Проучване показва, че времето пред екрана е свързано със забавяне на развитието. Ето как да го управлявате
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Поколението Алфа е родено в дигиталния свят и е на път да прекара повече време пред екрана от всякa друга генерация. Голяма част от него е родена или е започнала да ходи на училище по време на пандемията и така е била потопена във виртуални преживявания и екранно време, които преди това са били немислими. И сега последствията стават все по-ясни, пише контрибуторът на Forbes Мил Етиен.
Проучване, публикувано в Journal of Pediatrics миналия месец, установи връзка между времето, прекарано пред екрана на едногодишна възраст, и по-високия риск от забавяне на комуникацията, фината моторика, решаването на проблеми и личните/социалните умения на двегодишна възраст. Изследователите откриват също така връзка между времето, прекарано пред екрана на едногодишна възраст, и забавянето в развитието на комуникацията и решаването на проблеми на четиригодишна възраст.
Резултатите от изследването предполагат връзка между по-дългото време, прекарано пред екрана на 1 година, и забавянето на развитието в общуването и решаването на проблеми на 2 и 4 г. Въпреки че учените не са установили причинно-следствена връзка, констатациите са важни за родителите, които трябва да имат това предвид, когато започнат да излагат малките си деца дават достъп на малките си деца до екрани.
Американската академия по педиатрия и Световната здравна организация предоставиха насоки за ограничаване на времето, което децата прекарват в гледане на телевизия, смартфони, компютри и таблети.
След пандемията училищните райони в цялата страна все по-често включват използването на технологии, като например таблети, в дневния режим, а някои училища изпращат таблети вкъщи, за да могат децата да изпълняват домашните си задачи. Това означава, че от децата все повече се очаква да придобият умения да работят с тези устройства ежедневно. Училищата използват този подход, тъй като проучванията показват положителния ефект на интерактивното време пред екрана за подобряване на спосбностите на децата за четене, писане и смятане. Ползите обаче имат своите граници.
Още преди пандемията имаше данни, че учениците, които прекарват повече време пред екрана, са по-склонни към депресия, тревожност, проблеми с вниманието, гняв, неудовлетвореност, нарушен сън и по-ниско качество на живот. Тези ученици също така бяха по-малко физически активни и имаха повече проблеми със социализацията.
За да се развиват оптимално, децата трябва да прекарват време в общуване с околната среда и да се учат от нея, да прекарват качествено време с родителите и другите членове на семейството, да се хранят редовно и здравословно, да спят добре и да участват в някаква форма на физическа активност всеки ден. Децата трябва да научат азбуката, цифрите и имената, като се занимават с физическия свят. Те трябва да бъдат насърчавани да играят и да се смеят – всички тези неща са важни за тяхното развитие. Тези дейности помагат за повишаване на увереността на децата и поддържат цялостното им благосъстояние.
Много по-лесно е да се ограничи времето, прекарано от детето пред екрана, ако родителите сами моделират поведението на по-малко използване на екрани. Родител, който е залепен за екрана, когато се прибере от работа, трудно ще убеди детето си да ограничи времето, прекарано пред екрана. Родителите трябва също така да предлагат алтернативи. Те могат да водят детето на разходки сред природата, да се срещат с приятели, за да играят, или да се занимават с дейности, които могат да помогнат за развитието на детето, като например да отидат в библиотеката и да вземат физически книги за четене.
Заниманията с четене, настолни игри, игра на открито, строителство, печене, музикални инструменти и изкуства и занаяти са чудесни алтернативи на екраните. Включването на отборни спортове, танци, театрални представления или други дейности, които изискват групово сътрудничество, също може да бъде полезно. Утвърждаването на тези добри навици може да има трайно въздействие върху развиващия се детски мозък.
Полезно е също така да се определи време без устройства, например по време на вечеря или други семейни занимания. Възрастните могат да използват родителски контрол на устройствата, за да ограничат времето, прекарано от детето пред екрана, но много деца се научават да заобикалят тези ограничения, така че това може да е само краткосрочно решение. По-добре е да се обърне внимание на основния проблем, а именно възприятието на децата, че трябва да бъдат пред екраните.
Тези препоръки може да не са подходящи за всички. Едно проучване, оценяващо възприятията на родителите за времето, прекарано пред екрана, показва, че някои от тях го възприемат като заместител на детегледачката или като инструмент, който помага на децата им да усвояват важни понятия и умения. Други посочват, че използват екраните като награда или наказание за децата.
На база тези тенденции и нагласи е важно родителите и настойниците да разполагат с насоки как да управляват това, което се намира на екраните на техните деца. Педиатри, психолози и социални работници могат да им помогнат да изберат какви форми на престой на екрана биха били най-подходящи за техните деца. Интерактивните дейности, пъзелите, игрите и програмите за обучение са добри отправни точки. Лекарите, които преценяват малките пациенти, трябва да се интересуват от времето, прекарано от тях на екрана, и от видовете медии, с които се занимават.
Реално погледнато, въпреки обширните насоки, според които за децата би било по-добре да прекарват по-малко време пред екрана, повечето от тях са изложени на екрани по-рано, постепенно стоят повече време пред тях и се учат как да боравят с тези устройства на по-ранна възраст. Подкрепата на родителите в насочването на децата им как да ги използват могат да се окажат много полезни. Тя също така може да помогне на децата да бъдат по-ангажирани с физическия свят с надеждата да подобрят развитието си.
