България и еврото – една година преди оценката
Преди близо две десетилетия Българската народна банка и правителството решиха, че България ще преследва политика на ускорено присъединяване към Еврозоната. Целта беше България да приеме общата валута веднага след членството в Европейския съюз. Това ускорено влизане в Еврозоната така и не се случи, но 20 години по-късно България вече има реален шанс за еврото. За да стане това обаче, е необходимо да се изпълнят критериите за членство. През лятото на 2024 г. Европейската комисия и Европейската централна банка ще направят оценка дали България е изпълнила критериите. Какво е изпълнението към момента?
Държавен дълг
България изпълнява изискванията за държавния дълг вече повече от две десетилетия. Маастрихтските критерии изискват държавният дълг да е под 60% от БВП, а дългът на България е малко над 22% от БВП, вторият най-нисък в Европа. България няма да има проблеми с този индикатор.
Стабилен валутен курс
България има фиксиран валутен курс към еврото вече повече от 26 години, а от 3 години българската валута е част от валутния механизъм ERMII. Критерият изисква стабилен валутен курс и минимум 2 години престой в ERMII – и двете България ги изпълнява, така че няма да има проблеми с този индикатор.
Бюджетен дефицит
България изпълнява изискванията за бюджетен дефицит почти всяка година и със закона за бюджета за 2023 г. ще може отново да ги изпълни. Критерият е дефицит под 3% от БВП, а реално България има едва 0.5% дефицит средно за последните 26 години. Данните за юни и юли 2023 г. показват подобрено изпълнение на бюджета и Министерството на финансите трябва да положи усилия това да се запази.
Дългосрочни лихви
България традиционно изпълнява този критерий и към момента също е така. Изискването е дългосрочните лихви да не надхвърлят с повече от 2% нивата в държавните с най-ниска инфлация. Повишението на лихвите в световен мащаб създава шокове и България трябва да внимава да не си създаде проблем. Накратко, България трябва да избягва да издава големи емисии на вътрешен дълг.
Правна конвергенция
България все още не е възприела всички изисквания, които важат за страните от Еврозоната. За да изпълни тези изисквания, се подготвя нов Закон за БНБ и Закон за въвеждане на еврото. Законодателните промени ще трябва да се приемат до пролетта на 2024 г., което е напълно изпълнимо при наличие на действащ парламент.
Инфлация
Критерият за инфлацията е най-големият проблем за България и страните от региона през последните десетилетия. Критерият е стриктен и изисква инфлацията да не надхвърля с повече от 1.5% нивото в трите европейски страни с най-ниска инфлация. При това инфлацията се измерва не в един месец, а като средна стойност на годишната инфлация за 12 поредни месеца.
Положително е, че инфлацията в България намалява от септември 2022 г. Съдейки от предишни инфлационни периоди, инфлацията ще спадне до минимум към края на 2024 г. – проблемът е, че оценката за членството в еврозоната ще се вземе на база на данните от май 2023 до април 2024 г. Така че инфлацията остава най-голямото предизвикателство за членството на България в Еврозоната и тук трябва да се положат повече усилия.
