Ракът като социален проблем
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Младите хора, оцелели след рак, носят стигмата със себе си от диагнозата
Колко от вас имат близък, приятел, познат с онкологично заболяване? С този въпрос започна разговорът с доц. Желязко Арабаджиев, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“, председател на Българското научно дружество по имуноонкология и член на Борда на Мисията за рака към Европейската комисия с интервюиращ Аркади Шарков, макроикономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) по време на Forbes Healthcare Summit 2023.
Оказа се, че почти всички в публиката имат близки и познати, които са се сблъсквали с него.
„Аз не само лекувам пациенти с онкологични заболявания през последните 15-ина години, а имам и личен досег с това коварно заболяване“, призна и доц. Арабаджиев.
„Ракът е зло и то няма философия. Ракът е заболяване, което се отличава от останалите хронични заболявания по начина на възникване, по начина, по който засяга индивида, у който е възникнал, по начина, по който рефлектира върху неговите близки. Но ракът изгражда философия на приемане или отхвърляне, на философия на съвсем ново социално поведение у пациентите, техните близки, работодатели, колеги, приятели“, допълни той.
Доц. Арабаджиев подчерта, че ракът е социален проблем. Той цитира статия в The Journal of the American Medical Association от февруари, според която глобалната цена на рака 2020 – 2050 г. ще надхвърли 25 трилиона долара. Икономиките на държави като Китай и САЩ ще увеличат разходите си за диагностика и лечение на онкологични заболявания съответно с 24.1% и 20.8%.
Това увеличение се дължи, от една страна, на иновативните терапии, които се появяват.
Невинаги лечението започва с хирургична намеса, както може би много хора си мислят. Има изключителен напредък в предоперативните терапии, обясни доц. Желязко Арабаджиев.
„Напредък е думата, която определя онкологията в нашето съвремие“, подчерта той и изреди като примери представената наскоро ваксина срещу рак на кожата, както и революционни технологии при лечението на рак като нанороботи и наночастици, които откриват туморната клетка и я унищожават вътре в човешкото тяло.
С появата на иновативни терапии и увеличаване на преживяемостта на онкопациентите обаче все повече на дневен ред стои и стигмата, която ги следва от получаването на тежката диагноза.
Оказва се, че младите хора, оцелели след рак не са никак малко. „Те са в началото на своя професионален път, а вече изпитват стигмата на диагнозата в своя медицински картон. Всеки техен работодател или личен лекар, лекар, при който отиват, го вижда. Колко работодатели биха взели на работа човек, който има голяма вероятност да има рецидив на болестта, който ще отсъства по медицински причини, а понякога и лечението му ще струва страшно много“, попита риторично доц. Арабаджиев. „Това е стигмата и тя започва да се изразява в много висока степен, защото пациентите с рак се лекуват все по-успешно и живеят все по-дълго.“
Двамата събеседници повдигнаха и темата за приетия в началото на годината Национален раков план. По думите на началника на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ за първи път в България имаме толкова добре описани дейностите, свързани с лечението на рак, в толкова добре структуриран план, в който се включва дори финансова рамка.
„Въпросът с повишена трудност е кой ще изпълнява тези дейности, защото той не може да бъде изпълняван от единични лица или организации. Всички институции, ангажирани с борбата с рака, трябва да намерят място там. Включително фармацевтичната индустрия, която с регламентирани средства и добра регулация може да подпомогне тези дейности“, подчерта той.
