Колко е важен допаминът за икономиката
Автор
Законът за намаляващата пределна полезност е формулиран от икономисти много преди невронауката да го препотвърди чрез изследване на биохимията на удоволствието и мотивацията в човешкия мозък. Интуитивно и съвсем естествено за всеки, не е нужно да видим това правило в диференциално уравнение, за да знаем, че следващата топка сладолед няма да е толкова вкусна като първата.
А ако продължим да поръчваме пици всяка вечер, в един момент децата наистина ще предпочитат моркови и чушки пред иначе неустоимите италиански удоволствия във форма на тесто.
Но по-интересно е, че когато наблюдаваме поведението на друг човек, е по-лесно да направим анализ дали действа рационално, или не (взимайки предвид закона за намаляваща пределна полезност), отколкото да сме строго рационални самите ние, когато планираме действията си. Точно затова, когато влизаме гладни в ресторант, поръчваме повече, отколкото може да изядем, а всички около нас ще са убедени, че не сме особено разумни в решенията си.
Рационалният човек е основно допускане в мейнстрийм икономическите модели. Но какво означава да си рационален? Да взимаш най-оптималните решения на база на информацията към даден момент – тези, които ще ти донесат най-голяма нетна полза. Как обаче в този модел се включва обективно съществуващата несигурност и непълнота на информацията? Как може да трупаме ново знание, т.е. да се развиваме, да растем, ако взимаме решения в рамка от детерминизъм и липса на импровизации? Статистиката и опитът от миналото помагат само доколкото виждаме различни вероятности дадени сценарии да се реализират. Те не помагат да се самомотивираме да „излезем от модела“ и да надникнем в несигурността.
Оказва се, че един важен невротрансмитер – химическо сигнално вещество, чрез което невроните (нервните клетки) в мозъка комуникират – играе ключова роля както в работата на Закона за намаляваща полезност, така и в мотивацията да преследваме нови цели и да сме гладни за ново знание. Допаминът участва поне в два ключови процеса за формирането на икономическите решения – първият е ученето от опита, вторият е визуализиране на целите (и оттам мотивация за действие и планиране на бъдещето). Допирът на невронаука с икономика, когато говорим за допамин, е толкова интимен, че учените – изследователи на човешкия мозък, са взели назаем от микроикономиката термина „награда“, за да моделират пътищата на формиране на ново знание, навици и мотивация. На всички колеги икономисти препоръчвам да направят крашкурс по невронаука, като възможни отправни точки са подкастът на невролога Андрю Хюбърман или книгите на ендокринолога Робърт Лустиг.
Най-важното откритие в тази връзка е, че мозъчната биохимия реагира на изненади – разликата между очакваната и действителната награда от дадено действие. Това означава, че активацията на допамина при неочаквано вкусен бургер е всъщност актуализиране на оценката на ползата и прецизиране на очакването за бъдещите решения да хапнем бургер. Модерният прочит на мозъчната биохимия ни казва, че хората реагираме на изненади, на нова информация, по начин, който ни мотивира да продължим да я търсим. Стремежът към ново постижение може да носи повече допаминов скок, отколкото самото постижение. Мотивацията да открием нещо ново в неизвестното се оказва кодирана в нашите гени. Дали наистина не се раждаме предприемачи?
Икономиката като човешко поведение е стремеж към ново знание, неговото откритие и споделяне с други хора. Това невинаги е рационалното поведение в класическия модел. Но винаги ще ни носи допаминовия импулс – независимо дали си представяме бъдещето, или споделяме настоящето.
