Центърът “Кристо и Жан-Клод” в Габрово отвори врати. Какви са бизнес уроците, които научихме от артистите
В средата на октомври една почти 30-годишна идея стигна своята кулминация – започна трансформацията на Центъра “Кристо и Жан-Клод” в Габрово, родния град на Христо Явашев – Кристо.
“Няма връщане назад” – така Маргарита Доровска, куратор на Център “Кристо и Жан-Клод” посрещна гостите на тридневното събитие. То представи пространството и неговите възможности да се развива като място за изкуство и резиденция за артисти, които да творят свободно – така, както правеха Кристо и Жан Клод.
В залите на бившия техникум по текстил бяха показани изложби, документиращи проектите на двойката и връзката на Христо Явашев-Кристо с града, ателиета на артисти – първите творчески обитатели на Центъра, намеси в градска среда, инсталации, артефакти от историята на текстилната промишленост и ателиета за деца.
“Енергията на младите художници вече се усеща. Тук възможността е артистите сами да пробиват канали и то по начина, по който те биха искали да живеят”, каза Владимир Явашев, оперативен и проектен директор на Christo and Jeanne-Claude, работил с Кристо и Жан-Клод над 30 години.
Усилията на екипа са насочени към това Центърът, освен артистична резиденция, да бъде и “място за производство на знания” и сътрудничество, вдъхновено от сложния процес на създаване на проектите на Кристо и Жан-Клод. Идеята е да се привличат както художници, така и мениджъри, фотографи, режисьори на филми, колекционери, инженери, урбанисти, куратори, еколози и дори финансисти.
Процесът по преобразяването на пространството тепърва ще набира скорост, a междувременно събитието стана повод Forbes да погледне на артистите, известни не само с мащабните си арт произведения, но и със своя успешен предприемачески подход към изкуството, от бизнес перспектива.
Техните творби са мултимилионни продукции, защото изискват огромна подготовка, включваща преговори с политици, инженери, адвокати, морски биолози, орнитолози, институции и оргазации, и изграждането на сложни съоръжения. Например последният проект на Кристо и Жан-Клод – Опаковането на Триумфалната арка през 2021 г., завършен след смъртта на Кристо, струва 14 млн. евро собствени средства. Финансовият модел и управленският подход на артистите са толкова успешни, че са обект на изследване и обучение от Харвардския университет.
Ето 7 бизнес урока, които можем да научим от Кристо и Жан-Клод:
1. Пазете финансовата си независимост, за да сте свободни
През всичките си години на творчество Кристо и Жан-Клод яростно бранят финансовата си независимост. Не приемат спонсорства и дарения, частни или държавни, за да работят напълно свободно. Бизнес моделът им е семпъл – един подпис на Кристо върху рисунка. Двойката финансира мега проектите си с продажбата на ранните творби на Кристо от 50-те и 60-те години и подготвителните работи на хартия, рисунки и колажи, показващи как ще изглежда даден проект. По този повод Жан-Клод на шега нарича Кристо “фабриката”. Приходите се изразходват за подготовката, реализацията и премахването на проектите: материали, труд, доставка, застраховка, инженеринг, персонал, наеми, юридически услуги и т.н. Ако средствата не стигат, артистите теглят банков заем. Ясно, просто и прозрачно.
2. Не се отказвайте от целите си, дори осъществяването им да изисква повече време
Все пак в случая на Кристо и Жан-Клод говорим за изключително търпение – те се борят и чакат с десетилетия, за да осъществат някои от проектите си, но поуката е ясна. Отнема им 24 години да реализират Опакования Райхстаг, 26 за “Портите” в Нюйоркския Сентръл парк, 10 да опаковат „Понт Ньоф и т.н. “Може би ще има хиляда души, които ще се опитат да ни помогнат, и хиляда, които ще се опитат да ни спрат – които дори ще ни дадат под съд. Това създава огромна енергия около едно произведение, което все още не съществува”. казва Кристо. Но въпреки че многобройните пречки, с които се сблъскват артистите, често изглеждат непреодолими, защото засягат синхронизирането на политика, различни държавни институции, обществени организации и др., те продължават напред.
3. Работете неуморно, за да постигнете целта си
Нищо ново под слънцето, ще кажете, но това е универсално разковниче за успеха. Нито един от гигантските проекти на Кристо и Жан-Клод не би се осъществил, ако не беше безкрайната им отдаденост. Те работят по 17 часа на ден, за да създават и да финансират творбите си. Не забавят темпото и в напреднала възраст. Даже стигат и до ексцентрични решения – например за да „застраховат“ изпълнението на проектите си, пътуват с различни самолети – в случай, че с единия стане нещо, другият да може да продължи работата им. Артистите никога не са излизали в отпуск, се отбелязва техния уебсайт. (Вероятно никога не са и чували за бърнаут.)
4. Отрежете посредника
За разлика от повечето артисти, Кристо и Жан-Клод не зависят от конкретна галерия или дилър, които да ги представляват. Вместо да разчитат на посредник, който ще взима между 30% и 50% комисионна от продажбата, те стават дилъри на самите себе си и контактуват лично с клиентите. Това им позволява да създадат свой ценови модел. Определят стойността на произведенията си в зависимост от това какво според тях би понесъл пазарът и колко пари им трябват за конкретния проект. Кристо и Жан-Клод продават произведенията си лично – в студиото си в нюйоркския квартал Сохо, където цените са по-високи отколкото на търг. По този повод Жан-Клод отбелязва: “Един художник не създава шедьовър всеки ден. Затова, ако искате нещо с по-ниско качество, купувате на търг. Ако искате по-добро произведение, купувате директно от нас. Ние запазваме най-доброто за себе си.”
5. Ако липсва ниша за вашия продукт, създайте я сами
Когато Кристо и Жан-Клод започват с проектите си, никой не прави подобно изкуство. С времето те “възпитават” своя собствена публика и в процеса осъзнават колко важна е добрата комуникация, за да могат хората да опознаят и евентуално разберат техните творения. Например за “Портите” през 2005 г. артистите наемат и обучават стотици служители, които да отговарят на въпросите на посетителите. Те са може би артистите с най-много лекции в музеи, университети и колежи по целия свят, където на достъпен език разказват за всички аспекти от реализирането на проектите си. Техният уебсайт е като гид за начинаещи в изкуството им. Освен това подходът им да продават лично и в студиото си своите работи допринася да изграждат сами своите колекционери.
6. Решаване на проблемите чрез “смекчаване” на съпротивата или урок за 6 000 чаши чай
Кристо и Жан-Клод не правят компромиси в преговорите, а “смекчават” съпротивата. Целта им е така да накарат другата страна да се присъедини към идеята им. Нагледен пример е как Кристо и Жан-Клод се срещат лично с 459 японски фермери, за да ги убедят да им дадат под наем земята си за проекта “Чадърите” (1991 г.). Изпиват “по 6 000 чаши зелен чай”, твърди Жан-Клод, но това е единственият начин да постигнат целта си. Често артистите поемат разходите за различни инфраструктурни “усложнения”, които според градската управа или някоя организация биха причинили проектите им в периода на съществуването си.
Има и случай, в който “смекчаването” изисква твърда игра, както става при опаковането на “Понт Ньоф” през 1985 г. Налага се артистите да притиснат Жан Ширак, тогава кмет на Париж, който първоначално им дава разрешение, но после го оттегля. Двойката обявява, че ще свикат пресконференция, за да каже, че “подписът на Жак Ширак не струва нищо”. “Това е война”, казват от офиса на Ширак. “Да, това е война”, отговарят Кристо и Жан-Клод, която в крайна сметка те печелят.. Двамата са толкова успешни в преговорите, съпътстващи реализирането на начинанията им, че получават наградата “Велик преговарящ” на Юридическия факултет на Харвардския университет през 2008 г.
7. Делегирайте и се доверявайте
Кристо и Жан-Клод работят заедно от над 60 години и имат в биографията си 24 изпълнени проекта, повечето от тях, задействащи гигантска машина от хора и събития. Какъв е урокът, който са научили за всички тези години, преговаряйки с безброй институции, организации, държавни служители, експерти, обикновени фермери и президенти? Отговорът на Кристо в интервю заедно с Жан-Клод за The Fletcher Forum of World Affairs през 2009 г.: “Единствения урок, който научихме, е парадокс: не можем да разчитаме на никого, но ако не разчитаме на другите, не можем да работим! Научихме се да делегираме, което беше трудно за нас.”
