Да „отчупим“ от субсидиите за миналото
Вече цяло десетилетие българската икономика е изправена пред предизвикателството да достигне бърз растеж, който постепенно да я сближава с развитите страни и да осигури устойчиво нарастване на доходите. Ускоряването на растежа изисква преструктуриране на икономиката чрез технологично обновление и повишаване на производителността, още повече – при намаляваща и застаряваща работна сила.
Нужни са обаче много нови инвестиции – тук България видимо изостава от най-силно догонващите икономики в региона, с почти нулев реален ръст на инвестициите след 2010 г. и 5-6 процентни пункта по-нисък дял на капиталообразуването в БВП. Това е в немалка степен резултат от замразяването на преките чужди инвестиции в последните години до малко под 3% от БВП. На този фон заявените приоритети в цяла палитра от стратегически документи, включително и националния план за възстановяване и устойчивост, са декларативно насочени към декарбонизация, зелен преход, адаптация към промени в климата, енергийна ефективност и др.
Извън нерешимия идеологически дебат има добро общо решение. В момента държавата образно вкарва във „фунията“ за климатични политики и енергиен преход европейски средства, пари от националния бюджет, приходи от продажба на въглеродни емисии, вноски от енергийни предприятия и потребители, и оттам разпределя субсидии. Накратко, настоящите участници, или стейк-холдъри, разпределят питата към себе си.
Нека пробваме нов подход. Намаление на потреблението на енергия и намаление на въглеродните емисии могат да бъдат постигнати както чрез подмяна на една машина с по-модерна в съществуващо предприятие, така и ако постепенно се увеличи делът на индустрии и услуги с висока добавена стойност за сметка на свиване на енергоинтензивните дейности, които изискват и много други ресурси. За първото има програми и финансиране; за изцяло нови проекти, променящи дългосрочно структурата на икономиката проекти – нищо.
Затова от тези средства трябва да се отдели нарочен фонд за финансова подкрепа при привличане на високотехнологични производства. Очевидно досегашната политика за насърчаване на инвестициите не свърши работа. Вече няколко пъти се споменава неадекватността на наличните инструменти, когато трябва да се договарят автомобилни заводи за милиарди евро. Но сега се вижда все по-ясно, че това е валидно и за електрониката, комуникационните технологии, стратегическите суровини и т.н.
В една нова рамка на правилата за насърчаване на инвестициите такъв фонд ще е прозрачен и предвидим инструмент на разположение на правителството при преговори с технологични и иновативни гиганти. Рамката ще гарантира ясни правила и критерии за допустимост, а размерът на фонда и механизмът за попълването му ще дадат сигнал с какво българската държава би могла участва за успешното привличане на големи инвестиционни проекти.
Точно такава логика стои зад сходно решение в Германия, където част от Фонд „Климат и трансформация“, наред с подкрепата за енергийна ефективност в сградите и индустрията, изграждането на зарядни станции, компенсации за високи цени към енергийните потребители, е заделена за различни инструменти за насърчаване на изграждане на производствен капацитет за полупроводници (чипове). С подобна схема бяха привлечени Intel и TSMC – и скоро на територията на Германия ще се реализират инвестиции от около 40 милиарда долара.
С такъв ресурс постепенно в България може да има повече високотехнологични производства на стратегически суровини и материали, електроника, комуникационна техника, развойни научни центрове и интензивни на знание услуги на световни лидери в своята сфера. И това ще донесе както по-висока производителност, конкурентоспособност и доходи, така и дигитализация и декарбонизация, и то чрез дългосрочна трансформация на структурата на икономиката.
