КНСБ поиска отлагане реформата за либерализация на енергийния пазар
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
КНСБ настоява за отлагане на реформата за либерализация на пазара на електрическа енергия с оглед осигуряване на достатъчно време за адаптиране към промените, се казва в позиция на синдиката.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Тя идва в отговор на приетите промени в Закона за енергетиката от 5 октомври, според които от 1 юли 2024 г. Националната електрическа компания (НЕК) трябва да престане да бъде обществен доставчик и да се премахнат квотите на производители за регулирания пазар.
- От КНСБ изтъкват, че реформата в България касае около 1/3 от електроенергийния пазар в България и засяга над 4.6 млн. битови клиенти (по данни на КЕВР от Годишния доклад до ЕК) и би следвало да е адекватно обмислена, както и да е предвидено достатъчно технологично време за изпълнението ѝ.
- По данни на Евростат над 2 млн. българи са енергийно бедни, 30% не могат да покрият разходите си за отопление, а 28% не поддържат дома си достатъчно топъл.
- Синдикатът подчертава, че за изпълнението на такава реформа, като пълна либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители, е необходима цялостна оценка на въздействието върху всички участници на пазара на електроенергия – домакинства, производители, търговци.
МЕРКИ ЗА БИТОВИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ
КНСБ настоява да се създаде фонд, който целево ще компенсира енергийно бедните домакинства в условията на свободен пазар на електроенергия. Също така да се приложи диференциран подход и целеви компенсации за енергийно бедните домакинства, а не на всички битови клиенти. В обратен случай тези домакинства ще получават наравно компенсации с всички останали домакинства с по-високи доходи, което означава, че най-голям размер компенсации ще получат тези домакинства с най-високо потребление. Да се проведе допълнителна социална политика или план за действие за защита на енергийно бедните домакинства и уязвими клиенти в условията на свободен пазар на електроенергия при покачване на цените на електроенергия (социални и/или енергийни помощи, финансова подкрепа, прилагане на мерки за енергийна ефективност или въвеждане на ВЕИ за такива потребители). Такава политика би следвало да е съобразена с дългосрочните цели на политиката за декарбонизация. Да се изготви Стратегия за намаляване на енергийната бедност в България. Тя рябва да има ясно определени цели за намаляване на енергийната бедност, част от Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата. Чрез стратегията ще се осигури възможност за създаване на пакет от мерки за постигане на целите, както и да се оценява въздействието на предприетите мерки и напредъка, посочват от КНСБ.
МЕРКИ ЗА КРАЙНИТЕ СНАБДИТЕЛИ И ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Синдикатът предлага да се създаде адекватна схема за компенсиране на разликата между пазарната стойност на електрическата енергия и стойността ѝ, изчислена по регулирани цени под себестойност. Липсата на такава схема води до неяснота, при очаквани разлики между покупна (свободна) и продажна (регулирана) цена на енергията, как ще се гарантира способността на крайните снабдители да си осигурят необходимия размер на оборотни средства за реализиране на цикъла по снабдяване на битовите клиенти. Същото поставя под риск финансовата стабилност на дружествата за изпълнение на законовите и лицензионните им задължения. Механизмът за компенсация трябва да гарантира финансова стабилност на крайните снабдители, за да не изпаднат в ликвидна криза поради недостиг на финансови средства и да се застраши сигурността на снабдяването, казват от КНСБ.
Синдикатът настоява и запазване на „енергийния микс“ за регулирания пазар за по-дълъг период от време и запазване на възможността със заповед министърът на енергетиката да определя годишни количества енергия, които НЕК ЕАД изкупува от ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД.
КЛЮЧОВ ЦИТАТ
„Премахването на регулираните цени за битовите потребители ще доведе до тежки социални проблеми поради опасността от рязък скок на цените и невъзможността на битовите потребители да се адаптират към новите условия. Проектът на решение не дава яснота относно точния механизъм за защита на домакинствата, начина на финансирането му и необходимите средства“, посочва в позицията си КНСБ.
ПРЕДИСТОРИЯ
На 5 октомври парламентът прие промени в Закона за енергетиката, според които НЕК няма да бъде обществен доставчик на ток. Също така се премахват и квотите за производители на електроенергия за регулирания пазар, което означава, че доставчиците на ток за бита вече няма да имат задължение да купуват задължително електроенергия от различните производители – АЕЦ, възобновяеми източници, водноелектрически, въглищни централи – в определена пропорция, която се дава от Министерството на енергетиката, а ще могат да купуват на пазарен принцип. В промените беше записано още, че регулираните цени, които се задават от КЕВР за крайните битови потребители, ще се прилагат до 31 декември 2025 г. След тази дата цените ще са пазарни. Слагането на край на тези регулирани и непазарни цени на електроенергията за бита е ангажимент на България според европейските правила.
Приетите промени бяха атакувани от президента Румен Радев, който наложи вето. В мотивите си той изтъкна, че „законът се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система. Стандартът на живот на мнозинството от българските граждани остава най-ниският в Европейския съюз, а предвидените промени биха могли още повече да затруднят именно хората, които и без това трудно посрещат базовите си житейски разходи“.
