Битката за слънчогледа

Войната в Украйна разклаща пазара на слънчоглед, което силно затруднява достъпа на рафинериите до суровина, но търговският директор на „Папас олио“ Яни Янев открива други механизми да се справи в хаоса

Десетина цистерни с 6 хил. тона нерафинирано олио на „Папас олио“ очакват танкер на пристанището в Бургас, който закъснява няколко дни. Стоката е за клиент в Мароко. В това време търговският директор Яни Янев се намира на 400 км разстояние в централния офис на дружеството в София. Държи връзка по телефона и пресмята на глас таксите за непредвидения престой. Половината цистерни са наети, другите са собствени.

Колкото да се старае в логистиката, Янев никога не може да предвиди с точност движението на корабите през Босфора, за да избегне непредвидени разходи. Никой не може. Ако пристанището в Бургас има резервоари на кея да ги напълни, ще може да освободи цистерните, но няма. Затова Янев някак си свиква с неудобствата. „Папас олио“ е сред най-големите преработватели на слънчоглед в Черноморския регион с 619 млн. лв. приходи за 2022 г., а той договаря всички сделки за износ на олио, включително и на зърнени култури.

Когато войната в Украйна разклаща пазара на слънчоглед и достъпът на двете рафинерии в Ямбол и Балчик до суровина е силно ограничен, той се фокусира в търговията със зърно и новите дестинации за износ на олио в трети страни. Смята, че винаги ще намери клиенти за продукцията на „Папас олио“, „защото качеството е признато в Европа“. Складовете са пълни с нерафинирано олио, което отива за големи клиенти в Испания, Великобритания, Нидерландия и Гърция. Европа постоянно търси нерафинирано слънчогледово олио за своите рафинерии, макар да не пуска доставчиците със собствените им марки. „Само в кризата марката не ги вълнуваше“, коментира Янев. Той възлага големи надежди за новите пазари в Мароко, Египет, Тунис и Близкия изток. Суровината обаче е проблем.

Откакто през април България, заедно с още четири европейски страни, наложи забрана за внос на слънчоглед и зърно от Украйна, силозите стоят полупразни. В същото време в складовете на българските земеделци застояват 1.2 млн. тона слънчоглед, по данни на Националната асоциация на зърнопроизводителите, но „те не продават в очакване цената да се повиши“.

България е сред най-големите производители на слънчоглед в ЕС след Румъния, Франция и Унгария с 2 млн. тона годишно. Затова и през последните 10 години изникват толкова много рафинерии с големи мощности. Общият капацитет за преработка на слънчоглед достига 4 млн. тона. През 2021 г. България заема трето място в света след Украйна и Русия по износ на слънчогледово олио. Местните рафинерии се състезават както за българския слънчоглед, за да не бъде изнесен, така и за вносния. Над 1 млн. тона слънчоглед влизат в страната ежегодно. „Папас олио“ внася от Румъния, Молдова и от Русия до 2019 г. След това Русия ограничава износа на суровини, като налага големи експортни такси.

Русия и Украйна са най-големите в света производители на слънчоглед – съответно с 15.5 млн. тона и 17 млн. тона през 2021 г., но и двете страни държат високи експортни такси.

Украйна е ключов фактор на пазара на слънчогледово масло, но войната с Русия блокира пътя на танкерите ѝ през Черно море. Страхът Европа да не изпадне в дефицит за олио предизвиква паническото презапасяване, последвано от шоково покачване на цените на слънчогледа до над 1000 долара за тон миналата пролет. Цената на бутилка олио в България скача двойно – от 3 на 6 лева. „Търговците панически изкупиха от нас големи количества олио. Можеше да продадем всичко“, казва Яни Янев.

Местният пазар е малък – 100 хил. тона олио годишно, което е нищо за големите преработватели. Ключов за мощните рафинерии, които изнасят близо 500 хил. тона олио на година, е износът.

Шест месеца след началото на войната паниката утихва. Украйна освобождава износа на слънчоглед от експортната такса 10%, защото част от производствените мощности остават в окупираните територии, а коридорът за износ през Черно море е възстановен с посредничеството на ООН и Турция. ЕС също подкрепя икономиката на Украйна, като премахва вносните мита на слънчогледа и зърното. През август 2022 г. цената на слънчогледа и олиото пада, но не и в магазините. Търговците се опитват да изчистят количест­вата, купени на високите цени.

Българските преработватели се възползват от ситуацията да напълнят силозите си със слънчоглед от Украйна. Суровината идва с камиони и баржи по Дунав. За 15 месеца в страната са внесени над     1 млн. тона слънчоглед от Украйна, по данни от Агенция „Митници“. Големите производители, сред които и „Папас олио“, бълват рекордни количества нерафинирано олио и го изнасят.

През септември 2022 г. българските земеделци събират новата реколта, но не продават, защото цените продължават да падат. Те търсят защита от държавата срещу конкурентния внос от Украйна.

Междувременно Агенцията по безопасност на храните налага внезапно задължителен фитосанитарен контрол на вносния слънчоглед. По границата с Румъния се образуват огромни опашки камиони, които с дни чакат резултатите от пробите, за да влязат в страната. Всички разходи за престоя и пробите са за сметка на вносителите. Яни Янев пресмята, че за времето, през което действа тази заповед, са внесени 10 хил. тона слънчоглед, като разходите за вносителите възлизат на 2.5 млн. евро.

В същото време в Министерството на земеделието вървят срещи с браншовите организации на земеделците, които настояват за забрана на вноса на зърно и слънчоглед от Украйна. Инициатор на забраната е Полша, но тя слънчоглед не произвежда. Полските земеделци протестират срещу вноса на зърно, а българските настояват министерството да включи и слънчогледа в този списък.

Яни Янев също участва в тези срещи. Той е председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти и яростно защитава интересите на преработвателите.

„Земеделците извадиха статистика от митниците, че слънчогледът от Украйна влиза на 550 евро за тон, а цената на българския пазар беше паднала до 780 лв. Така е, защото вносът е договорен месец по-рано, но транспортът е затруднен“, обяснява той.

През април 2023 г. пет страни – Полша, Румъния, Унгария, Словакия и България, въвеждат забраната за внос на зърно и слънчоглед от Украйна още преди ЕК да реши.

Без слънчогледа от Украйна преработвателите изпадат в неизгодна позиция. Вносът от Румъния също е прекъснат. Янев се опитва да договори внос от Молдова, но количествата са ограничени. Молдова е малък производител с около половин милион тона годишно.

От забраната, изглежда, никой не печели. Очакванията на земеделците цените отново да се покачат не се оправдават. Дори напротив. Цената на слънчогледа продължава да пада, защото „Украйна насочва износа на суровина и олио към други пазари, където България има силно присъствие“.

Цената се определя от международните пазари, а не от локални ограничения, коментира Янев: „Земеделците искат 100 лв. над пазарната цена на тон, но после няма кой да купи скъпото олио. Съгласни сме да работим на нула, само да си задържим хората“. Близо 800 души са заети в групата „Папас олио“.

В месеците на застой, в които работата в рафинериите е ограничена от липсата на суровина, Яни Янев се концентрира в търговията със зърнени и маслодайни култури. Дружеството търгува с пшеница, царевица, ечемик, рапица и слънчоглед и притежава 10 зърнени бази в страната, включително в Одрин. Турция до неотдавна е била ключов пазар за нерафинирано олио и зърно. Дружеството има дъщерна фирма – Granturko, за съхранение и търговия със зърнени и маслодайни култури, но след опита за преврат местното правителство налага високи мита и износът е затруднен. „Сега даваме базата под наем. Имаме идеи да назначим хора и да я задействаме отново“, обяснява плановете си търговският директор.

Яни Янев хваща тънкостите в търговията със зърно още преди да влезе в ръководния екип на „Папас олио“ през 2002 г. Работил е във външнотърговското предприятие „Хранекспорт“ в началото на кариерата си, а след това в няколко частни фирми, които имат общи проекти с „Папас олио“. Така се запознава с Георги Ташев, който е основател на дружеството и най-големият акционер. Ташев също е бил търговец на зърно и е изнасял сушени земеделски продукти за Италия, преди да се захване с проекта „Папас олио“.

През 1994 г. той привлича инвеститори с идеята да построи голяма рафинерия в Ямбол. Родният му град е в средата на земеделски земи за слънчоглед и рапица между Стара Загора и Бургас. Някога в града е имало частна фабрика за олио, когато „само богатите са купували олио“, а след това и държавен завод.

Началният капитал на дружеството не надхвърля 10 млн. лв. заедно с банковия кредит. Основната част от парите отиват за оборудване – Ташев държи да е най-доброто – от Alfa Laval, и за суровина. „Папас олио“ отваря дъщерна фирма в Украйна с пет офиса на ключови места в страната, където има слънчоглед. Изнася петрол и семена и внася слънчоглед през първите седем години.

Рафинерията е от първите в страната, която прави рафинирано олио с трайност над шест месеца. На рафта в България се предлага предимно студено пресовано олио с кратък срок на годност. „Папас олио“ бързо и сравнително лесно стига 43% пазарен дял на вътрешния пазар, но целите са по-високи – насочени към износ.

Сред инвеститорите в дружеството е Антониус Папа Теодор – голям търговец на зърно и животни от Гърция, с когото Георги Ташев е работил в миналото. Папа Теодор (баща му е бил свещеник) отваря пътя на „Папас олио“ към Турция. Той договаря с държавата експорта на първите танкери с нерафинирано олио и още 1.5 млн. долара аванс за слънчоглед. Олиото за Турция се плаща в долари, което е изключително благоприятно във време, когато цената на американската валута в България стига 3600 лв. Печалбите на компанията нарастват с дни и благодарение на това акционерите успяват да погасят кредита към банките, обложен с лихви от над 300%. Папа Теодор привлича още клиенти от Гърция, Албания и Македония, което помага на „Папас олио“ да се наложи като ключов доставчик на рафинирано олио в балканските страни.

След 2000 г. в България започва приватизацията на държавните фабрики за олио, а с това и нуждата от слънчоглед за местния пазар нараства. Преработвателите започват да подпомагат земеделците да произвеждат повече. „Банките не искаха да ги финансират и ние работехме като банка. Давахме торовете, семената и горивото с лихва. После изкупувахме суровината на пазарни цени“, разказва Яни Янев.

През 2005 г. той се впуска в нов проект, вдъхновен от идеята да се изградят допълнително мощности за производство на биодизел. Германия въвежда изискване за биодизел или етанол в горивото и акционерите решават, че могат да се спечелят добри пари от производство на биодизел. Едно оборудване за 28 млн. евро се изплаща за четири години, прави сметка той, докато обикаля Европа в търсене на фирма, която може да направи проекта: „Бяхме пред подписване на договор, но по време на общата вечеря с потенциалните изпълнители разбрахме, че в сумата не е включен инженерингът. Поискаха ни още 2 млн. евро, което ни накара да се откажем.“

В бизнеса не всички начинания имат успех. През август 2008 г. дружеството договаря със сирийска държавна делегация износ на 100 хил. тона ечемик. Искането е за 200 хил. тона, но Янев преценява, че не могат да го покрият. През септември цените на ечемика тръгват нагоре, той бърза да купи количеството ечемик. Само след месец обаче настъпва финансовата криза и сделката пропада. „Клиентите се отказаха, а ние цяла година продавахме този ечемик, докато го разкараме“, разказва той.

Няколко години по-късно, през 2012 г., дружеството инвестира в нов цех за пресоване и екстракция на олио, което води до увеличаване на обемите за търговия близо три пъти. Отпадните продукти се преработват на шрот за фуражи, който също намира пазар в Европа. Люспите отиват за подгряване на паровата централа и за производство на пелети за вътрешния пазар. „Люспите ни спасиха в газовата криза. Трябва да внедряваме повече новости, да сме преди конкуренцията“, казва Янев.

Той е много ентусиазиран, когато през 2016 г. „Папас олио“ лансира високоолеиново олио, защото това отваря хоризонт за нови пазари. Хранителната индустрия постепенно заменя палмовото масло с високоолеиново олио в обработката на храни при високи температури и той следи как се развива трендът. Докато говори с Forbes, се сеща за чипсовете на Lay’s. Високоолеиновото олио се продава с премия, която отива към земеделците, за да отглеждат специалния сорт слънчоглед при необходимите условия, далеч от други насаждения.

Неотдавна „Папас олио“ отваря още една врата за търговия, като инвестира още близо 4 млн. лева в стопанство за лецитин за хранително-вкусовата и коз­метичната промишленост. Следващият голям проект е свързан с нов напълно автоматизиран завод за всякакви маслодайни култури, в който „ще работят само 28 души на четири смени“. Рафинериите са на работен режим 24 часа, за да са ефективни. Затова е толкова критично, когато има проблем със суровината.

За 10 години са предвидени 50 млн. евро инвестиции, казва Янев. В плановете си за бъдещето той вижда „Папас олио“ като голям износител на олио към най-големите консуматори – Китай и Индия: „Мощнос­ти имаме. Трябва ни слънчоглед“.