Нова ера в космическото предприемачество

Роденият в България Делян Аспарухов създава мечтаната си компания Varda Space Industries, с която отваря нова глава в производството, фармацевтиката и космическото предприемачество

Делян Аспарухов пристига за снимките на корицата на Forbes с личен шофьор и найлонова торбичка с баничка и айрян. Докато първият елемент е напълно очакван за предприемач и инвеститор от Силициевата долина, вторият е неочаквано български.

Много бързо обаче става ясно, че Аспарухов е от хората, за които суетата е излишна, а високото самочувствие е нещо напълно естествено и непринудено. Всъщност той е от малкото хора, които застават пред фотоапарата, сякаш това е професията му. Освен това е с две различни обувки.

Поводът да го хванем в София е работата му във фонда за рисков капитал Founders Fund, който е съоснован от митичния инвеститор Питър Тийл. Аспарухов е партньор в него и финансира стартиращи компании, като една от инвестициите му е в латвийската Giraffe 360, чийто сийд рунд е воден от LAUNCHub в София.

В останалото време Аспарухов се занимава с космически кораби, а причината да направи скок към космическата индустрия е COVID-19. Когато става ясно, че пандемията е нещо наистина сериозно, той получава съобщение от Тийл, че всички партньори във Founders Fund излизат шест месеца във ваканция. В първия месец от неочакваната почивка Аспарухов играе на видеоигри по 12 часа дневно, но това го оставя с усещането, че си губи времето. Нуждата да свърши нещо смислено му дава тласък да осъществи идея, която отдавна живее в главата му – да създаде космическа компания.

29-годишният Делян Аспарухов е достатъчно амбициозен, че за по-малко от три години успява да създаде компанията Varda Space Industries и най-вероятно скоро ще завърши успешно нейната първа мисия. Самата мисия представлява изпращането в слънцесинхронна орбита на малък сателит, произведен от Rocket Lab, към който е закачена капсулата за връщане на Земята W-1. Част от оборудването в капсулата е и фабриката за лекарства, която в тази първа мисия произвежда ритонавир – медикамент, използван за лечението на ХИВ. Капсулата трябва да върне готовото лекарство обратно на Земята, като кацне на твърда земя в щата Юта.

Тази кратка история поражда няколко логични въпроса, начело с това как така Varda изпраща космически апарат в орбита и защо въобще е нужно на някого да прави лекарства в такива условия. Първата мисия на компанията е замислена повече като експеримент, който да докаже, че идеята на Аспарухов е смислена. Тя започна на 12 юни 2023 г., когато ракета Falcon 9 на SpaceX изведе сателита на височина 525 км и го остави в орбита. Няколко седмици по-късно Varda сподели успешния завършек и на втория етап от мисията, а именно производството на протеинови кристали на ритонавир.

Причината Аспарухов да избере именно производството на лекарства е, че условията на микрогравитация позволяват много по-качествено производство. Липсата на гравитация дава възможност за производството на протеинови кристали с по-съвършена структура. Това може да направи лекарствата по-ефективни и по-устойчиви, което от своя страна да ги направи по-лесни и евтини за съхранение и транспорт.

След успеха на първите два етапа компанията трябва да върне капсулата, с което да постави край на първата си мисия. Първоначалните планове бяха това да се случи още през юли, но завръщането все още не е факт. Причината е, че Федералната авиационна администрация и Военновъздушните сили на САЩ не са предоставили нужните разрешения за повторното влизане на капсулата в атмосферата и кацането ѝ в щата Юта. Аспарухов казва, че произведеното лекарство може да остане в Космоса дълго време, но сателитът може да остане в орбита в продължение на до една година. Все пак надеждата му е до средата на октомври да получи разрешение за завършване на мисията.

Интересът на Делян Аспарухов към Космоса и космическите технологии съществува дълго преди основаването на Varda. През всичките години, в които развива уменията си и опознава Силициевата долина обаче, тази индустрия му се е струвала прекалено труднодостъпна. Според него успешните хора в нея са от два типа.

Едните са инженери, които влагат дълги часове работа, но нямат влияние върху развитието на компаниите, в които работят. Другите са вече успешни предприемачи, които в продължение на десетилетия са трупали състояние, с което да финансират космическите си бизнеси. Дълго време решението му за собствения му път е да следва стъпките на хората от втория тип, така че да може да има повече контрол над мечтите си.

Космосът далеч не е единственото начинание, което Аспарухов осъществява малко по-различно от повечето хора около него. Роден в София през 1993 г., той и семейството му отиват да живеят в САЩ през 1996 г. Там родителите му започват да учат в Калифорнийския технологичен институт в Пасадина, Калифорния, където семейството живее в продължение на шест години. След това се мести в Солт Лейк Сити, където майката на Аспарухов получава работа като професор в Университета на Юта.

Докато е в гимназията, Аспарухов всяко лято се прибира в България, като в началото прекарва това време с баба си и дядо си в Разград и тяхното село. По-късно обаче започва да посещава летни школи, в които учи с националните отбори на България по математика и информатика. Това му помага днес да говори много добър български с плътен, но изключително чаровен акцент, в който от време на време се вмъкват английски думи или буквални преводи на идиоми. Всъщност връзката му с България е достатъчно здрава, че по време на снимките да разкаже за домашната ракия, която го очаква няколко дни по-късно.

Енергичното поведение очевидно не е нещо, което Аспарухов е добил наскоро. Докато е в гимназията, той се възползва от възможността да изкара разнообразни курсове в Университета на Юта, където по думите му има страхотен департамент по информатика. Така още в гимназията той натрупва опит, който му позволява да работи като софтуерен инженер в различни компании. Освен познание, което ще предопредели някои решения в живота му по-късно, това му носи и нелоши приходи.

Когато завършва гимназията си в Юта, Аспарухов започва да учи в Масачузетския технологичен институт (MIT), където в края на първата година вече е завършил повечето курсове, от които има нужда. Така през лятото на 2012 г., току-що приключил първата си година в MIT, се мести в Силициевата долина, за да работи като софт­уерен инженер във финтех компанията Square (днес Block) на съоснователя на Twitter Джак Дорси. „В това лято бързо разбрах, че научавах много повече за света, стартъпите и софт­уерното инженерство, докато съм в Силициевата долина, отколкото за цяла година в MIT.“

Когато се завръща за втората си година в престижния университет, Аспарухов все повече се убеждава, че трябва да прекъсне образованието си. За краткото време в MIT той завършва курсовете, които му предоставят нужните му умения в сферата на компютърните науки, но за да получи диплома, трябва да изкара и базовите курсове, които са далеч под неговото ниво. „Исках да съм част от Thiel Fellowship на Питър Тийл – казва той. – Той щеше да ми плати 100 хил. долара, за да се махна от MIT и да започна компания, вместо аз да платя 100 хил. долара на MIT, за да взимам курсове, за които не ми пука.“

Така насред втората си година в MIT Аспарухов решава да работи по първия си стартъп Nightingale, който разработва софтуер за приложение на терапии за аутизъм, който се използва от лекари. Само няколко месеца след като стартира компанията, той става част от Thiel Fellowship, което осигурява 100 хил. долара, с които да развива компанията си в продължение на две години. Така през лятото на 2013 г. той се отказва от идеята за пълна диплома от престижния университет и го напуска. Това е и моментът, когато Аспарухов се мести за втори път в Силициевата долина, воден от мечтите и амбициите си.

В следващите над три години Nightingale успява да се развива, като печели финансиране от Y Combinator и малък сийд рунд на стойност от около 600 хил. долара. Компанията привлича клиенти и отчита растеж, но резултатите ѝ така и не успяват да се превърнат в основа за по-сериозно финансиране. Затова през 2016 г. Аспарухов продава компанията на един от нейните клиенти и си взема около година „почивка“, работейки като VP of Growth в Teespring (днес Spring).

Първият преломен момент в космическите мечти на Аспарухов се случва през 2017 г., докато работи във фонда Khosla Ventures, където е Entrepreneur of Residence. На тази позиция той има около година, в която трябва да натрупа опит, преди да започне собствена компания. На около шестия месец обаче открива компания, която се занимава с Космоса, и успява да привлече инвестиции за нея. Това го кара да осъзнае, че може би идеята да чака 20 години, преди да влезе в космическата индустрия, е прекалена.

„Изведнъж имах прозрението, че мога да работя в Космоса, при това с по-интересна работа от това да съм инженер в SpaceX“, казва Аспарухов. Това го кара да промени подхода си и да поиска да стане инвеститор в Khosla Ventures. „Мислех, че мога веднага да започна нови компании, но не бях готов за космическа компания, затова се запитах защо да не инвестирам в такива компании“, казва той.

Още две години по-късно Аспарухов получава предложението да работи във фонда Founders Fund, основан от Питър Тийл, където името му е познато благодарение на участието му в програмата Thiel Fellowship. „Смятах, че това ще бъде интересна идея, защото щеше да ми даде, да кажем, повече отговорност и капитал за инвестиране. Founders Fund обича да инвестира в космически компании, така че можех да продължа този интерес“, казва Аспарухов. Другата му мотивация е, че Founders Fund подкрепя стартирането на компании вътре във фирмата, като компании като Palantir Technologies и Anduril Industries са основани по този начин. „Ако исках един ден да започна компания вътре във фирмата, това щеше да е най-доброто място, където да го направя и да мога да продължа да инвестирам.“

Вторият преломен момент за космическите мечти на Аспарухов е първото изстрелване и приземяване на една и съща ракета Falcon 9 четири пъти, което се случва в края на 2019 г. След по-ранното прозрение, че няма нужда да чака 20 години, за да се занимава с бизнес в Космоса, в този момент Аспарухов за първи път вижда икономически смисъл в дългогодишната си идея за фабрики в Космоса. В този момент той гледа на това много повече като инвеститор и започва да се среща с всички стартъпи, които работят в тази посока.

„За шест месеца разбрах, че в тези компании или екипът не ставаше, или нямаха интерес да правят фабриките извън Международната космическа станция – казва Аспарухов. – Там няма как да направиш такова нещо и да има икономически смисъл, когато държавата е намесена, няма никакъв шанс за това.“ Това откритие го отказва от идеята за известно време, докато не идва пандемията и неочакваната ваканция, която Питър Тийл дава на всички във Founders Fund.

След като прекратява месеца си на непрестанен гейминг, Аспарухов започва ударно да работи по идеята си. До края на лятото на 2020 г. той вече е намерил екип, както и съоснователя на Varda Уил Бруй. Бруй има шестгодишен опит като инженер в SpaceX, където според TechCrunch работи по космическия кораб Dragon. „Той беше приятел с много мои приятели от MIT и имаше предприемачески инстинкт, който показва, че е изпълнителен директор по природа“, казва Аспарухов. В рамките на няколко месеца двамата разработват бизнес план, правят пичове пред инвеститори, в края на 2020 г. печелят сийд рунд от 9 млн. долара, а на 19 януари 2021 г. отварят офиса на компанията в Калифорния.

Когато разказва за пътя, по който минава, за да реализира идеите си, Делян Аспарухов говори с комбинацията от хъс и лекота, присъщи на хората, които са напълно наясно къде се намират. Той не крие, че идеята за производство в Космоса не е нито негова, нито пък нещо ново. „Има хора, които говорят за това още от 60-те години на XX век, а през 70-те на оригиналната космическа станция на САЩ Skylab правят експерименти с лекарства – казва Аспарухов. – 20 години преди да се родя, има хора, които работят по тази идея.“

Това, което отличава Varda, е, че тяхната цел е да комерсиализират процеса и да го приложат за индустрии и продукти, в които е възможно цената на готовия продукт да е такава, че да оправдае разхода по производството в микрогравитация.

Етапът, на който се намира Varda в момента, е тестване на концепцията и разработената от тях космическа фабрика и капсула за връщане в земната атмосфера. Компанията вече доказа, че е способна да произведе нужните протеинови кристали в Космоса, като следва най-сложната част от мисията, а именно връщането на капсулата на Земята. Тя трябва да кацне не просто цяла, а и запазила фината кристална структура на товара си, който трябва да не се е стопил, да не е замръзнал и кристалите да не са се счупили.

Всички процеси в космическата фабрика за лекарства на Varda Space Industries са автоматизирани. Аспарухов казва, че това производство е много просто, когато се случва на Земята. „Миксираш различни течности, загряваш ги и ги изстудяваш“, казва той. Затова и оборудването, което изиск­ва космическата фабрика, е относително малко и просто, като според него размерите и функционирането му приличат много повече на блендер в кухнята, отколкото на роботските ръце от фаб­риките за автомобили например.

Ако първата мисия на Varda приключи неуспешно, Аспарухов казва, че компанията ще работи по втора мисия, която да поправи грешките. В нея вероятно няма да има производство за клиенти, а ако има такова, то ще е безплатно. Засега той отказва да сподели кои точно са потенциалните им клиенти, но казва, че имат интерес от някои от топ 20 фармацевтични компании на планетата.

Потенциалът на компанията е очевиден и за инвеститорите и до момента е набрала 54 млн. долара от инвеститори от Силициевата долина, сред които Founders Fund, Khosla Ventures, Lux Capital, General Catalyst и др. Също така компанията е спечелила договор с Военновъздушните сили на САЩ на стойност 60 млн. долара и 1.9 млн. долара от договор с НАСА по програмата Tipping Point. Аспарухов казва, че компанията разполага с 85 млн. долара, а за 2023 г. генерира печалба от 10 млн. долара.

Самото съществуване на Varda е възможно благодарение на развитието на космическата индустрия, а според Аспарухов – и конкретно на Илън Мъск. Според него в първата фаза от развитието на космическото предприемачество е било толкова скъпо, че е трябвало да имаш милиард долара, за да работиш в тази сфера. Работата на Мъск и SpaceX променят това и днес сме във втората фаза, в която ракети летят през няколко дни и е много по-лесно да започнеш космическа компания.

„Не трябва да имаш милиард долара, трябва да имаш само приятел, който има милиард долара“, казва Аспарухов. Той вижда Илън Мъск като Андрю Карнеги на космическия транспорт, а себе си като Джон Рокфелер. „Нашият петрол са лекарствата, а неговите железници са ракети.“