Активите на банките в България се увеличават с 468 млн. лв. за тримесечие
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Активите на банковата система у нас са нарастнали с 468 468 млн. лв. през второто тримесечие на 2023 г. и в края на юни достигат 161.1 млрд. лв., показват данните на Българска народна банка, публикувани в тримесечното издание “Банките в България”. Пазарният дял на петте значими банкови институции (съгласно критериите на ЕЦБ) в края на юни e 68.1% от активите на банковата система, а този на по-малко значимите институции – 29.0% (при съответно 67.3% и 29.1% в края на март).
Размерът на активите на банковата система, съотнесен към БВП, в края на юни е 92.2% (при 93.6% в края на март). Спрямо края на март са се увеличили кредитите и авансите, както и дълговите ценни книжа. Данните показват, че през периода са намалели паричните салда в централни банки и другите депозити на виждане, а паричните наличности са нараснали.
Според БНБ, през второто тримесечие на 2023 г. банковата система е продължила да осъществява дейността си в условията на икономическа несигурност и относително висока инфлация. “Независимо от това темповете на нарастване на потребителските цени постепенно се забавят, което, в съчетание с повишаването на доходите, се отразява благоприятно върху динамиката на крайното потребление”, констатират от централната банка.
Засега глобалният процес на затягане на паричната политика се пренася бавно върху лихвените равнища в България. В условията на висока ликвидност в банковата система лихвените проценти по депозитите не се променят чувствително на фона на нарастването на лихвените нива в еврозоната. Повишение на лихвените проценти по кредитите е налице главно в сегмента на нефинансовите предприятия, като то е резултат от нарастването на референтните индекси на междубанковия пазар в еврозоната, широко използвани при ценообразуването на експозициите към корпоративния сектор. При лихвените проценти по кредитите за домакинства засега не се наблюдава затягане на условията за финансиране.
Общият размер на брутните кредити и аванси в края на юни достига 108 млрд. лв., с 6.4 млрд. лв. повече спрямо края на март. Вземанията от кредитни институции нарастват с 24.0% до 16.3 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл на банковата система отбелязва увеличение с 3.3 млрд. лв. и достигна 91.7 млрд. лв.
Най-голям растеж в абсолютен размер е отчетен при кредитите за домакинства – с 1.4 млрд. лв. (4.0%), и за нефинансови предприятия – с 1.2 млрд. лв. (2.6%). Увеличение се наблюдава при кредитите за други финансови предприятия – с 610 млн. лв. (8.6%), и за сектор „държавно управление“ – със 111 млн. лв. (12.0%).
Брутните необслужвани кредити и аванси намаляват спрямо края на март с 19 млн. лв. (0.5%) и в края на юни са 4.1 млрд. лв. Нетните необслужвани кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка), представляващи остатъчния кредитен риск в банковите баланси, през второто тримесечие се увеличават с 15 млн. лв. В края на юни нетните необслужвани кредити в стеснения обхват са в размер на 2.1 млрд. лв., като този остатъчен кредитен риск продължава да бъде изцяло покрит от капитала, превишаващ капиталовите изисквания и буферите.
През периода април – юни 2023 г. депозитите в банковата система се увеличават с 943 млн. лв. до 138.5 млрд. лв. Нарастването е формирано от депозитите на домакинства (с 1.5 млрд. лв.) и тези на кредитни институции (с 1.0 млрд. лв.). Същевременно се наблюдава намаление при депозитите на нефинансови предприятия (с 661 млн. лв.), на други финансови предприятия (с 526 млн. лв., както и на сектор „държавно управление“ (с 348 млн. лв.
Към 30 юни 2023 г. печалбата на банковата система е 1.7 млрд. лв., с 694 млн. лв. (69.9%) повече спрямо отчетената за първите шест месеца на 2022 г., като растежът се дължи главно на нетния лихвен доход, съобщават от БНБ. В резултат от повишението на печалбата възвръщаемостта на активите (ROA) нарасна до 2.09% към края на юни 2023 г., а възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) – до 18.40% (при съответно 1.40% и 12.19% към 30 юни 2022 г.).
Собственият капитал в баланса на банковата система в края на юни достига 18.3 млрд. лв., като спрямо края на март нарасна с 907 млн. лв. Основен принос за тримесечния растеж има повишението на печалбата за периода (с 919 млн. лв.). Положително влияние оказа и динамиката при натрупания друг всеобхватен доход и при другите резерви, като същевременно е отчетен спад при неразпределената печалба.
Рискове
Предвид колебанията на енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очакваното забавяне на външното търсене способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки, посочват още от БНБ. В допълнение глобалната тенденция към повишение на лихвените проценти ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите. “Кредитните институции следва да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност, към своевременно и адекватно провизиране и към капиталово планиране, което отчита вероятността от изостряне на рисковете или нови негативни тенденции в икономическата среда”, заключават от централната банка.
Кредитната активност в страната се запазва висока, особено в сегмента на кредитите за домакинства. Бързото нарастване на кредитните обеми се отразява положително върху лихвените приходи на банковия сектор. Увеличението на нетния лихвен доход е в основата на повишението на показателите за доходността на кредитните институции, наред с по-ниските разходи за обезценки. Независимо от наблюдаваните в краткосрочен план положителни ефекти върху доходността, продължителните периоди на висока кредитна активност създават предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и акумулиране на кредитен риск в баланса на банковата система. През следващите месеци се очаква протичащият глобален процес на затягане на паричната политика да започне да се пренася по-бързо върху лихвените проценти в страната, с което да повлияе за ограничаване на кредитната активност, наред със започнатия от БНБ процес на увеличение на минималните задължителни резерви от средата на 2023 г. Същевременно вероятността за материализация на кредитния риск остава значителна в краткосрочен план.
Кредитните институции следва да управляват ликвидността си в съответствие с високата степен на несигурност и вероятността от изменения в обема и структурата на депозитите, породени от неблагоприятни промени във финансовото състояние на предприятията и домакинствата, посочват още от БНБ.
