Бар с кауза

След живот като за филм европейският шампион по шотокан карате Димитър Тодоранов превърна бар Hacienda Beach в едно от най-популярните заведения на Българското Черноморие

„Часът бе ранен. Барът беше празен. Но барманът – стар барман се оказа. Огледа ни над рамките на очилата. И ни благослови: Какво ще пият господата? Сто и шейсет коктейла имал той в репертоара.“

Този куплет на поета Любомир Левчев от стихотворението „Утринна слава“ ни посреща на входа на Hacienda Beach, над малкия плаж „Тарфа“ в Лозенец, в близост до рибарското пристанище. Часът е около 10, началото на август, температурата вече надхвърля 33 градуса. Яркото слънце прокрадва лъчи през процепите на капандурите на нощното заведение. Барът е затворил преди броени часове, а мирисът на нощен живот все още се прокрадва във въздуха. Няколко лястовички се стрелкат напред-назад, проправяйки си път през изкуствено създадена джунгла на тавана. Всевъзможни на цвят растения, огромни изкуствени маймуни, шарени пеперуди и някакви пернати се провисват над главите ни.

В далечината се чува шумът на вълните и пърпоренето на приближаващ скутер. От яркожълта Vespa енергично слиза 49-годишният Димитър Тодоранов, собственик и управител на Hacienda Beach. „Това място плени сърцето ми преди 12 години и го кара да бие все по-силно с всяка изминала година“, казва той, повдигайки две от капандурите.

Тодоранов е добре сложен, облечен спортно, говори с увереност и, изглежда, това да води и да е в центъра на събитията никак не го притеснява. „Гледам да държа нещата в свои ръце“, казва с усмивка, заставайки пред обектива на фотографа на Forbes. Изглежда, камерата го обича, а и той нея. Правейки първите кадри, започва да говори за изкуство, култура. И за големите си планове – както за заведението, така и за цялото Южно Черноморие.

Има силен афинитет към културата и в средите го наричат меценат, макар че казва, че не се възприема като такъв. Създател и организатор е на популярния „Арт фестивал“, който през годините е привличал едни от най-големите имена на българската култура – Лили Иванова, Стефан Данаилов, Татяна Лолова. Той е и сред основните хора зад джазфестивала в Лозенец „Джазче“. Продуцирал е редица концерти и театрални постановки, сред които „Любов в Операта“ и „Концерт на брега“, големият морски концерт „Фондацията/Лозенец“, Summer in Pixels, представлението „Свалячи“ по Елин Рахнев с участието на Герасим Георгиев-Геро и Малин Кръстев. И към всичко това е европейски шампион по карате и треньор на националите ни по шотокан карате.

Сега голямата му мечта е да намери съмишленици, с които да организират едномесечен фестивал, който да обхване всяко населено място на юг от Бургас. Да изградят цялостна концепция, която да включва културни, музикални събития, изложби, с множество чуждестранни участници. И да превърнат тази част от нашето Черноморие в културен център на Балканите, а защо не и на Европа.

„Трябва да изградим общност. Много от колегите гледат само собствените си заведения, не мислят в мащаб. А ни трябва точно това – да имаме обща кауза, да се обединим и заедно да превърнем местата, където правим бизнес, в еталон.“

Димитър Тодоранов е убеден, че рано или късно това ще се случи. В живота му преследването на мечти винаги е било движещата сила, още от дете. Роден е във Велико Търново. Обича математиката и физиката, като ученик печели доста състезания, участва в олимпиади. Завършва Природоматематическата гимназия в града, с идеята след това да влезе във военновъздушното училище в Долна Митрополия – мечта, която тръгва от филма „Топ Гън“. „Много от нещата, с които съм се занимавал, дойдоха от киното“, казва с усмивка Димитър Тодоранов (вече сме в ресторанта над нощното заведение, който има прекрасна гледка към залива Тарфа и предлага ястия от средиземноморската кухня).

Мечтата за пилот обаче е попарена, тъй като през 1992-ра, годината, която трябва да кандидатства, е обявен нулев прием. Вместо в училището за пилоти в Долна Митрополия завършва информатика във Великотърновския университет.

Гледайки Димитър Тодоранов, човек не би си помислил, че е свързан с науката – информатик, математик и физик. Личи си, че е спортист, от съвсем млад се занимава с бойни изкуства. Те са част от живота му и до днес. Запалва се по тях пак от киното, от филма „Манастирът Шаолин“, класика сред класиките, вдъхновила много деца да тренират бойни изкуства.

Има късмет и попада при треньор, който веднага включва талантливите спортисти в спаринг. „Още на първата тренировка се присламчих към групата за спаринг, въпреки че бях под разрешената възраст. Треньорът видя, че имам хъс, и не ме спря. През следващите шест месеца всеки ден имах спаринг с него около пет минути и всеки път ме нокаутираше.“

Натрупал боен опит, отива и на първото си състезание, където е нокаутиран. „Подобни случки са вододел дали ще останеш, или ще се откажеш. Аз останах и се амбицирах още повече.“ На следващото състезание стига до финал, а на първото за България републиканско първенство по карате за младежи до 16 години печели златен медал. Талантът му привлича погледите на големите имена в каратето у нас по онова време. Работи с различни треньори, а медалите и купите започват да запълват витрината му. През 1997 г. Димитър Тодоранов става европейски шампион – най-големият успех за българското карате редом до олимпийското злато на Ивет Горанова през 2021 г.

След успеха той вече е голяма звезда в спорта. Известни клубове го канят за треньор, създава собствена школа в родния си град, в която обучава над 500 деца. Тогава е едва на 20 години. „Това беше първото ми бизнес начинание – имах пет зали. Каратето ми даде дисциплина. Научих се да изчиствам съзнанието си от нещата, които ми пречат, и да се движа само и единствено напред. То сложи основата на всичко, благодарение на него започнах да се уча на бизнес и на взаимоотношения с хора.“

По време на Европейското се запознава с Антонио Олива, световно име в карате средите, който му предлага да тренират заедно. „От този човек научих много за философията в бойните изкуства.“

Следващият връх пред българина е световната титла, която мнозина предричат, че ще спечели с лекота. Но съдбата, както знаем, е капризна госпожа и поднася на Димтър Тодоранов неприятна и болезнена изненада. През 1998 г. пристига в Рио де Жанейро, Бразилия, за световното първенство. Ден преди състезанието решава да кара сърф в океана, друга негова детска мечта. Минава бърз инструктаж и след час е на гребена на вълните. Една от тях се оказва катастрофална, 24-годишният младеж е запратен със страшна сила на пя­съка, който е като бетон. Чупи ребра, едно от които пробива бъбрека му.

Получава сериозен вътрешен кръвоизлив, голяма част от кръвта му е отровена заради дългите часове, които прекарва без лекарска помощ. Попада в болницата, не разбира езика, изживява едни от най-тежките си кошмари. Налагат се редица операции и смяна на кръвта. Следващите месеци са трудни. Лекарите в България предричат, че ако някога може да тича, ще е истинско чудо. Но чудото се случва и след шест месеца той отново е републикански шампион. Помагат му философските уроци на Антонио Олива за силата на духа и тялото. Следващите години печели много състезания, но не успява да завоюва мечтаната световна титла. Става треньор на националния отбор за година, федерацията го освобождава по твърде субективни причини.

Огорчен, Димитър Тодоранов решава да се махне от България. „Нашето поколение мечтаеше страната ни да е на неограничените възможности. Но не стана точно така.“ Качва се на круизен кораб, където започва работа като продавач на детокс продукти. Цената е висока, една опаковка е 70 долара. Но той става един от най-доб­рите търговци на кораба и така открива друга своя силна черта.

Тук се запознава с бъдещата си съпруга, която след поредното плаване го отвежда в дома си в Ню Йорк. Запознава се с известния каратист Токи Хил, който има доджо в Порт Уошингтън. Той му предлага работа като треньор. „Животът ми се промени. Запознах се с много влиятелни хора от Уолстрийт, основно с техните съп­руги.“

Най-напред Димитър Тодоранов ги тренира на карате, но скоро разбира, че е добре да надгради уроците си. Клиентите му искат да са стегнати, слаби и в добра форма. И създава своя програма, която нарича Body Fat No More, името заимства от рок бандата Faith No More. Програмата включва бокс, лека атлетика, йога, пилатес, карате, упражненията се сменят през 10 минути. Тя става хит, започва да дава частни уроци в популярни кънтри клубове. Обучава на своята програма и фитнес треньори. „Плащаха ми все едно съм сърдечен хирург – по 3 долара на минута.“

Димитър Тодоранов става личен треньор на холивудските звезди Ан Хатауей и Хю Джакман. Покрай тях започва да тренира сценаристи, оператори… и популярни хора от Уолстрийт. И обрат – канят го за рисков брокер на американската фондова борса. „Човекът, който ми предложи работата – Фауаз Ал Мубараки, беше директор дивизия в Кувейтския пенсионен фонд“, разказва Димитър Тодоранов. Той поема българина под крилото си. Компанията се интересува от инвестиции в Югоизточна Европа. Първо е анализатор, после – търговец. „Невероятен ментор беше Мубараки, милиардер, а нямаше кола. Обличаше се спортно и за първи път разбрах колко е важно да даваш свобода на хората около себе си.“

Но идва 2008 година, кризата поваля Уолстрийт. Менторът му го съветва да се върне към тренировките или да се занимава с нещо друго, тъй като прогнозите за финансовия пазар са катастрофални. Така през 2009 г. Димитър Тодоранов се качва на самолета и се връща в България. Преди това се е и развел със съпругата си. Трябва му почивка и ъпдейт. Намира го на неочаквано място в Лозенец, където го кани приятел.

Вижда залива Тарфа и, както каза в началото на нашия разказ, се влюбва в мястото. Оказва се, че плажът е без концесия, и без много да мисли, задвижва документите да стане новият концесионер. Успява да спечели. „Оказах се с плаж и без никаква идея какво да го правя и опит как да го развия.“

С няколко съмишленици вдигат малък бар с хубава музика и свежи напитки. Хората започват да идват на плажа, а Димитър Тодоранов – да мисли в мащаб. Събаря бара и изгражда нощно заведение, отгоре с ресторант. Кръщава го Hacienda. „Започнахме да правим фестивали, привързах се към Лозенец, приех като кауза да развия градчето. Взех да го усещам като част от мен.“ През годините бизнесът се разраства. Hacienda става тренд място. Димитър Тодоранов привлича известни художници и артисти, които му помагат да създаде запомнящ се интериор със скулптури и картини. Освен партита с известни диджеи от цял свят, поставя изложби, концерти, организира различни бизнес ивенти. „От уста на уста, все повече български и чужди артисти искаха да идват при нас“, казва гордо Димитър Тодоранов.

През 2022 г. отваря още едно заведение на централния плаж в Лозенец – дневен бар, който кръщава Gypsy. „Искахме да направим заведение, което да привлича много хора на едно място през деня, да ги задържим и вечерта да дойдат в Hacienda. Доста добре се получава.“

На въпрос може ли да се печели от заведения, Димитър Тодоранов казва категорично „да“. „Оборотите ни са седемциф­рени, а печалбата варира между 15 и 22%. Това, което мога да кажа като число, е че средно човек харчи в Hacienda около 135 лв., което е много добре.“

По думите му 2023 г. ще е първата от много следващи години, които ще са различни от всички предишни. „След пандемията, след всичко, което се случи, много от бизнесите получиха големи приходи, защото хората се отпуснаха и тръгнаха да пътуват. Сега вече сме в конкурентна среда и нещата са интересни. Това, което се вижда, е, че клиентът е готов да харчи много, ако всичко му е наред. И протестира, ако не е така.“

От ден първи на Hacienda качеството на услугата е на челна позиция. „Много е важно какво даваш на клиентите. Аз и прекрасният ни екип, който вече наброява 130 човека, осигуряваме вълнуващо преживяване. При хората от новото поколение парите са следствие, те искат отношение. Искат да разберат визията, мисията, ценностите на бизнеса, които да им се обясняват на техния език. И да си кажат – това е нашето място, оставаме. Губят мотивация, като отидат в заведение, където просто искат да им вземат парите, без мисъл дали ще се върнат следващия ден, седмица, догодина. Не може Hacienda и Gypsy да са успешни, а остсреща заведенията да не са. Прекъсва се енергията. Тази година младите диктуват модата, будни са, мотивирани са, което много ме радва и ми дава увереност, че клиентът ще ни научи как трябва да се държим. Вярвам, че рано или късно заедно ще превърнем Българското Черноморие в еталон за световния туризъм.“