Как Лиза Су спаси AMD
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Лиза Су организира един от най-великите корпоративни обрати в историята на Силициевата долина, като за по-малко от десетилетие повиши цената на акциите на умиращия производител на полупроводници AMD почти 30 пъти. Сега тя се подготвя за битка в предстоящата революция в сферата на изкуствения интелект и е убедена, че ще продължи да побеждава.
От конферентна зала, разположена на последния етаж на централата на AMD в Санта Клара, щата Калифорния, в близост до магистрала „101“, Лиза Су ръководи компания, по-стара от термина „Силициева долина“. Надолу по пътя се намира старата леярна в Сънивейл, където AMD навремето е произвеждала своите чипове. Но от прозореца си тя съзира крайъгълен камък в бързо развиващото се настояще на компанията – офисите на заклетия й конкурент Intel, чиято пазарна капитализация (от 120.3 млрд. долара) сега е засенчена от AMD (153.5 млрд. долара).
Невинаги обаче е било така. През 2014 г., когато 53-годишната Су поема поста главен изпълнителен директор на AMD (Advanced Micro Devices), производителят на чипове е в криза. Компанията е съкратила около една четвърт от персонала си, а цената на акциите й е около 2 долара. Патрик Мурхед, бивш мениджър в AMD, си спомня, че компанията била „по-студена от мъртвец“. Но тогава Intel се натъква на трудности. Надолу я повличат закъснения в производството и решението на Apple да не използва чиповете й в своите айфони. Действайки бързо и с тактически поглед, Су успява да се възползва от грешките на конкурента, като сключва сделки с производители на лаптопи като Lenovo и с гиганта в сферата на игрите Sony, както и с Google и Amazon, чиито огромни центрове за данни осигуряват 6 млрд. долара от оборота на производителя на чипове през миналата година.
Годишните приходи на Intel в размер на 63 млрд. долара все още са по-големи от тези на AMD – 23.6 млрд. долара. Но изтръгването на заветния пазарен дял на сървърните чипове от съседа в Силициевата долина, както и придобиването на компанията за полупроводници Xilinx повишават цената на акциите на AMD почти 30 пъти за деветте години, откакто Су е начело на управлението. Сега, когато изкуственият интелект става все по-разпространен и стимулира търсенето на силициевите „мозъци“, които стоят зад машинното обучение, Су е изправена пред възможността да определи какво наследство ще остави след себе си и пред едно трудно предизвикателство – може ли AMD да направи достатъчно мощен чип, така че да разбие почти монополното положение на Nvidia при процесорите, които са в основата на задаващата се вълна от технологии за генеративен изкуствен интелект?
„Ако погледнете пет години напред, ще видите изкуствен интелект във всеки продукт на AMD и това ще бъде най-големият двигател за растеж“, казва Су. През последните девет години тя успява да изцеди най-доброто от AMD, също като геймърите, които повишават производителността на процесора до краен предел, отвъд определените от производителя граници. За разлика от много лидери на технологични компании Су е изследовател от световна класа. Тя притежава докторска степен по електроинженерство от технологичния университет MIT. Нейната уникална комбинация от технически гений, умения за работа с хора и бизнес нюх я превръща в един от най-високоплатените изпълнителни директори на компания в S&P 500 през последните няколко години (възнаграждението й за 2022 г. е 30.2 млн. долара). Су е натрупала богатство от 740 млн. долара (предимно от акции на AMD), което я поставя на 34-то място в годишната ни класация на най-богатите бизнесдами в САЩ. „Говорим за това, че тя бързо вади пистолет и стреля“, възхищава й се Панос Панай, главен продуктов директор на Microsoft, който за първи път се среща със Су през 2014 г., когато тя започва обрата в AMD.
За разлика от Intel, чиито приходи за три години намаляват с 12% до 63.1 млрд. долара, Nvidia изглежда на върха на възможностите си. Освен че възпроизвежда впечатляващи изображения в игри като Cyberpunk 2077, нейните графични процесори (GPU) се превърнаха в предпочитан избор за компании за изкуствен интелект като OpenAI, чийто чатбот ChatGPT едновременно предизвика възхищение и породи тревоги в обществото, изпълнявайки команди и давайки изненадващо подробни отговори, също като човек.
Тези така наречени големи езикови модели всъщност са просто смайващи рекламни трикове, но те са началото на трансформация, породена от изкуствения интелект, за която велики личности като Бил Гейтс казват, че ще бъде толкова значима, колкото е била появата на интернет. Вече има огромно търсене на графични процесори, с каквито те работят, и една изследователска фирма прогнозира, че компаниите производители ще реализират 400 млрд. долара печалба през следващото десетилетие. Но в момента производителят е само един. „AI е равно на Nvidia – казва Глен О’Донъл, анализатор от Forrester. – Това мислене е дълбоко вкоренено и AMD трябва да положи доста усилия, за да го разбие.“
Междувременно призракът на Intel все още витае по магистрала „101“, независимо от производствените закъснения, дефектите в чиповете и промените в ръководството. „Има много страхотни неща в AMD, но лошото е, че имаме двама конкуренти от световна класа“ – казва един от мениджърите на AMD – Форест Нород, който е помогнал на Dell да изгради своя бизнес с центрове за данни на стойност около 10 млрд. долара (приходи за 2014 г.), отчасти за сметка на чиповете на AMD и добавя, че компанията никога не допуска, че основният й конкурент ще остави проблемите си на самотек. „Винаги ще предполагаме, че Intel ще ги отстрани.“
КОГАТО ПРЕЗ 2014 Г. Су поема ръководството на AMD, анализаторите наричат компанията „негодна за инвестиране“ с дълг в размер на 2.2 млрд. долара. Някои от ценните є активи вече са продадени на части. Заводът, в който се произвеждат чиповете (fabs – на индустриален жаргон), е продаден през 2009 г. Това е удар по прословутата хвалба на съоснователя на AMD Джери Сандърс, че „истинските мъже имат fabs“. През 2013 г. дори се налага компанията да продаде и да даде под наем корпоративния си кампус в Остин, щата Тексас – настоящата централа на Су.
Още по-тревожно е, че AMD изпитва трудности с производството. Компанията не успява да спази сроковете за доставка на стоките. Intel доминира на пазара на лаптопи, с изключение на най-евтините сегменти, докато Nvidia, Qualcomm и Samsung си поделят новия бизнес със смартфони. „Нашата технология не беше конкурентоспособна по онова време“, признава Су.
AMD невинаги е била такова главоболие за инвеститорите. В началото на 80-те години Сандърс навлиза в бизнеса с микропроцесори, произвеждайки чипове за IBM, но в края на 90-те години и началото на новия век нещата започват да се променят. AMD, която винаги е заемала второто място, започва да генерира рекордни печалби чрез създаването на собствени процесори, които надминават по скорост процесорите на Intel.
До 2014 г. тези славни дни вече отдавна са отминали. Близо една четвърт от служителите на AMD са уволнени от предшественика на Су Рори Рийд (Сандърс се оттегля от поста главен изпълнителен директор през 2002 г.). Навремето AMD е контролирала около една четвърт от пазара на чипове за сървъри с оборот 24 млрд. долара, но през 2014 г. делът є намалява до 2%. На втория ден като главен изпълнителен директор Су застава пред микрофона по време на разговор с всички служители и отправя послание към обезсърчения персонал на AMD: „Вярвам, че можем да създадем най-доброто“, спомня си Су думите си към служителите. „Може би смятате, че това е очевидно, но за компанията по онова време не беше така.“
Този призив е едновременно заповед и първа стъпка в нейния тристепенен план за оздравяване на AMD – създаване на страхотни продукти, задълбочаване на доверието на клиентите и опростяване на компанията. „Три неща, просто за да стане още по-просто – казва тя. – Защото, ако са пет или десет, ще е трудно.“ Су пренасочва инженерите към създаването на чипове, които да са по-добри от тези на Intel, но на разработчиците на чипове може да им отнеме години, за да изготвят жизнеспособен проект. Докато учените се трудят в лабораторията, делът на AMD на пазара на сървъри намалява още повече – до едва половин процент. „По онова време нещата не вървяха добре, но, по дяволите, те работеха върху най-вълнуващия проект в сектора – разказва тя. – Инженерите се мотивират от продуктите и на мен ми харесва да се съсредоточавам върху това.“
Решението й да даде приоритет на новата архитектура на чипа, наречена Zen, се отплаща, когато тя най-накрая се появява на пазара през 2017 г. „Продуктът не беше никак лош – казва Су с осезаема гордост и добавя, че Zen може да изчислява с 50% по-висока скорост в сравнение с предишните продукти на компанията. Още по-важно е, че това е сигнал към сектора, че в AMD е настъпил обрат. До третото поколение на Zen, пуснато на пазара през 2020 г., тези чипове стават лидери по отношение на скоростта. Сега архитектурата Zen е в основата на всички процесори на AMD. След като екипът й разработва ново поколение чипове, Су се захваща да ги продаде на гладните центрове за обработка на данни. От години тя изгражда взаимоотношения с тях, дори когато AMD не е имала чипове за продаване. Веднъж шофира над четири часа през снежна буря в Тексас, за да очарова Антонио Нери, който сега е изпълнителен директор на Hewlett Packard Enterprise. „Бях, да речем, разочарован от предишното поколение в AMD – казва Нери. – Но тя ми показа, че е убедена в това, което трябва да се направи.“
Главна част в стратегията на Су е сключването на нови сделки с технологичните гиганти, които се нуждаят от голямо количество процесори, за да осигурят работата на бързо развиващия се бизнес с облачни услуги. „За нас съществуват трима партньори в областта на микропроцесорите. Имаме Nvidia, Intel и AMD – казва Томас Куриан, главен изпълнителен директор на Google Cloud. – Когато се присъединих към компанията, AMD изобщо не беше наш съществен доставчик. Заслуга на Лиза е, че сега те са много важен партньор за нас.“
Когато пазарната капитализация на AMD за първи път надхвърля тази на Intel през февруари миналата година, съоснователят на компанията Сандърс, който вече е на 86 г., изпада във възторг. „Обадих се на всички, които познавам – спомня си той. – Бях в делириум. Съжалявам само, че Анди Гроув го няма, за да му кажа: „Хванах те!“. (Гроув е легендарният бивш главен изпълнителен директор на Intel, който почина през 2016 г.)
СУ Е ДЪЩЕРЯ на математик и счетоводител, превърнал се в предприемач. Тя е родена в тайванския град Тайнан през 1969 г. – същата година, когато Сандърс основава AMD. Семейството й имигрира в Ню Йорк, когато дъщеря им е на 3 години. Избира да следва електроинженерство в Масачузетския технологичен институт (MIT), защото й се струва, че това е най-трудната специалност. По думите на Ханк Смит, който по онова време ръководи лабораторията за наноструктури в MIT, въпреки че Су е човек с голям технически талант, тя умеела да общува с хора и играела ролята на миротворец, когато между студентите имало разногласия.
Су се смее, когато чува, че е описана като човек, който умее да общува с хора. „Е, това е в сравнение с други хора от MIT – шегува се тя. – Не мисля, че някой би казал, че съм екстроверт, но комуникацията представлява голяма част от работата ми.“
След кратък престой в Texas Instruments, през 1995 г. тя е наета като научен сътрудник в IBM. Там помага за проектирането на чипове, които работят 20% по-бързо чрез използване на полупроводници с медни вериги вместо традиционните алуминиеви. Ръководителите бързо забелязват таланта й. През 1999 г., една година след пускането на новата технология, тогавашният главен изпълнителен директор на IBM Лу Герстнър я назначава за свой технически асистент. В първото си интервю от 20 години насам Герстнър разказва пред Forbes, че първоначално се е притеснявал, че Су е твърде млада за тази работа, но съмненията му бързо се разсейват. „Тя се оказа един от най-изявените служители, които са работили в моя офис. Лиза не следва нормалните модели. През цялата си кариера тя ги разрушава.“ Назначаването осигурява на Су челно място в процеса на възстановяване на компанията, което сега се изучава като класически пример в училищата – подмладяване, благодарение отчасти на мащаба на компанията и създаване на култура, ориентирана към клиентите. Герстнър увеличава пазарната капитализация на закъсалата IBM почти шест пъти през деветгодишното си управление. Су също развива усет към сключването на сделки, като помага на IBM да подпише споразумение със Sony и Toshiba през 2001 г. за поставяне на свои чипове в PlayStation 3 на Sony.
В началото Су се притеснява, че няма нужната квалификация да седне на една маса с големи бизнесмени, но скоро осъзнава, че трудно придобитите технически знания й осигуряват предимство пред бизнес ръководителите. „Видях как докторите от MIT работят за магистри по бизнес администрация от Харвард и истината е, че това нямаше никакъв смисъл за мен“, казва тя в речта си при завършването на университета през 2017 г., чиято нова лаборатория по нанотехнологии сега носи нейното име. В края на 2011 г. Ник Донофрио, по онова време член на борда на AMD, когото Су познава от IBM, се обажда на своето протеже. По това време тя работи като старши вицепрезидент във Freescale – базирания в Остин производител на чипове, който сега е част от NXP Semiconductors. Двамата се срещат на вечеря и на бутилка Brunello. Той представя своето предложение – не само да се преследват постепенни подобрения, а да се правят открития и да се въвеждат иновации, за каквито има реална почва. Няколко дни по-късно Су приема поста старши вицепрезидент на поделенията на AMD по света. След две години тя вече ръководи цялата компания – първата жена изпълнителен директор на голяма компания за полупроводници. „Влизах в зали с около 25 души и аз бях може би единствената жена – спомня си Су първите си дни като инженер. – Влагам много страст в целта да се задържат младите жени инженери.“
Когато поема управлението, тя се качва на самолета до Бевърли Хилс и лично моли Сандърс от AMD да говори пред екипа й. Сандърс признава, че бил трогнат от предложението на Су, но отказва. „Това вече не е моят екип. Това е вашият екип“, спомня си своите думи. Но тъй като е търговец, отправя контрапредложение – ще посети компанията, когато тя стане рентабилна в продължение на две години. През 2019 г., когато се навършват 50 години от създаването на компанията, Сандърс изпълнява обещанието си.
Големият специалист в областта на полупроводниците Марк Пейпърмастър, който е ръководил инженерните екипи на iPhone и iPod в Apple и който се присъединява към AMD по същото време като Су, внимателно наблюдава забележителния обрат на компанията под нейно ръководство. В Apple Пейпърмастър е работил за друг опитен специалист във възраждането на компании – съоснователя Стив Джобс, който спасява компанията от катастрофа и я насочва по пътя да се превърне в най-скъпоструващата компания в света. „Лиза беше изправена пред доста по-трудна задача. Когато не си един от създателите на компанията, трябва да си изградиш авторитет и собствена визия и да поведеш след себе си цялата компания, клиентите и инвеститорите.“
Успехът на Су в AMD я превръща във вдъхновение за младите инженери и в герой за инвеститорите. Тя става и герой на мемета в интернет – преди няколко години 8-битови анимации, в които Су използва чиповете Ryzen на AMD, за да се превъплъти в супергерой или да изстрелва лазери от очите си, придобиват популярност в Twitter. Фигурка на Су, облечена в оранжево-червена броня, с шлем отстрани, е поставена на видно място на рафта в офиса й. Статуетката е подарък от фен по време на конференцията за игри E3. „Това вероятно е един от най-забавните моменти в кариерата ми – казва Су, която, макар и да е запален потребител на Twitter и Reddit, не е „голям любител на мемета. – Това не е моето нещо.“
СЕГА, когато Су е обновила и е вдъхнала свежа енергия в AMD, тя се съсредоточава върху осигуряването на бъдещето на компанията на един силно конкурентен пазар. Докато Су усърдно възстановява бизнеса на AMD, съоснователят и главен изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуан усилено работи, за да превърне компанията си в основен доставчик на изчислителна мощ за изкуствения интелект. Хуан е далечен роднина на Су („майка му е сестра на дядо ми“). Той вижда златна мина в продажбата на чипове за поддържането на инструменти за изкуствен интелект като ChatGPT. Търсенето вече е изстреляло цената на акциите на Nvidia до почти исторически върхове. Показателят печалба от акция (P/E) е около 64x – почти два пъти по-голям от този на AMD. „Ето защо инвеститорите гледат към AMD, защото искат Nvidia за бедните – казва Стейси Расгон, анализатор в Bernstein. – Може би пазарът е толкова голям, че не е необходимо да бъдат конкуренти.“
Но Су възнамерява да бъдат. И се надява да го постигне по отношение на графичните процесори H100 на Nvidia за изкуствен интелект, като заложи на ежегодното модернизиране на чиповете, чиято цел е да се укрепят позициите на AMD. Под нейно ръководство разходите за научноизследователска и развойна дейност се увеличават почти четири пъти до 5 млрд. долара – почти колкото са всички приходи на AMD, когато тя поема поста.
Новият суперкомпютър в Националната лаборатория „Оук Ридж“ в Тенеси, който при завършването си през 2022 г. се смяташе за най-бързия в света, е любимият проект на Су. Революционната машина е създадена, за да може да обработва поне един квинтилион изчисления в секунда. Той е като витрина за чиповете на AMD за изкуствен интелект. Су отправя и друго предизвикателство към конкурента си Nvidia – по-късно тази година ще бъде пуснат на пазара чипът MI300, който обединява CPU и GPU, в отговор на новия суперчип на Nvidia. Су отвръща на конкуренцията и с придобивания, например поглъщането през 2022 г. на Xilinx за 48.8 млрд. долара. Xilinx е компания за производство на процесори, които могат да бъдат програмирани и помагат за ускоряване на задачи като компресиране на видео. В рамките на сделката Виктор Пенг, бившият главен изпълнителен директор на Xilinx, пое поста президент на AMD и ръководител на стратегията за изкуствен интелект.
Но освен Nvidia съществуват и други заплахи на пазара на чипове. Някои от клиентите на AMD започват да разработват свои чипове – ход, който има за цел да намали зависимостта им от гигантите в областта на полупроводниците. Amazon например разработи сървърен чип през 2018 г. за своя бизнес AWS. Google посвети почти десетилетие в разработване на свои собствени чипове за изкуствен интелект, наречени Tensor Processing Units, които помагат за „разчитане“ на имената на знаците, заснети от подвижните камери на Street View, и осигуряват работата на чатбота Bard на компанията. Дори Meta планира да създаде свой собствен хардуер за изкуствен интелект.
Су отхвърля опасенията, че един ден клиентите й могат да се превърнат в конкуренти. „Нормално е“, казва тя, компаниите да искат да създават свои собствени компоненти, тъй като се стремят да направят дейността си по-ефективна. Но Су е убедена, че те не могат да постигнат много без техническия опит, който AMD е натрупала през десетилетията. „Струва ми се малко вероятно някой от нашите клиенти да възпроизведе цялата наша екосистема.“ Су е добре позиционирана за навлизане на пазара на чипове за изкуствен интелект. Но тя добре знае колко бързо обратът може да се превърне в провал. Има още много работа, която трябва да се свърши, за да се гарантира, че AMD ще издържи: „Мисля, че в AMD има още какво да се прави. Трябваше да докажем, че сме добра компания. Направихме го. Да докажем отново, че сме велики и че имаме трайно наследство, с което допринасяме за света – това са интересни проблеми за мен“.
От Ян Мартин и Ричард Ниева
