Идва ли краят на 10-процентния корпоративен данък?
За предприемачи, данъчни адвокати и анализатори „данъчна хармонизация“ почти винаги се разбира като „повишаване на данъците“. И това наистина често е така, особено ако отчитаме явните и прикритите цели на този процес в последните поне две десетилетия.
Мобилността на капитала и структурната промяна в основните двигатели на създаването на добавена стойност и печалби в глобален мащаб действително разшириха възможностите да се намаляват ефективно платените данъци, които националните правителства се опитват да налагат. Оттам и реакцията – големите развити държави, макар и бавно, се обединиха в идеята да приложат своеобразен „глобален“ данък върху печалбите, като към момента консенсусът е за ставка от (поне) 15%. Членките на ЕС, сред които и България, наложиха тази идея в директива в края на 2022 г., която ще трябва да започне да се прилага от началото на 2024 г.
Политическата криза в България като че ли остави тази тема на заден план през последните две години. Сега бизнесът осъмна с публикуваните предложения на Министерството на финансите, според които държавата ще започне да облага дъщерни дружества на големи мултинационални компании, както и национални групи с допълнителни 5 процента корпоративен данък, или иначе казано – с ефективен данък от 15%. Това, по предварителна оценка, засяга над 1100 компании в България. Дойде ли краят на плоският 10-процентен данък за бизнеса и какво да очакваме?
На първо място – уби ли тази директива данъчната конкуренция за инвеститори? И да, и не – от една страна, България е от малкото страни в ЕС, а и глобално, които до момента прилагат по-ниска ставка. Това на пръв поглед предполага, че губим това предимство, с което се опитвахме да се отличаваме от много от страните в ЕС, поддържащи по-тежко облагане. Действителността обаче е малко по-различна – открито офшорни територии, а и специални статути на привилегии в страни с иначе високи стандартни данъци правеха така, че дори при 10 процента данък у нас много корпорации насочваха печалбите си на друго място, а в България плащаха минимално.
И тук не е драмата с приходите в бюджета – макар и това да не е за подценяване – а с това, че тези практики убиват именно честната данъчна конкуренция. Така въпреки много ниската ставка у нас, ако дадена корпорация може да плати още по-малко, или дори нула, то нашето предимство изчезва. Директивата, ако бъде коректно транспонирана от всички страни членки, ще премахне този арбитраж, и тогава остава наистина състезанието между тези държави, които запазват облагане с 15%, и останалите, които искат да събират 20, 30 или повече процента от печалбите.
Може ли България да не въвежда 5% допълнителен национален данък? Краткият отговор е – да, може. Какво обаче ще се получи? В тази ситуация дадена част от международна група ще плати у нас 10%, но ще бъде обложена до 15% в страната на компанията майка.
Това практически премахва ефекта от по-ниската ставка в България за този бизнес, съответно вече не е фактор за стратегическите решения дали да се извършва дадена дейност в страната, или не. В същото време, бюджетът пропуска възможността да събере приход, който така или иначе компанията ще плати на някоя друга държава.
Ако промените са действително неизбежни, поне в рамките на широкия консенсус сред развитите страни, и конкретно сред държавите в ЕС, приели директивата, то какво може и трябва да се направи? България може да бъде привлекателна за бизнес като страна с отговорни публични финанси и ниска данъчна тежест.
Очевидният отговор е да се приемат своеобразни компенсиращи мерки, намаляващи ефективното облагане на успешните предприемачи. Едната посока трябва да бъде по-ниско облагане на труда с осигурителни вноски, при съответното разширяване на базата и изсветляване на доходите. Другата посока е въвеждане на данъчен стимул за инвестиции. Накратко – нулев корпоративен данък за компаниите, които, вместо да разпределят дивиденти, влагат средства в нови машини, оборудване или развойна дейност и внедряване на технологии. А България вече десетилетие има много ниска обща инвестиционна активност, особено ако се сравним с най-бързо догонващите в Централна и Източна Европа като Литва, Естония и Румъния.
