Светозар Георгиев: Инвеститор в бъдеще
Светозар Георгиев изглежда в свои води на терасата на един от популярните споделени офиси в София, заобиколен от основатели на стартъпи. Денят е слънчев и топъл и обитателите на офисното пространство се възползват от този факт.

„Има изключително интересни иновации, които се зараждат тук, в България“, казва 47-годишният Георгиев, който през май 2023 г. стана управляващ партньор във фонда за дялови инвестиции Eleven Ventures. Той замени в управлението на фонда своя бизнес партньор и приятел Васил Терзиев, който заемаше позицията от 2017 г. насам и който се впусна в битка за кметското място в София.
Макар да е ново лице в екипа на фонда, Светозар Георгиев съвсем не е нов в света на дяловите инвестиции. Той е бил и от двете страни на барикадата: като съосновател на софтуерната компания Telerik, която се разрасна с помощта на инвестиция от фонд, а после и като бизнес ангел, който инвестира пари в млади компании и се надява един ден да продаде дяловете си на печалба.
Георгиев е един от ранните инвеститори в създадената в България Payhawk. Двамата с Васил Терзиев инвестират в компанията първо 150 хил. евро, а след това участват и в последващи инвестиции.
Няма публична информация колко струват дяловете им в Payhawk сега. Стойността им обаче вероятно се е увеличила значително предвид факта, че през 2022 г. Payhawk, която разработва система за управление на фирмените разходи, привлече инвестиция в размер на 100 млн. долара. Това повиши оценката на компанията до 1 млрд. долара, превръщайки я в първия български еднорог.
Георгиев е инвеститор и в Dronamics, която вече е набрала близо 40 млн. долара от инвестиционни фондове, а наскоро осъществи и първия полет на своя товарен дрон Black Swan. Основателите на Dronamics Свилен и Константин Рангелови се надяват, че ще успеят да превърнат компанията си в еднорог.
Светозар Георгиев не желае да влиза в детайли за очакваната доходност от всяка от своите инвестиции като бизнес ангел. Той посочва, че фонд от мащаба на Eleven би очаквал да си върне общия размер на направените инвестиции от три до пет пъти. Разбира се, разпределението на печалбите от отделните инвестиции е неравномерно. „Ако фондът е инвестирал в 20-ина компании, имаш една-две, които са еднорози или връщат целия фонд няколко пъти; имаш една-две, които фалират – казва Георгиев. – Останалите са с възвръщаемост някъде по средата. Сумарно се получава няколко пъти възвръщаемост.“
Голяма част от инвестициите на Георгиев са в компании, които по някакъв начин са свързани с околната среда. Той посочва, че това е тема, която го вълнува. Георгиев е инвеститор и в LAM’ON – български стартъп, който разработва биоразградими опаковки, както и в Cupffee, която произвежда ядливи чашки за кафе, способни да заменят пластмасовите за еднократна употреба.
Термини като ESG, „зелен бизнес“ или „устойчиво развитие“ в момента вълнуват всички: до степен, в която се използват от някои компании като маркетингов трик за привличане на внимание. Интересът към инвестиции в подобни активи расте, особено сред милениълите, които се чудят в какво да складират парите си за бъдеще. PwC очаква, че до 2026 г. институционалните инвеститори по света ще увеличат почти двойно инвестициите си в такива активи до почти 34 трлн. долара.
„В един момент да правиш зелен бизнес не е компромис – казва Светозар Георгиев. – В момента можеш да си изключително печеливш и да правиш страхотна услуга както на хората, така и на планетата.“ Той смята, че сегашното положение на политическия живот на социалните разбирания на хората е ползотворно, за да се създават „изключително печеливши зелени бизнеси“, особено в региони като Европа. „Имаме регулации, които навлизат постепенно и доста бързо, които са страхотен попътен вятър, форсират и създават пазар, който преди 5–10 години не е съществувал.“ Точно такъв е случаят със забраната за използването на пластмасови изделия за еднократна употреба, която би могла да създаде голям пазар за компании като Cupffee.
ПРОМЕНИТЕ
в България от края на 80-те години заварват Светозар Георгиев като ученик. Някъде от това време датира и опитът му в работна среда. Баща му Георги Георгиев търгува с оптична техника чрез компанията си „Кимкооп“, а Светозар Георгиев му помага в офиса през летните месеци с каквото може. „Тогава компанията беше един-двама души освен баща ми – спомня си Георгиев, който и до днес е съдружник в семейния бизнес. – За мен беше много интересно, защото въпреки че си тийнейджър, почваш да наблюдаваш и да се учиш на сериозност, комуникация с клиенти, срокове, има моменти на стрес.“
Докато работи за баща си, Георгиев постига някои свои малки победи: като например да свърже компютрите в офиса в мрежа, така че да не се налага постоянното прехвърляне на файлове с дискети. Те го подготвят за момента, в който ще стартира собствена компания.

Това се случва през 2002 г., когато Георгиев и съдружниците му в Telerik Васил Терзиев, Христо Косев и Бойко Яръмов започват собствен бизнес. Тъй като нямат излишни пари за харчене, се помещават в офиса на „Кимкооп“ и отначало дори нямат регистрирана компания.
Първоначалната им бизнес идея да правят уебсайтове се видоизменя в концепция за аутсорсинг бизнес. След това пък четиримата решават, че ще имат по-голям успех, ако разработват собствени софтуерни продукти, вместо да ги създават за свои клиенти. Това се оказва успешна стратегия и продажбите на Telerik започват да растат главоломно. През 2008 г. компанията привлича голям инвеститор в лицето на фонда Summit Partners.
Това е и времето, в което компанията изпада в нещо като криза на растежа: бизнесът се разраства, но това довлича със себе си купища нови проблеми. Един от тях например е липсата на работна ръка: проблем, с който Telerik се опитва да се справи, като създава собствена академия за програмисти.
Академията на Telerik се разраства като автономен организъм заедно със самата софтуерна компания. И така до 2014 г., когато четиримата основатели трябва да решат кой път пред себе си да изберат.
Единият е да търсят нов инвеститор, което би осигурило свеж финансов ресурс и би дало възможност на Summit Partners да реализира доходност от своята инвестиция в Telerik. Вторият вариант е да изкарат компанията на борсата. Това е план, който четиримата основатели сериозно обмислят, като идеята им е да листнат Telerik на голяма борса като NASDAQ. Третата възможност е да продадат Telerik на друга софтуерна компания.
Вариантът с излизането на борсата е изкусителен, но и носи със себе си негативи. „Трябваше с Васил да се преместим в САЩ – посочва Светозар Георгиев. – Не става да управляваш компания на NASDAQ от София.“
Измежду другите два варианта основателите на Telerik избират да продадат компанията на американската Progress. Смятат, че корпоративната култура на американското дружество пасва на това, което те са изградили в Telerik. Сделката е за 262.5 млн. долара и до днес е една от най-големите в технологичния сектор в Източна Европа. „По някакъв начин демонстрирахме пример, който зареди много други предприемачи в България, че може да се създаде бизнес на световно ниво, който после да привлече вниманието на инвеститори и на компании за придобиване“, казва за сделката Георгиев.
Четиримата основатели запазват местата си в Telerik, която се ребрандира на Progress, и се съсредоточават върху развитието на „Телерик Академия“, която се обособява като самостоятелно юридическо лице, както и други проекти като изграждането на споделен офис за стартъпи – Campus X.
Така те изграждат около себе си малка екосистема: като се започне от десетките стартъпи, стартирани от бивши служители на Telerik, и се стигне до стартъпите, в които т.нар. Телерик „мафия“ инвестира: включително и чрез Eleven Ventures.
ЕДИН ОТ
основните вертикали на Eleven Ventures са инвестициите в компании, които развиват продукти с изкуствен интелект. Като част от екипа на фонда работата на Георгиев ще е да отговаря именно за тази вертикала. „В технологичния свят има етап, в който се появяват трансформационни технологии – казва Георгиев. – Интернет, мобилните телефони бяха такива технологии, които дават качествено нова възможност за увеличаване на продуктивността и за създаване на нови продукти и услуги, които преди това не са били възможни.“
Изкуственият интелект не е нещо ново. Още през 60-те години на XX век компютърната програма ELIZA успява да заблуди някои хора, че си общуват с друг човек, а не с машина. Но появата на ChatGPT през 2022 г. беше това, което даде възможност на света да си представи на какво са способни големите езикови модели. Хората видяха как с подобен продукт могат да се отключат възможности, които преди това не са стояли на масата. „Като всеки хайп, има изключително много плява и шум в ефира. Заливат ни с всякакви идеи и всеки тръби, че използва изкуствен интелект, но същевременно идват и страхотни идеи – казва Георгиев. – CEO-тата осъзнават, че ако не направят тези крачки, техните конкуренти ще ги направят… Духът е пуснат от бутилката.“
Извън екосистемата на стартъпи и дялови инвестиции влиянието на Светозар Георгиев в България може да се усети и в образователната система. „Телерик Академия“ е един от големите образователни центрове в страната, които се опитват да засищат хроничния недостиг на квалифицирани ИТ кадри на пазара. Не става дума само за хора, които са решили да преследват кариера в информационните технологии. „Телерик Академия“ работи с училища и предоставя достъп до уроци и за малки деца. От академията твърдят, че в рамките на десетилетие обучения са преминали над 160 хил. деца и възрастни.
Светозар Георгиев вече не се занимава с оперативните въпроси в академията, но за него това продължава да е важен проект. „Двете академии „Телерик“ играят много ключова роля в обществото – казва той. – Запалваме децата по информационните технологии, за да не се разширява ножицата на изостаналост, която се наблюдава през последните години.“
Следващата цел на проекта „Телерик Академия“, който включва търговско дружество и фондация, е да работи с колкото може повече училища, за да увеличи десетократно или дори петнайсеткратно достъпа на ученици до ИТ обучения.
Георгиев е и в ръководството на няколко образователни институции като ТУЕС (което той нарича „моето училище“) и Американския университет в България, където е генезисът на Telerik. Той е и в Управителния съвет на „Заедно в час“ – неправителствена организация, чиято мисия е да предостави равен достъп до образование за децата. Създадена през 2010 г. от Евгения Пеева, днес институцията обучава учители и съветва училища как да управляват по-добре училищния процес.
Георгиев посочва, че образованието ще остане един от двата му основни приоритета и занапред. „Поддържам много близък контакт с това задружно общество, което се стреми да подобри рамката, що се касае до образование, що се касае до фундамент за правене на успешен експортно ориентиран бизнес в България“, казва Георгиев.
Логичен е въпросът дали Георгиев ще последва примера на Васил Терзиев и също ще се включи в политиката. През 2021 г. Георгиев беше един от най-големите индивидуални дарители на ВОЛТ – партията, която стана част от коалицията „Продължаваме Промяната – Да, България“, която пък излъчи Васил Терзиев за свой кандидат за кмет. Самият Георгиев обаче не дава признаци, че пряко участие в политиката го интересува особено. „Не мисля, че съм направен от такова тесто – казва той. – Чувствам се комфортно и полезен на фронтовете, на които се занимавам. Така че по-скоро не.“
А на предприемаческия фронт в Европа кипи активност. През 2022 г. фондовете за дялов капитал са инвестирали над 18 млрд. евро в европейски компании: втората най-добра година за тази индустрия в историята (най-добрата досега е 2021 г., когато фондовете наляха над 21 млрд. евро).
Пак през 2022 г. Eleven Ventures затвори своя фонд Eleven Fund III с капитал от 60 млн. евро. Преди това успешно затвориха свои фондове и два други български фонда за дялов капитал: LAUNCHub Ventures и Vitosha Venture Partners. Това са пари, които предстои да бъдат инвестирани и с очакване да генерират поне неколкократна възвръщаемост. „Искаме да сложим България на картата на света не само като дестинация, където се раждат софтуерни компании, а и където се раждат много добри технологични компании“, казва Светозар Георгиев.