Новите тенденции в корпоративната социална отговорност
Обвързването на бизнеса със социални каузи отдавна не е единичен акт, който се случва само по Коледа. Все повече големите компании развиват дългосрочни партньорства и търсят измерими резултати за своите проекти в областта на Корпоративната социална отговорност (КСО). От друга страна, неправителственият сектор натрупва знания и опит и предлага креативни решения за подкрепа на своите каузи. Как се създава смислен КСО проект и какви са ключовите тенденции, които оформят партньорствата между бизнеса и каузите, разказва Диляна Манева, мениджър Комуникации и КСО във фондация „За Нашите Деца“, които вече 30 години развиват социалните услуги в България.
- Ангажиране с промяната
„Виждаме много положителни тенденции, свързани с ангажирането на бизнеса, и то с фокус да видят наистина промяната и ползата от това, в което инвестират“, казва Диляна Манева и добавя, че преди години усилията на компаниите са били насочени по-скоро към пиар и изграждане на имидж на социално отговорни компании, докато днес има истински интерес какво се случва, когато обединят усилия.
- Полза от социалните инвестиции
Следвайки тенденциите на европейско ниво, все повече организации полагат усилия върху доказване на ефекта от своята работа с измерими индикатори и конкретни истории. „Задаването на измерими индикатори е изключително важно за един КСО проект – може да се следи на колко семейства и деца ще помогнем или каква промяна искаме да постигнем заедно като партньорство“, казва Диляна Манева и добавя, че те предоставят отчети на своите дарители на всеки 6 месеца под формата на данни, истории на промяната или финансови отчети за изразходваните средства.
С кампанията „Най-голямото семейство за най-малките“, която стартира през септември, фондация „За Нашите Деца“ още един път насочва вниманието именно към резултатите. В 30-годишната си история са помогнали на над 25 хил. деца и семейства в 11 общини, създали са два комплекса в София и Пловдив и са ангажирали над 100 специалисти в ранно детско развитие.
„Най-голямото предизвикателство е да обясним ефекта от нашата работа, защото резултатите не се виждат веднага. Ние подкрепяме едно дете, което в момента е на една годинка, и трябва да покажем на бизнеса как чрез тази подкрепа в бъдеще то ще бъде успешен гражданин. В нашата работа има доза надежда и вяра в бъдещето, защото вярваме, че нашите дела ще имат сериозна възвръщаемост години наред“, казва Диляна Манева.
- Цялостно ангажиране на компанията
Друга тенденция, която тя забелязва, е, че компаниите все по-често търсят цялостно партньорство с тях. Това включва ангажиране на служителите под формата на доброволчество или като месечни дарители, организиране на различни инициативи в офиса, в които се включват и техните деца. На корпоративно ниво може да бъде обвързване на продукт или услуга под формата на „маркетинг с кауза“ или отделяне на определен бюджет за КСО проект. „По този начин КСО проектът живее своя живот вътре в компанията, влиза в сърцата на служителите и това създава добавена стойност за самата компания. Компанията вижда как партньорството с нас създава усещане за споделеност вътре в организация, а така се създават допирни точки между бизнеса и каузите на ниво ценности“, споделя още Манева и добавя, че партньорските кампании се правят все по-често осъзнато и дългосрочно, а не просто като еднократно дарение на останал бюджет.
- Стратегическо партньорство в бъдеще време
Положителна тенденция е, че все повече дарители се интересуват от стратегическите цели на фондацията и какво иска да постигне в бъдеще, като по този начин планират заедно дългосрочното си партньорство и въздействие върху решаването на съответните проблеми в обществото. „На организацията вече се гледа като на стратегически партньор, с който бизнеса може да постигне своите приоритети по отношение на КСО“, казва Манева.
Споделя, че стратегическите партньорства отнемат време и всички ключови партньорства на „За Нашите Деца“ са развивани в продължение на 5 или 10 години с много постоянство, проактивност и фокус върху споделянето на резултатите. Но понякога една много малка инициатива се разраства до неподозирани размери. Дава за пример партньорството на фондацията с Generali, което започва преди 10 години, когато те решават да дарят бюджета си за коледни картички в подкрепа на Детската къща на фондацията. Следва маркетинг с кауза, ангажиране на служителите с месечни дарения, организирани инициативи докато се стигне до 2019 г., когато глобалната компания прави собствена фондация The Human Safety Net и канят „За Нашите Деца“ да кандидатстват за финансиране.
- Споделяне на предизвикателствата
„За мен успехът в партньорството между гражданския сектор и бизнеса е в това да си споделяме не само успехите, но и предизвикателствата. Много често гражданските организации не си дават сметка, че един партньор от бизнеса може да бъде подкрепа и в трудните мигове като съветник“, казва Манева и добавя, че те често се допитват до своите бизнес партньори за годишната си стратегия, финансовите си отчети или конкретни ежедневни предизвикателства, с което се опитват да стават все по-добри, учейки се от опита на партньорите.
ДАРИТЕЛСКО ПОРТФОЛИО
Благодарение на дългогодишната си работа с бизнеса и следването на описаните правила, фондация „За Нашите Деца“ успява да изгради палитра от донори, с които да финансира проектите, по които подкрепя деца и семейства.
Около 50% от бюджета на фондацията се формира от корпоративни и индивидуални дарители и от проекти в европейски оперативни програми или международни фондации. Фокусът им е върху партньорствата с бизнеса, създаването на успешни форми за участие и най-голямото им фондонабиращо събитие – Вечер на добродетелите, което тази година ще се проведе на 16 октомври.
Останалите 50% от бюджета на фондацията идват от т.нар. държавно делегирани дейности, от общините, с които работят – София и Пловдив. На всеки 5 години „За Нашите Деца“ кандидатства в конкурсите на общините за предоставяне на социални услуги в общността с разписани програми и бюджети за 5 години напред. Имат лицензии за общо 7 социални услуги, но дофинансират с корпоративни дарения почти всички от тях.
„Има услуги, които дофинансираме много повече от други – например за Детската къща осигуряваме 50% от финансирането чрез дарители, защото сме взели решение, че задължително трябва да има по две детегледачки на смяна, а не по една, както е по стандарт. Приели сме, че за да предоставим това ниво на грижа, което вярваме, че всяко дете трябва да получи, ни трябват толкова средства, затова дофинансираме услугата“, казва Диляна Манева.
НАЙ-ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО ЗА НАЙ-МАЛКИТЕ
Под мотото „Най-голямото семейство“ в продължение на един месец фондация „За Нашите Деца“ разказва успешните истории от 30-годишния си опит. Кампанията отново поставя акцент върху значимостта на семейството за развитието на детето, но и върху обединението на специалисти, дарители, институции във формирането на онова по-голямо подкрепящо семейство, от което имат нужда много деца в България.
От създаването си до днес фокусът на фондацията е ранното детско развитие на децата и в тази връзка работят по няколко програми. Най-голямата от тях е Семейната подкрепа. Тя е насочена към деца, които живеят със своите родители, но те изпитват някакви затруднения да полагат качествени грижи за тях. „Основният фокус на семейната подкрепа е да задържим децата в семейството, подкрепяйки родителите, като им осигуряваме социална, психологическа и хуманитарна подкрепа. Програмата има много силна застъпническа функция – помагаме им да си намерят работа, подкрепяме ги в попълването на документи“, казва Диляна Манева. Един от най-скорошните примери, за които ни разказва, е на многодетно семейство, което дълго време е живяло в Кремиковския манастир. Екипът на фондацията им помага да кандидатстват за общинско жилище и дори са подали документите им за ремонт в тв предаването „Бригада Нов дом“. „Опитваме се да осигурим цялостна подкрепа, така че да не се чувстват сами. Много често в тази програма ролята на социалния работник е и на приятел, да бъде до тези родители, които често са в тежка социална изолация“, добавя Манева.
Втората голяма програма е Приемната грижа, която осигурява обучение и подкрепа на приемни родители, които се грижат в семейна среда за деца, чиито биологични родители не могат или не искат да полагат грижи за тях. Диляна Манева споделя, че приемната грижа им е много болна тема, защото държавата от години не приоритизира финансирането й от бюджета, разчитайки единствено на европейските програми, които покриват разходите по нея. А организации като „За Нашите Деца“, които предлагат такава услуга, я финансират изцяло с подкрепа на дарители. Когато има дете със специални потребности, възнагражденията на приемните родители се оказват крайно недостатъчни, за да покрият допълнителните рехабилитации и терапии, затова тук отново се включва фондацията с подкрепящи специалисти. Със съжаление отбелязват, че желаещите да стават приемни родители намаляват, а медийните публикации по темата обрисуват само негативни сценарии.
Другата им кауза е Детската къща – център за настаняване от семеен тип, в който се грижат за деца от 0 до 7 г. Когато едно бебе бъде изоставено при раждането си или в болницата и няма достатъчно приемни семейства, в които то да бъде настанено, единственият му път е към подобен център от семеен тип. В Детската къща за децата се грижат детегледачки, които осигуряват максимално подкрепяща среда, подкрепят процеса на осиновяване или връщане на детето в семейството, когато това е възможно.
„Искаме да напомним, че в България съществуват решения за деца, които биват изоставяни, но тези решения не се разгръщат и не се подкрепят достатъчно добре – казва Диляна. – Постоянно се говори за инвестиции, как държавата да има просперитет, но ако се забравят първите години от живота на едно дете, последствията трудно могат да бъдат преодолени.“ Завършваме нашия разговор, като цитира анализ на Световната банка, според който едно дете в България днес, дори и да има цялата подкрепяща среда, ще развие потенциала си само на 61%, и то защото цялостната среда в България не е подкрепяща за всички деца. Затова всички усилия и проекти имат смисъл.
Вижте още:
Как се прави оценка на въздействието на социални инвестиции?
50% от българите редовно даряват средства за социални каузи