на много хора и практически не може да бъде отстранено поколения напред. В случая имаме избита риба в много къс речен участък. Цялата работа вероятно нямаше изобщо да бъде отчетена, ако той не минаваше през града. Освен това всичко се зарибява веднага и след броени дни няма и следа от „катастрофата“.
Знаете ли защо този еднократен акт на замърсяване е толкова шокиращ за масовата публика? Защото се случва на фона на дългогодишна липса на замърсяване и наличие на риба в Девинска река. Тоест, бутилиращата компания явно хич няма навика да прави „екологични катастрофи“ и тази река е жива. Това не е стандартно състояние за голяма част от българските реки, които биват поддържани доста замърсени с ежедневни зауствания на далеч по-убийствени вещества от всякакви субекти – от земеделци, ферми, хотели, курорти, ВЕЦ-ове, села и градове, до всякакви крупни бизнеси. Там обаче няма как да намерим мъртва риба – просто няма жива, която да умре.
Някой задава ли си елементарния въпрос: Какво се случва с отпадъчните води на град Девин (6000 жители, вкл. отпадъчните води на „Девин“ АД) по принцип? Ами отиват в реката без никакво пречистване, но след града. Разликата е, че ги мятат директно във Въча – някъде в участъка, който днес се явява опашката на яз. Цанков камък. Водните количества там са такива, че достатъчно разреждат замърсяването, но го има – при това на ежедневна база и много повече. Това е много по-сериозно и системно увреждане на околната среда, но явно за никого няма драма.
Изненадващото за мен в този случай е мигновеното признаване на вина от страна на „Девин“ АД и светкавичното провеждане на зарибяване, тоест премахване на вредата. А можеха да лъжат и мажат до безкрайност, като много други? Това не е стандартна за българска компания реакция и заслужава само адмирации.
„Девин“ АД имат вина, разбира се. От гледна точка на управление на екологичния риск е абсолютно недопустимо изпомпването на отпадъчни води към градската канализация да зависи на 100% от работата на една-единствена помпа. Винаги трябва да има резервна, която да поеме работата в случай на авария. Или поне да има достатъчно голям свободен обем, който да поеме водите, докато се смени помпата. Имат сертификат за отлично управление на водите от Alliance for Water Stewardship, а допускат елементарна учебникарска авария. Сигурен съм, че ще си научат урока и такива издънки повече няма да има.
По-интересна за мен в случая е обществената реакция. Там виждам мигновена загуба на самообладание и драматизиране, крайно осъждане без никаква рационална обосновка, нула вяра на бизнеса и институциите, желание и готовност за безсмислено унищожение на стойност, изграждана с десетилетия. Богатството и благоденствието на едно общество са функция на способността му трезво да преценява плюсовете и минусите на всяко едно действие. За съжаление, в България явно сме много далеч от това.
