Някои ги предпочитат горещи

Масовото теглене на пари от банките стряска инвеститорите и подлага на изпитание регулаторите, затова е време да преосмислим финансовата система на Америка. Едно старо решение, някога смятано като раково заболяване за спестовните институции, сега може да се окаже подходящото лечение

На втория етаж на офис сграда в предградията на Феърфийлд, щата Ню Джърси, недалеч от междущатската магистрала „80“ и точно срещу офталмологичен център, са разположени офисите на Financial Northeastern. Нейният главен изпълнителен директор, 60-годишният Джеф Зейдж, може да се окаже един от спасителите на изпадналия в затруднение банков сектор на САЩ с активи на стойност 23 трлн. долара.

Зейдж е брокер и през последните 38 години фирмата му специализира в издаването на депозитни сертификати за нуждаещи се банки. Тези инструменти по принцип са защитени от масово теглене на депозити от банките – не могат да бъдат изплатени преди падежа, освен ако притежателят на депозита не умре или не стане умствено неспособен.

През последните 12 години малката фирма на Зейдж без много шум е набрала около 150 млрд. долара за малки и големи банки, свързвайки ги със собственици на фирми, разпоредители на общински средства и богати физически лица, които желаят да вложат суми до 250 хил. долара в защитени от Федералната корпорация по застраховане на депозитите (FDIC) сметки в цялата страна. Благодарение на Федералния резерв лихвените проценти по депозитите от три месеца до десет години вече надхвърлят 5%.

Това означава, че бизнесът на Financial Northeastern се развива доста добре, защото компанията получава малка такса от всеки депозит, за който посредничи. Но Зейдж многократно отказва да изпрати снимка или да се срещне с представител на Forbes.

„Аз съм много скромна личност. Опитвам се да направя всичко възможно, за да не привличам внимание“, казва той.

Преди 35 години ситуацията беше съвсем различна. Зейдж, който тогава беше едва 24-годишен, по-големият му брат Стивън и техният екип от млади брокери, които сключват сделки чрез обаждания по телефона, спечелиха милиони, предоставяйки на закъсалия спестовно-кредитен сектор на САЩ (чийто оборот възлиза на 1.2 трлн. долара) финансиране под формата на депозитни сертификати с високи лихви. През 1987 г. на снимка в статия във Forbes, озаглавена „Ние осигуряваме жизненоважната кръв в системата“, Зейдж наднича през шибидаха на новия си автомобил, а брат му позира, облегнат на капака.

В статията се разказва как регулаторите на регионалните федерални банки, които отпускат жилищни заеми, призовават брокери като Financial Northeastern и Merrill Lynch да насочват милиарди за подпомагане на изправените на ръба на фалита банки, най-вече в Тексас. Проблемите на тези банки тогава се дължаха на дерегулираните неотдавна лихви, в резултат на което процентите по депозитите рязко се бяха покачили заради инвестиции в недвижими имоти, облигации от най-нисък клас и други рискови книжа.

След като прахът се уталожи, 747 спестовни институции бяха закрити, а неплатежоспособният държавен застрахователен фонд FSLIC, който оказваше подкрепа на сектора, се вля във FDIC. Този провал струваше на американските данъкоплатци 124 млрд. долара, около 300 млрд. долара в сегашно изражение, или еквивалента на 2% от БВП на САЩ през 1989 г. Брокерите като Зейдж бяха обвинени за задълбочаването на кризата в спестовно-кредитния сектор. Експертите ги определиха като „раково образувание“, защото продават „горещи пари“, които бързо влизат и излизат от банките в търсене на най-високата доходност. През 1991 г. нови разпоредби, приети от FDIC, превърнаха продукта на Зейдж – така наречените брокерски депозити – в токсичен за банките актив. Регулаторните органи призоваха те да не се използват и повишиха застрахователните премии за онези, които ги използват. В наши дни само малка част от 4700-те банки в САЩ държат значителни количества от тях.

А може би трябва.

На 9 март 2023 г., в деня, в който вложителите изтеглиха 42 млрд. долара само за 10 часа, Silicon Valley Bank нямаше нито един брокерски депозит. „Горещи пари“ ли? Разбира се, но в наши дни всичко е горещо. Бягството на депозити от SVB, което достигна 1 млн. долара на секунда, беше предизвикано от няколко туита. Десетки финтех компании, сред които Chime, Mercury и Robinhood, са повече от щастливи да ви помогнат да направите бързи парични преводи.

Когато Apple, подкрепена от Goldman Sachs, обяви в средата на април, че предлага застрахована от FDIC спестовна сметка с доходност 4.15%, само за четири дни тя пое близо 1 млрд. долара. Небанковите институции, под формата на взаимни фондове на паричния пазар като тези, предлагани от Vanguard и Fidelity, също обичат горещите пари. По данни на Федералния резерв през последните 13 месеца депозити за 1 трлн. долара са избягали от търговските банки в полза на по-високодоходни незащитени сметки.

Въпреки пренебрежителното си прозвище „горещи пари“, брокерските депозити на Зейдж, които са защитени от FDIC, са много по-стабилни от всички тези банкови спестовни сметки. Освен това има сериозни доказателства за нишова група от т.нар. индустриални банки, които разчитат в голяма степен на подобно финансиране, но в също­то време са в отлично финансово състояние. Това показва, че „горещината“ има стабилизиращ ефект.

Но само брокерските депозити не са достатъчни да излекуват боледуващата банкова система на САЩ. Фактът, че 40 години по-късно брокерските депозити продължават да бъдат заклеймявани от регулаторните органи – и съответно избягвани от банките, – сочи за по-голям проблем. Регулирането на банковата система с нейните многобройни щатски регулатори и трите основни федерални надзорни органа – Федералният резерв, FDIC и Службата за контрол на паричното обращение – е удивително неефективна, политически обременена и изостава на километри от бързо променящия се пазар.

Част от проблема идва от придържането към старомодни банкови идеали като „базовите“ депозити, смятани за основополагащи при регионалното банкиране и за гарантиране на стабилността на нашата система. SVB и First Republic далеч не са единствените банки, които бяха изненадани, когато Федералният резерв повиши лихвите 10 пъти през последната година. Според данните от докладите на FDIC, събрани от базираната в Роанок, щата Вирджиния, фирма за банкови анализи KlariVis, 31 от защитените от FDIC банки с активи на обща стойност 30 млрд. долара имат загуби в портфейлите си от ценни книжа, които надвишават капитала им от първи ред.

Това е само върхът на айсберга. Близо 400 банки с общи активи от над 3.7 трлн. долара имат загуби, възлизащи на повече от половината от капитала им от първи ред. На практика всички тези институции са регионални банки, повечето с активи под 300 млн. долара. За щастие, малко от тези болни дребосъци вероятно имат голям брой незащитени депозити, превишаващи 250 хил. долара, или са подложени на външния натиск, който усещат публичните организации като Silicon Valley Bank и First Republic.

„В светлината на неотдавнашните банкови фалити въпросът всъщност не е дали трябва да преосмислим какво е брокерски депозит или какво са „горещи пари“, а какво е „базов“ депозит“, казва Джелена Макуилямс, бивш председател на FDIC, която в момента е управляващ партньор във вашингтонската адвокатска кантора Cravath Swaine & Moore. „В дългосрочен план моделът на регионалните банки ще трябва да се промени. Тези малки банки на практика не могат да оцелеят, ако не си сътрудничат с финтех стартъпи, защото това е по-лесен и по-евтин бизнес модел за привличане на клиенти. Но по някаква причина регулаторите във Вашингтон са много скептични към финтех компаниите.“

Подкрепата за регионалните, или класическите, банки датира от основаването на републиката, когато популистът Томас Джеферсън се противопоставя на федералиста Александър Хамилтън – министър на финансите и представител на елита, настояващ да бъде създадена национална банка. Джеферсън смята, че тя е противоконституционна и e заплаха за младата демокрация, отчасти защото ще концентрира финансирането в големите градове и ще изолира малките развиващи се аграрни общности.

Хамилтън надделява и през 1791 г. се създава първата централна банка, но през 1811 г. Конгресът не подновява нейния устав. Националната банкова система е създадена чак през 1863 г., когато на Съюза се налага да финансира Гражданската война. Тази историческа обстановка дава възможност на банките в малките градове да се разраснат и до 1929 г. в САЩ има близо 26 хил. банки. Сривът на фондовата борса и Голямата депресия предизвикват масово теглене на депозити. През четирите години, преди създаването на FDIC през 1933 г., близо 6000 банки и спестовни институции фалират, което коства на вложителите 1.3 млрд. долара (31 млрд. долара в сегашно изражение).

Оттогава броят на регионалните, или традиционните, за САЩ банки намалява. Понастоящем съществуват 4676 банки, които ползват гаранции по депозитите от FDIC, но средно по 200 биват поглъщани всяка година от по-едри играчи. Намаляващият им брой обаче почти не успява да отслаби силата и решимостта на основната лобистка група на малките банки – Независимите регионални банкери в Америка (ICBA).

По данни на обществената организация Open Secrets лобистката група е похарчила близо 4.8 млн. долара за лобиране през 2022 г., включително около 1.3 млн. долара под формата на дарения, разпределени из Конгреса, като най-голямата част от тях е за Комисията по финансови услуги към Камарата на представителите. Заявената цел на ICBA е „да запази парите в регионите и да инвестира в общностите“. „Те са политически влиятелни, защото са навсякъде – казва банковият консултант Майра Родригес Валадарес. – Развитието на регионалните банки се подкрепя и от двете партии, което е голяма рядкост.“

Бившият председател на FDIC Макуилямс добавя: „Във Вашингтон добре осъз­нават, че тези малки банки са важни. Големите банки не разбират условията, при които навремето е могло да бъде отпуснат кредит само въз основа на думите: „Познавах дядо ти. Той беше човек, който държеше на думата си, вярвам, че и ти ще бъдеш човек, който ще държи на думата си“.

Асоциацията на регионалните банки ICBA твърди, че големите банки на Уолстрийт разсъждават от гледна точка на сделката и вземат решения въз основа на „предварително определени рамки за кредитиране“, докато регионалното банкиране се свежда до взаимоотношения. Разбира се, подобно твърдение до голяма степен е безсмислено. Малките банки използват – или би трябвало да използват – същите показатели за оценка на кредитоспособността като големите. От друга страна, в много отношения Silicon Valley Bank, със своите 212 млрд. долара активи, действа точно като регионална банка. „SVB е изградена точно на принципа, на който регулаторите казват, че трябва да се изгражда една банка – клиент по клиент, взаимоотношение по взаимоотношение.

Няма „горещи пари“ – казва експертът по банково регулиране Пол Кларк от Seward & Kissell. – Принципът беше прост – искаш кредит от мен, държиш депозитите си тук. Това са така наречените базови депозити.“

През 2003 г. компания от Арлингтън, щата Вирджиния, наречена IntraFi, започва да предлага услуга по обмен на депозити, наречена CDAR (Certificate of Deposit Account Registry). Тя позволява на банките да предлагат на заможни клиенти и фирми възможността да влагат на депозит до 50 млн. долара. Големите депозити се разделят на части от по 250 хил. долара и се поставят в различни банки от мрежата на IntraFi, чиито депозити са защитени от FDIC. След това банките, които приемат депозитите, могат да правят свои собствени над­лимитни депозити чрез мрежата.

„За мен това е възможност да задържа няколко поколения клиенти, чиито сметки надвишават лимита от 250 хил. долара – казва Джил Кастила, президент на Citizens Bank of Edmond, която съхранява депозити за 330 млн. долара, 18% от които са „реципрочни“ благодарение на IntraFi. – Така че сега не се налага ръчно да се преразпределят тези средства в различни институции, за да им се осигури застрахователното покритие.“

Реципрочните депозити на Citizens в размер на 58 млн. долара не се считат за брокерски от FDIC, а попадат под определението „базови“. Така че, ако сте банка, която рекламира лихвите по депозитните сертификати онлайн, използвайки услуги като Bankrate, NerdWallet или Forbes Advisor, депозитите с високи лихви, които привличате от цялата страна, обикновено се смятат за „базови“.

Освен това има многобройни „изключения“ за депозити, предоставени от FDIC на различни банки, включително на тези, които работят изключително с финтех компании. Ползващата се с държавно застрахователно покрие банка Evolve Bank & Trust с активи на стойност 1.8 млрд. долара от Мемфис, щата Тенеси, предоставя банкови услуги на големи финтех компании като Dave, Affirm и Mercury, но отчита като брокерски едва 0.3% от депозитите.

Привличането на депозити извън регионалния пазар не е проблем за регулаторите, стига да бъдат избягвани брокери като фирмата на Зейдж, UBS, Bank of America или Wells Fargo. В това се убеди от опит семейната банка със 115-годишна история Luana Savings Bank от Айова, разположена в градче с 300 души сред хиляди акри ниви с царевица.

Между 2016 и 2020 г. активите на Luana се удвояват до 1.7 млрд. долара, а амбициозният ѝ президент Дейвид Шулц се превръща в един от най-големите земеделски кредитори в Айова. Luana и нейните шест малки клона не успяват да привлекат достатъчно местни депозити, за да захранят разрастващия се бизнес, затова Шулц се свързва с брокери, които му позволяват да финансира заемите си с депозитни сертификати със сходен падеж. Когато активите нарастват до 2 млрд. долара, брокерските депозити представляват 60% от общата стойност.

Оперативните показатели на Luana са образцови – възвръщаемостта на собствения капитал е средно 19% и тя е многократен носител на наградите за най-добра банка в района на Де Мойн. Въпреки това от регионалния офис на FDIC се чуват тревожни предупреждения и през 2021 г. Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC0029 заедно с банковия инспектор на Айова издават заповед за прекратяване на дейността на банката заради твърдения, че Luana поема „прекалено големи“ рискове и работи по „опасен и несигурен“ начин. Банката е глобена с 14.5 млн. долара и е прекратен достъпът ѝ до заеми от Федералната ипотечна банка (FHLB). Шулц, който отказва коментар за Forbes, заявява тогава пред Des Moines Register, че обвиненията са изфабрикувани, и завежда дело срещу FHLB.

В крайна сметка Шулц решава, че борбата с регулаторите не си струва, и без да признава или отрича обвиненията, Luana се съгласява през 2022 г. да добави независими директори в борда си и да намали експозицията си към небазови депозити.

Сред банките, които най-много ползват брокерски депозити, са малка група застраховани от FDIC институции, известни като индустриални банки. Те са 24 и имат 250 млрд. долара общи активи, но са добре капитализирани и печелив­ши (вижте таблицата „Индустриална сила“). Те не са харесвани от ICBA и Федералния резерв, нито пък са толерирани от техния регулатор FDIC.

Наричани понякога компании за индустриални заеми, тези банки са регулирани от FDIC и се ползват от нейното застрахователно покритие, но компаниите майки обикновено са търговски или финансови институции. Първата индустриална банка е създадена през 1910 г., за да отпуска заеми на индуст­риални работници, които не могат да получат кредит другаде. През годините компании като General Electric, Target и Goldman Sachs също са притежавали индустриални банки. Сега собственици на подобни промишлени банки са Harley-Davidson, Pitney Bowes, UnitedHealth Group, BMW, Square и USAA.

Само няколко щата, сред които Юта, Невада и Калифорния, могат да разрешават дейността на подобни филиали и въпреки че те подлежат на същата строга процедура за кандидатстване и проверки от FDIC, както и другите банки, те са освободени от надзора на Федералния резерв, защото техните компании майки не са банкови холдинги.

Индустриалните банки могат да предлагат спестовни сметки, кредитни карти, заеми и ипотеки, но им е забранено да предлагат разплащателни сметки или да финансират продукти на тяхната компания майка. Pitney Bowes Bank например не отпуска заеми за закупуване на пощенски франкировални машини, но може да финансира и управлява плащанията за доставки на хилядите си клиенти от малкия бизнес. Индустриалните банки обикновено са специализирани и нямат клонове, поради което много от тях разчитат за финансиране на брокерски депозити, които използват за погасяване на задълженията при падежа на активите.

Една от най-печелившите и добре капитализирани банки в страната – регистрираната в Невада Beal Bank USA, е индустриална банка, собственост на тексаския милиардер Анди Бил. Активите ѝ възлизат на 32 млрд. долара, а към 31 март 93% от депозитите ѝ са брокерски. В момента тя предлага едногодишни депозитни сертификати с доходност 4.65%. Toyota Financial Savings Bank е друга добре капитализирана компания, която отпуска кредити на бизнеса в Невада. Тя е създадена, за да предоставя спестовни сметки, ипотечни и търговски заеми на 35 хил. служители на Toyota и Lexus в САЩ.

Неин главен изпълнителен директор е Мара Макнийл – бивш мениджър в JPMorgan Chase на отдела за финансиране на покупки на автомобили, завършила Академията на военновъздушните сили през 1993 г., но също така е получила докторска степен от университета в Джорджтаун и магистърска степен по публична политика от Харвард. Под нейното ръководство активите на банката нараснаха от 1 млрд. долара през 2020 г. до почти 6 млрд. долара. Те са финансирани до голяма степен с брокерски депозити. Техният дял в момента е 58% от общите активи. „Може от икономическа гледна точка да е по-изгодно да имате базови депозити. Не се налага да плащате такива такси от FDIC – казва Макнийл. – Но в същото време трябва да плащате на търговци, за да наберат тези сметки. И така, вие знаете – тук разход, там такса.“

Други успешни, но малко известни индустриални банки, всички базирани в Юта, са издателят на кредитни карти Comenity с активи на стойност 12 млрд. долара; Nelnet, която е специализирана в отпускането на студентски заеми и има активи от 1 млрд. долара; Wex, която предлага карти за зареждане на бензин на малки и средни автопаркове с отстъпки от рафинерии като Chevron и Exxon и чийто активи възлизат на 6.5 млрд. долара. Допреди няколко години Medallion Bank (2 млрд. долара активи) беше специализирана в създаването на паркове от таксита, но Uber и Lyft поеха рязък завой към кредитиране на покупката на сухопътни и водни превозни средства за отдих и лодки, както и финансиране на строителни предприемачи на жилища. Почти цялото финансиране на Medallion Bank е от брокерски депозити. „Нашите депозити не бягат“, гласи лозунгът на нейния уебсайт.

Понастоящем индустриалните банки представляват около 1% от всички банкови активи, но асоциацията на регионалните банки ICBA очевидно ги разглежда като сериозна заплаха за регионалното банкиране. През юли 2005 г., когато Walmart кандидатства за статут на индустриална банка, ICBA помогна за организирането на вълна от хиляди тревожни писма до FDIC и Конгреса.

В тях се казваше: както Walmart унищожи малките семейни магазини за търговия на дребно, така и индустриалните банки ще унищожат малките регионални банки. В действителност целеустремената към ефективността Walmart просто искаше да наложи ползването на кредитни карти, за да спести пари от банкови такси. Предлагането на банкови услуги директно на клиентите въобще не беше сред нейните цели.

Федералната корпорация по застраховане на депозитите (FDIC), под ръководството на председателя Мартин Грюнберг, първоначално не обърна внимание на заявлението на Walmart. След това, цяла година след като гигантът в търговията на дребно беше подал формуляри, FDIC обяви шестмесечен мораториум върху одобряването на всички заявления за индустриални банки, уж за да „определи дали не съществуват някакви рискове, свързани с безопасността и стабилността или проблеми с политиката [на банките]“.

Walmart оттегли заявлението си през март 2007 г., а шестмесечният мораториум продължи цели 14 години, докато Джелена Макуилямс не пое поста председател на FDIC и одобри заявленията на Nelnet и Square.

„Мартин Грюнберг не харесва нетрадиционните банки. И затова заявленията просто се бавят, когато стигнат до Вашингтон – казва Джордж Сътън, главен съветник на Националната асоциация на индустриалните банкери и бивш комисар на финансовите институции в Юта. – В крайна сметка заявленията им просто попадат в черна дупка.“ (FDIC отхвърли искането на Forbes за интервю.)

Корените на банковите кризи винаги лежат в доверието и стабилността – нещо, върху което традиционните банки вече нямат монопол. Повечето хора се доверяват повече на Apple и Toyota, отколкото на своята регионална банка. Новото поколение банкови клиенти не се интересува от статута на банките или от войните между регулаторите. То е достатъчно интелигентно, за да знае, че „горещите пари“, предлагащи по-висока доходност, са умни пари, независимо дали са от местната банка, финтех компанията или някой брокер.

Автор: Мат Шифрин, Forbes