Еврозоната и естественият лихвен процент
В последните месеци темата с аргументите „за“ и „против“ възможно най-скорошното присъединяване на България към еврозоната зае значимо място в общественото пространство покрай дебатите за референдум по нея и изслушванията на кандидатите за ръководни позиции в БНБ.
При изслушването на кандидатите за Управител на БНБ беше изтъкнат един (от много малкото до момента) теоретично обоснован и издържан аргумент против бързото присъединяване. Той се позовава на концепцията за естествения лихвен процент и на потенциалните опасности при по-сериозно разминаване между него и фактическите лихвени проценти.
За родоначалник на идеята за естествен за дадено стопанство лихвен процент се счита шведският икономист Кнут Виксел, който стъпва върху пионерската работа по теория на лихвата на Австрийската икономическа школа, особено на Ойген фон Бьом-Баверк. Съвсем накратко, идеята е, че съществува лихвен процент, при преобладаването на който на финансовите пазари стопанските деятели възможно най-адекватно могат да преценяват възвръщаемости и рискове и съответно не съществува нито неоптимално висока незаетост на ресурси, нито потенциален инфлационен натиск. Този лихвен процент се обозначава като „естествен“ за даденото национално стопанство.
Стъпващият върху естествения лихвен процент аргумент в полза на по-забавено присъединяване на България към еврозоната може да се изложи по следния начин. В целия дебат се приема за неоспорвано, че членството на страната в еврозоната ще е причина за по-ниски лихви в сравнение с оставането й извън еврозоната. В момента, както по-високата инфлация показва, фактическите лихвени проценти са по-ниски от естествения. Следователно влизането в еврозоната само ще увеличи това разминаване между фактически и естествен лихвен процент. Това не само засилва инфлационния натиск, но и увеличава сериозно вероятността (точно както предвижда Австрийската теория на бизнес цикъла) от бъдеща дълбока стопанска криза, която да коригира натрупаните неравновесия.
От една страна, този аргумент е теоретично издържан и стъпва на изрядната логика на единствената цялостно кохерентна теория на бизнес цикъла – Австрийската. Целенасоченото, политическо сваляне на фактическите лихви значително под нивото на естествения лихвен процент неизбежно дава начало на финансово-стопански цикъл първо с бум, който неизбежно се оказва неудържим и бива следван от срив.
От друга страна обаче, така изложен, аргументът споменава само едната част от вероятното бъдеще – намаляването на фактическите лихви поради членство в еврозоната. И забравя другата част – възможното намаляване на самия естествен лихвен процент поради същото това членство. Естественият лихвен процент не е някаква непроменяема обществена константа (каквито, пак според Австрийската икономика, не съществуват). Той зависи от много фактори, включително от очаквания за лихвени проценти в бъдеще, от субективни преценки за рисковостта на стопанската обстановка, от усещания за бизнес перспективите. Няма как влизане на България в еврозоната да не промени тези, а и много други фактори. Напълно разумно може да се защити тезата, че тяхната съвкупност ще означава спад в естествения лихвен процент за България. Дори никак не е трудно да се обоснове очакване, че този спад ще е вероятно значително по-голям от очаквания спад във фактическите лихви.
Ако стане така, то именно по силата на аргумента за естествения лихвен процент евентуално влизане на България в еврозоната ще намали, а няма да увеличи шансовете за инфлационен натиск и бъдеща циклична криза.
