Капиталообразуване и запаси
Последните данни за текущия растеж на българската икономика с основание породиха спорове на тема дали чашата е наполовина пълна, или наполовина празна, но сякаш един компонент на тези данни беше посрещнат с единодушие като отрицателна новина: продължаващият спад на брутното капиталообразуване и в реален размер, и като процент от БВП.
Притесненията от тази отрицателна новина са също основателни, защото капиталообразуването е сред най-важните текущи индикатори, които имат важно значение за дългосрочния растеж на икономиката. Съвсем накратко, това се дължи на факта, че в крайна сметка дългосрочният растеж се определя от ръста на производителността на труда, а пък тя – от капиталовата обезпеченост на този труд.
В конкретния случай с последните данни към второто тримесечие на 2023-та, брутното капиталообразуване регистрира второ поредно наблюдение на реален годишен спад, при това вече двуцифрен, и четвърто поредно наблюдение на спад като процент от общия БВП до вече под 20%. При подобна динамика и нива не би било неразумно да се аргументира теза, че тези данни означават недобро близко бъдеще за общото развитие на българската икономика.
От една страна, подобна песимистична оценка трябва да бъде възприемана сериозно, защото действително стандартните макроикономически изследвания, опиращи се на системата на националните сметки (БВП), показват поне две неща. Първо, дългосрочно инвестициите (теоретичният термин за статистическата концепция „бруто капиталообразуване“) действително показват свързаност с дългосрочния растеж на икономиката. Второ, дългосрочно инвестициите са по-волатилни от общия БВП и значим спад в тях е индикация за неблагоприятна фаза на бизнес цикъла.
Ако тези напълно резонни съображения послужат за основа за изводи, то последните данни за българската икономика наистина сочат за проблем – както дългосрочен, така и възможно краткосрочен.
От друга страна обаче, системата на националните сметки като цяло и БВП в частност отдавна и с основание са критикувани за твърде високо ниво на агрегиране на данните, което ги прави твърде слабо свързани с пораждащата ги стопанска действителност. Особено критикувана в това отношение е концепцията за брутното капиталообразуване и за нивото на капитал в икономиката. Аргументът е, че в една съвкупност се отчитат напълно разнородни и крайно специфични неща, при това без да се коригира за това кои инвестиции са обществено ефективни и кои – не.
При по-детайлно вглеждане в качеството, не само в количеството, на инвестициите е възможно да се окаже, че дори реален и относителен техен спад, ако се дължи на намаление на неефективните компоненти, не е непременно заплаха нито за дългосрочния растеж, нито за текущата конюнктура.
Само за пример, настоящата система на националните сметки дава една малка възможност за дезагрегиране на статията „брутно капиталообразуване“ на два компонента: образуване на основен капитал и инвестиции в складови запаси. Само първия компонент е свързан със създаването на нов производствен капацитет в икономиката.
Ако бъдат погледнати данните за него, ще се установи, че през второто тримесечие на 2023 г. той отчита положителен реален годишен растеж за първи път от две години насам и че делът му в общия БВП нараства за трето поредно тримесечие. Едва ли този малък положителен реален растеж и лекото нарастване на дела са основания за големи изводи, но картината е точно обратната на тази, давана от по-общия показател „бруто капиталообразуване“.
