Георги Тошев: Продуцент за дълъг път

Над 20 години журналистът и продуцент Георги Тошев създава едни от най-емблематичните предавания в ефира. Интервютата му със звезди са негова запазена марка, а партньорствата с BBC и Netflix отварят вратите към световната тв мрежа

„Преди време Стефан Данаилов ми каза едно много хубаво изречение за себе си – че той е приятел за дълъг път. Иска ми се и аз да бъда приятел за дълъг път, да бъда колега за дълъг път. Засега с повечето си проекти успявам“, казва журналистът и продуцент Георги Тошев, който има зад гърба си 12 сезона на „Преди обед“, 15 сезона на „НепознатиТе“, по 10 сезона на „Другата България“ и „Като на кино“. Щастлив е, че повечето му проекти са устойчиви, и намира две причини за това: че любопитството му винаги е изострено и че е отворен към света с всичките му промени.

Променящият се свят е динамичният декор, на фона на който се разгръща професионализмът на Георги Тошев – да е винаги в крак с времето, с технологиите, с поколенията, но и здраво стъпил на фундаменталните ценности, които демонстрира в работата и приятелствата си. През годините разработва разнообразни проекти, като всеки от тях се превръща в негова визитна картичка или в бранд.

В началото на хилядолетието стартира с историите на българите в чужбина, които дотогава никой не е разказвал, а когато в световните телевизии навлизат музикалните реалити формати, Тошев става главен редактор на Music Idol – с ненадминат рейтинг и днес. Следват реалити формати, предавания, знакови интервюта, документални филми и книги за български и световни звезди. Самият той се превръща в бранд за разказвач на истории.

„Аз работя непрекъснато в мрежа“, казва продуцентът, който участва в много международни проекти, към които последователно и мъдро си построява стъпало след стъпало. Вече 10 години той е част от компания, която работи с BBC. С британската телевизия създава филма „Четири къщи“, който разказва за живота на четири семейства, останали без дом след урагана Катрина. Тошев е съсценарист. „Там съм тръгнал от най-ниското стъпало, докато стигна до съсценарист. Плащах си, за да живея в Лондон и да работя в BBC, но човек сам избира рисковете и сам избира в какво да инвестира“, казва той.

През 2021 г. прави епизод на „НепознатиТе“ за легендарния нюйоркски хотел „Челси“, който е привличал звезди като Ленард Коен, Мерилин Монро, Артър Милър, Джим Морис, Боб Дилън. „Влязох в хотел „Челси“ и това беше много добър начин да се заявя, че мога да пипам по теми и герои, които не са свързани с България директно“, казва Тошев. Стратегическият му ход не остава незабелязан и той е поканен от Netflix да работи като автор по документален сериал за хотела.

През последните години в продуцентския бизнес се налага нова тенденция, споделя Тошев – големите медии предпочитат да не купуват филми, тъй като правата се дават за все по-кратки срокове, а да развият сами темата, която ги е вдъхновила. Канят в екипа човека, който ги е провокирал с идея (например за хотел „Челси“), като консултант, съсценарист или автор, като по този начин запазват правото му на идеен носител, но развиват нов продукт.

„Това е голям шанс за хора от малки държави и от малки медии да участват в големи международни проекти“, казва Тошев и добавя, че освен със силните си авторски идеи, заради които да бъдат поканени, за българите е много трудно да пробият в телевизионния продуцентски бизнес. Причината е, че всяка медия харесва различни формати, а пазарът е строго сегментиран и локален. Това, което се гледа в България, не е задължително да се харесва дори в съсед­ните държави.

През годините той е работил с международни екипи и по български проекти като реалити предаванията „Островът на изкушението“ и „Сървайвър“ в ролята на продуцент или част от креативния екип. Казва, че му е много по-лесно да работи в международни екипи, където няма емоции и лично отношение, а само стандарти, на които отговаряш или не.

„Работата в мрежа много ми помага да изградя изключително добри лични стандарти. Благодарение на международните екипи повече успявам да проумея същността на продуцентската професия“, казва Георги Тошев и добавя, че в България отговорностите в един екип често се размиват и всеки върши по няколко неща, докато в чужбина всичко е конкретно разпределено.

Опитва се да привнесе тази практика и в екипите си в България, като разписва ясни отговорности и дава свобода и доверие на хората да се развиват. Признава, че често го критикуват, че е много либерален.

„Добрият мениджър инвестира в доверие. Да си добър мениджър означава да си преценил лимитите на хората, с които работиш. Да се идентифицираш с тях, а за това помага доверието“, казва продуцентът, за когото фундаментът на човешкото общуване и управление на хора е в това да си принципен, да няма двойни стандарти и да си откровен.

Като продуцент на едни от най-рейтинговите предавания на bTV Георги Тошев се сблъсква с всекидневни предизвикателства – от оскъдните бюджети, през новите дигитални формати, до битката за качествено съдържание. Не вярва, че инфлуенсърите ще изместят телевизията или че тик-ток културата трябва да се привнася в ефира.

„Трябва да привличаме нова публика, но трябва да се борим за нея умно. Изследванията показват, че не става, като поканиш всички инфлуенсъри със стотици хиляди последователи“, казва той. За него тайната е в работата по жанрове и в това да вършиш работата си по възможно най-качествения начин в твоя жанр. Макар да прави компромиси на ежедневно микрониво, не прави такива със съдържанието.

„Това е голямата ми битка, ако я загубя, ще си тръгна“, казва Тошев и добавя, че през годините остава верен на bTV именно защото ценят съдържанието, което с екипите му създават.

Той предприема нестандартни продуцентски ходове и телевизионни рискове. Такъв риск е създаването на „Преди обед“ преди 12 години на гърба на утвърдено предаване с 20-годишна история като „На кафе“, риск е „невъзможният тандем Деси и Сашо“. С новия телевизионен сезон отново прави неочакван ход с избора на ководещ в лицето на младия актьор Петър Дочев. „Каня хора заради качеството на тяхната работа и затова, че съм провидял, че те са ми необходими“, коментира Тошев.

От медийна гледна точка Георги Тошев е енциклопедия на времето и пространството – не само заради различните епохи и дестинации, през които превежда зрителите, но и заради житейските му избори и пътища. През 80-те и 90-те години специализира креативно писане в Колумбийския университет в Ню Йорк и артпублицистика в BBC в Лондон.

С усмивка си спомня за първите години от журналистическия си път, когато всички статии се стенографират на ръка. После в редакцията се появява един компютър и всички бързат да се доберат до него, за да си напишат статията, а когато паспортът му започва да се пълни с печати – звъни по телефона на стенографките във в. „24 часа“, за да диктува статиите си от различни точки на света. До днес е посетил почти 200 държави. В повечето се среща с интересните герои на своите истории – холивудски звезди, вдъхновяващи личности, българи в чужбина, герои от детството. „Това е нещото, заради което съм в тази професия“, казва с усмивка Георги Тошев, който въпреки всичките си ангажименти не се отказва да бъде репортер.

Но го прави заради егоистичното вълнение да се срещне с хора, на които се възхищава и които са го променяли и вълнували през годините. Сред най-знаковите му интервюта са с четиримата от АББА, Ал Пачино, Никол Кидман, Ани Лейбовиц, Моника Белучи, Кристо, Ейдриън Броуди, Роби Уилямс, Емир Кустурица, Дийпак Чопра и много други.

Срещите с някои от събеседниците му изискват по 8–10 месеца устойчива кореспонденция, лични пътувания и разходи, много търпение и постоянство. Но тези усилия си струват, защото с някои от тези интервюта сбъдва личните си мечти – както е в случая с АББА или със скорошното му интервю с актрисата, изиграла „Пипи Дългото чорапче“ в емблематичния шведски филм от 1969 г. „Невинаги става. Има много НЕ-та по пътя, но аз живея за ДА-тата“, казва журналистът.

За да започне все по-активно да търси световни звезди и да снима интервюта и филми с тях, са необходими години натрупвания на опит и смелост. Покрай поканите си за фестивали и частни пътувания попада на събития, където световните звезди се появяват. Но първоначално е много притеснен – че идва от България, че говори с акцент, дали е подходящо облечен. „В един момент виждаш, че тези хора са отворени към другите, стига да има какво да им кажеш. Отпуснах се и видях, че разговорът е възможен“, казва Тошев. Добавя, че в никой случай с тези звезди не са станали приятели, но се е успокоил – както че идва от България, така и че е част от света.

Личното му преклонение пред емблемите на българския театър пък го повежда в нова творческа посока. Спомня си как като дете е дебнел служебните входове на театрите след представление, за да види някои от актьорите, на които се е възхищавал. Възпитан във време, в което хората на духа са важни, писателят Георги Тошев се опитва отново да ги преоткрие, да им помогне да продължат да съществуват, а не да потънат в забрава.

„Много съм искал да приличам на някои от тях. Никога не мога да бъда Стефан Данаилов, но в последните години от живота му бях допуснат близо до него. Смея да кажа много близо, щом той ми дари целия си архив“, казва Тошев, за когото това е огромна отговорност и е обещал, докато може, да прави така, че името на Стефан Данаилов да се чува. През 2022 г., по случай 80-ата годишнина от рождението на големия актьор, Тошев издаде биографична книга и документален филм за живота му.

През последните години под неговото перо излизат историите на Невена Коканова, Татяна Лолова, Цветана Манева, Катя Паскалева, Георги Парцалев, Наум Шопов, Богдана Карадочева и Стефан Димитров. През 2021 г. Георги Тошев бе обявен за най-четения автор на биографични книги в България. Някои от героите му не са давали интервюта пред медии. Питам го как достига толкова близо до тях. „Не знам, има неща, които не знам. Може би с търпение. Наум Шопов, човекът, който не говореше с никого, го чаках 14 години“, казва писателят.

Когато говори за всеки от героите си, го прави с дълбоко уважение и почит. Почтеност е дума, която използва много пъти в разговора ни. Историите на хората да се разказват почтено, но без да се спестява нищо, да се поставят в контекста на историческото време, в което са живели.

Дописва „истинската биография на Лили Иванова“, защото вярва, че нейната история трябва да се разкаже почтено. „Заради нея. Защото това е отвъд музиката.“

Бавно работи и по своята собствена автобиография, в която ще включи неразказаното от срещите си през годините. Пише и сценарий за сериал с Цветана Манева и Елис Корчева, работи по сценарий за пълнометражен филм, посветен на Емил Чакъров, подготвя новите епизоди на „НепознатиТе“, които отново са околосветско пътешествие за душата и сетивата. През последните месеци бяха представени фил­мите му за пианистката Донка Ангъчева и оперната прима Соня Йончева. Освен това е преподавател в Софийския университет и довършва магистърската си теза.

Всичко това изглежда само като стопкадър от лятото на 2023 г., частица от вечно променящия се свят на Тошев, който явно е открил тайната за суперпродуктивност. „Независимо къде съм, моят бизнес е моят мозък, моята чувствителност, моите отворени сетива“, казва той. Споделя, че работи 24/7, работи в дългите полети до Ню Йорк, където отива на снимки, или в полетите до Париж, където живее семейството му. Дъщеря му е студентка по неврохирургия в Сорбоната. Той има собствена формулировка за щастието: „Когато някой каже: Щастлив съм!, някак ми звучи завършено. Аз съм неспокойно щастлив. С продължение. Искам краищата да са отворени и да ги дописвам всеки ден“.

Казва, че работата е обсебила времето му, а с годините то се превръща в единствения критерий, който определя качеството му на живот. Направила го е понякога по-взискателен, по-чувствителен, по-нетърпелив. „Но работата повече ми е дала – никой не може да ми вземе срещите, тефтерчето с контакти и това, че почти на всяка точка на света има на кого да се обадя и къде да пренощувам“, казва Георги Тошев.