Игра на ниви

Сал Гилберти продава напълно достъпни инструменти за хеджиране на инфлацията – фондове, които инвестират във фючърси за земеделски култури като царевица и соя

Доларът е слаб, светът е гладен, а руснаците предизвикват смут на зърнените пазари. Бихте ли проявили интерес да хеджирате инфлацията с помощта на храни?

Сал Гилберти, потомък на фермерско семейство, който се занимава с управление на инвестиции, прави точно това. Неговата компания Teucrium Trading предлага борсово търгувани фондове, които инвестират във фючърси за царевица, пшеница, соя и захар. Когато условията са благоприятни, подобно решение добавя доста голяма доза пикантност към портфолиото ви.

В рамките на четири седмици, точно преди нахлуването в Украйна миналата година, Teucrium Wheat отчита ръст от 65%. През последните три години борсово търгуваният фонд, който инвестира в активи, свързани със соя, нараства с 92%, а фондът за захар – със 162%. Разбира се, цените на селскостопанските стоки могат да се сринат също толкова бързо и лесно –  пшеницата вече е загубила цялото поскъпване, постигнато през миналата година, а бобовите култури и захарта регистрираха много лоши пазарни резултати през последното десетилетие преди пандемията, когато инфлацията беше ниска.

Защо да се подлагате на подобна несигурност? За да диверсифицирате. Малката взаимосвързаност между зърнените култури и акциите означава, че в комбинация двата актива би трябвало да бъдат по-малко волатилни от всеки един поотделно. Според Гилберти при 10 от 11-те корекции на фондовия пазар с над 10% от 1998 г. насам индексът S&P, отразяващ цените на зърнените култури, се е представял по-добре от този на акциите.

Като търговец на стоки 63-годишният Гилберти прекарва цялата си кариера в сферата на финансите. Но земеделието остава в кръвта му. Можете да се убедите в това, когато посетите офиса му в селскостопанския град Ийстън в щата Кънек­тикът. Бюрото му се намира в малка стая, затрупана с чували със семена и разположена в схлупена сграда покрай 36 акра ниви и оранжерии. Вятърът е разпръснал другите деветима служители на Teucrium по цяла Америка – във Върмонт, Минесота и други щати.

Какво прави главен изпълнителен директор на инвестиционен фонд в Кънек­тикът? Наблизо има ферма, наречена Gilbertie’s Organics, която е семеен бизнес. Преди сто години прадядото на Гилберти пристигнал в САЩ от Италия, за да отглежда цветя за пазара. Предаван от поколение на поколение, бизнесът с цветя оцелява дълго време – Гилберти си спомня как като дете е помагал да се доставят букети в погребални бюра – но все пак той е обречен. Въздушният превоз на товари докарва голяма конкуренция от вносни цветя.

За да оцелее, предприемчивият баща на Гилберти се насочва към доставката на отрязани зеленчуци и билки в саксии, предназначени за домашните градинари или готвачите в ресторанти. На 86 години Сал Гилберти-старши става практичен мениджър на бизнес за милиони долари, в който са заети 62-ма души. Естественото решение за семейния бизнес би било да го предаде на сина си. По-младият Гилберти обаче иска да се откъсне и с изключение на няколко офис-помещения, получени срещу нисък наем от семейството си, до голяма степен той успява да го постигне.

След завършването на Феърфийлдския университет Сал-младши заминава за Минесота, за да се научи да работи като търговец в Cargill. Тази гигантска фирма е най-известна с това, че търгува със селскостопански стоки, но се занимава и с търговия с енергия – нищо чудно, като се има предвид, че храните и енергията имат допирни точки в бизнеса с етанол. Когато е на 23 години, Гилберти купува дизелово гориво от Русия и го препродава на европейския пазар. В неговите задължения влиза и провеждането на редовни съвещания в Централното разузнавателно управ­ление с експерти по въпросите на Русия.

Впоследствие Гилберти преминава от Cargill на работа в Merrill Lynch, Bear Stearns, Sociеtе Gеnеrale и накрая се залавя със самостоятелен бизнес, сключвайки договори за продажба на петрол, природен газ, бензин, етанол и дори портокалов сок. През 2009 г. създава Teucrium Trading. Фирмата управлява активи на стойност 440 млн. долара при такса от 1% – колкото е нормалната такса за повечето фондове. Тя е достатъчна да се платят сметките, но не и да направи Гилберти богат. Той притежава една четвърт от капитала и упражнява контрол при гласуването. Сред другите собственици на компанията са бивш служител и фирмата за търговия с облигации Cantor Fitzgerald.

Под управление на Teucrium са четири фонда за зърнени култури, два фонда за смесени селскостопански стоки и фонд за фючърси за биткойни. Скоро се появяват и два борсово търгувани фонда, които използват изкуствен интелект, за да се определи времето за купуване на фючърси за селскостопански стоки и за метали. Някои от тези продукти разполагат с малки активи и впоследствие биха могли да изчезнат. Тези фондове са също толкова непредсказуеми, колкото и реколтите.

Целият бизнес на Teucrium е заплашен от фалит, когато през 2014 г. Русия завзема Крим и предизвиква смут на зърнените пазари. Нахлуването на Русия в Украйна през миналата година има още по-голям ефект. Събитията привличат тълпа от спекуланти към фонда, който търгува с пшеница, и изпращат активите на Teucrium за момент над 1 млрд. долара.

Според Гилберти цените на зърнените култури винаги се променят неочаквано. Години наред те се задържат на нива малко над себестойността на производството. След това се случва нещо – я наводнение в Китай, я суша в Небраска, я война – и цените претърпяват драматични промени. Както се изразява Гилберти: „Предлагането става непостоянно, а търсенето остава стабилно. Никой няма да позволи на себе си или на семейството си да замръзнат или да гладуват“.

При управлението на борсово търгувани фондове, които инвестират в стоки, постъпленията са неустойчиви, а разходите за документи – никога не изчезват. Дори ако фондът инвестира само в три или четири фючърсни позиции (както прави фондът Teucrium Corn), Teucrium трябва да включва в годишния отчет декларация за „безопасност на добивите“ и 248 страници с допълнителна информация. „Мениджърът на ETF фонд е компания с юридическа и счетоводна дейност, която по случайност притежава някакви фондове“, казва Гилберти.

Но той е в състояние да извлече полза дори от най-лошата комбинация. От неотдавна Teucrium предлага на фондове услуги от типа „бял етикет“ – срещу заплащане компанията обработва документите на други фондове. Засега има само един клиент – фонд, които прави рискови залози върху нестабилността на фондовия пазар.

Търговията с фючърси и законите за ценните книжа са причина Гилберти да се занимава с нещо далечно от неговите корени. Но той никога не забравя своите корени и бизнесът му продължава да е свързан със земеделието. Компанията му получава името Teucrium на името на декоративна билка от каталога на баща му. Освен това върху парче земя, недалеч от офиса си, той експериментира с предаван в семейството от поколение на поколение сорт царевица. „Аз съм търговец – казва той, – но предпочитам да съм на въздух и да се ровя в почвата.“