Глобалната задлъжнялост премина 300 трилиона долара
Глобалната задлъжнялост е достигнала рекордните 307 трилиона долара през второто тримесечие на годината въпреки по-високите лихви, ограничаващи банковото кредитиране, съобщи Институтът за международни финанси (IIF), цитиран от Ройтерс. Най-голямото увеличение е регистрирано на пазари като САЩ и Япония.
Институтът за търговия с финансови услуги обяви в доклада си, че глобалната задлъжнялост в доларово изражение е нараснала с 10 трилиона долара през първата половина на 2023 година, както и със 100 трилиона долара през последното десетилетие.
Според данните на института последното повишение е увеличило глобалното съотношение дълг/БВП за второ поредно тримесечие, до 336 на сто. Преди 2023 година съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт намаляваше в продължение на седем тримесечия.
По-бавният растеж, наред със забавянето на инфлацията, са причините за повишаването на задлъжнялостта, сочи докладът.
„Рязкото покачване на инфлацията бе основен фактор за повишението в съотношението дълг/БВП през последните две години“, отбелязва институтът, добавяйки, че с по-малкия натиск върху заплатите и цените, те очакват съотношението дълг/БВП да надвиши 337 на сто до края на годината.
Над 80 на сто от натрупания в последно време дълг се пада на развитите страни, като САЩ, Япония, Великобритания и Франция, са регистрирали най-голям растеж. Сред нововъзникващите пазари най-голямо нарастване на дълга е отчетено в големите икономики – Китай, Индия и Бразилия.
„Тъй като по-високите лихвени проценти и по-високите нива на дълг тласкат държавните разходи за лихви, напрежението на вътрешния дълг ще се увеличи“, допълват от IIF.
Докладът установи, че дългът на домакинствата спрямо БВП на развиващите се пазари все още е над нивата отпреди COVID-19, до голяма степен поради Китай, Корея и Тайланд. Въпреки това същото съотношение на развитите пазари е спаднало до най-ниското си ниво от две десетилетия през първите шест месеца на годината.