Как Веселин Тончев изведе Runiton на европейската сцена за пиана
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
От сутрин до вечер целият ден на Веселин Тончев се върти около пиана и рояли. Музиканти, промоутъри, частни клиенти звънят непрестанно да купят или наемат от Runiton пиана и рояли за концерти, фестивали, конкурси и частни събития. Искат и доставка.
Tой недоумява колко много фестивали и концерти на открито се провеждат това лято в страната, като никога досега. В една седмица са събрани пет джаз фестивала – в Пловдив, Боровец, Перник, Трявна, Бургас, и два концерта в София. „Всеки ден караме рояли някъде. Има много проекти за култура и това значително увеличи работата ни“, казва Васил Тончев, седнал удобно на дивана в звукозаписното студио в централата на Runiton в Пловдив. В коридорите е пълно с пиана, а в стаите – с рояли, по четири-пет един до друг.
Миналата година Runiton има 13 млн. лева приходи от превоз на пиана в Европа плюс търговия, наем и реставрация. Два лаптопа стоят отворени на работната маса пред Тончев, като с единия обслужва само онлайн магазина, а другият е за имейлите, които идват с бясна скорост. Компанията има пет бели товарни буса, базирани във Виена, които превозват рояли за милиони евро – класически, старинни, модерни, прозрачни, с кристали, диаманти, а той следи движението им по GPS. От много работа рядко му остава време за обяд в близкия мексикански ресторант, където поръчва само вегетарианско меню.
Щом телефонът звънне, а това се случва често, знае, че е за нещо конкретно, и бърза да отговори: „Нашата дейност не се рекламира. Няма някой случайно да каже – искам един роял.“ Често желанията на клиентите са трудно изпълними дори за човек с голям опит като него, но той влага много страст и разбиране в стремежа да се справи с всяка ситуация.
Когато популярният пианист Ричард Клайдерман идва за концерт в София и Пловдив през 2018 г., неговите промоутъри от „Кантус Фирмус“, с които работи от години, му казват, че искат роял Steinway & Sons или Yamaha, а той няма нито един от посочените. „Тези две марки са най-известните, но не значи, че са единствените най-добри инструменти“, казва им той. Предлага им чисто нов Steingraeber & Söhne, без да е напълно сигурен, че ще успее да го осигури навреме.
Същия месец е договорил с фамилия Щайнгребер (шесто поколение в бизнеса) представителство на марката за България, но роялът, който е поръчал, не е готов. Изработката отнема девет месеца. Тонев използва името на Ричард Клайдерман и поръчката му минава с предимство. Роялът пристигна с камион ден преди събитието.
Уверен в способностите си, същата година Веселин Тончев приема предизвикателството да осигури 8 рояла за „Концерт на 8 рояла“, който се провежда в четири града, кандидати за европейска столица на културата – София, Пловдив, Варна и Велико Търново. „Имах само четири, а другите взех от Steingraeber & Söhne и от Steinway & Sons и Bоsendorfer, които са в голямата четворка рояли със световна слава заедно с C. Bechstein и Bluthner. Дадоха ги безплатно с рекламна цел, защото познават бизнеса ми в Австрия и моята история.“
Историята на Runiton почива на традицията, а на Запад това има значение. Дядото на Тонев, Никола Маринов, е от основателите на пловдивската филхармония. През 1948 г. Маринов решава да стане един от малкото акордьори в страната. В ранните години на социализма той успява да отиде на специализация в Steinway и Bosendorfer.
В началото на 90-те години, когато създава Runiton, внукът му Веселин Тончев е на 10 и постоянно се върти около него да му помага. Веселин получава пари за труда си и му става интересно, повече отколкото в училище.
Никога не е бил добър ученик. Дядо му обикаля страната да акордира пиана в училища и читалища и той е с него. Когато не е на път, Никола Маринов реставрира пиана в работилницата в къщата в Пловдив, а Веселин и брат му Николай помагат. Тримата отварят малък магазин за продажба на пиана, от който развиват „голяма търговия“. Изкупуват пиана от цяла България. Оказва се, че има много внесени през комунизма и дори преди войната. Основно руски и от Източна Германия. Петима души заедно с работниците чистят, ремонтират, настройват, някои боядисват и товарят на камиони за експорт.
Всяка седмица пред склада спира тир и откарва пиана за Гърция, Албания, Хърватия, Македония и Австрия. „Продавахме по 100 пиана на месец. Рекордът ни е 108 пиана и 5 рояла – пазя си записките“, казва Тончев. Той мечтае да паднат визите с Гърция и търговията да стане още по-голяма. В силните за бизнеса години до 2010-а става модерно децата да ходят на школи и още няколко фирми в България търгуват с пиана и си партнират. После животът в читалищата замира, а с това и интересът към покупката на пиана в България.
Работата намалява, а Веселин Тончев се отправя на Запад. Той започва да изкупува пиана от Германия и Швейцария по обяви. С дядо му ги реставрират и отново ги продават в чужбина. В Европа намира хубави инструменти на ниски цени. Наскоро например купува малък роял Steinway – поправя го близо година и го продава в Германия.
През 2015 г. Тончев набира кураж да се пробва на пазара с нови пиана. Пътят го среща с Ернест Битнер, който през 2000 г. започва производството на собствена марка пиана Feurich в Китай. Битнер постига перфектната симбиоза от европейски стандарти за качество и високотехнологични, прецизни техники, използвани във фабрика за части в Нингбо, за да получи първокласни пиана на невероятна цена. (През 2022 г. Feurich е придобита от C. Bechstein, производител на пиана с 200 години история, а Ернест Битнер става изпълнителен директор на C. Bechstein.)
Веселин Тончев развива приятелски отношения с Ернест Битнер, като започва да купува от него пиана за частни клиенти в България и за хотели, „които искат във фоайето да стои бял роял“.
През 2018 г. той набързо поръчва поредния Feurich за Лора Чекоратова, която има успешна кариера като пианист в Ню Йорк и иска два нови рояла за музикален фестивал в България. Чекоратова е основател на фондация „Неотъпкана пътека“ и всяка година събира български музиканти, които живеят в чужбина, за концерти в Гоце Делчев и Ковачевица.
Единият от концертите тази година се провежда в Епископската базилика на Филипопол в Пловдив. Облегната на парапета в базиликата, тя наблюдава инсталирането на един черен Steingraeber & Söhne часове преди концерта.
„Тончев ни помага много още от началото на проектите – споделя тя пред Forbes. – Имаше само един съвсем нов роял и купи втори заради нас.“ По принцип, когато добър пианист прояви интерес към даден инструмент, той го купува с презумпцията, че щом иска нещо конкретно, значи е добро.
След успешния старт на партньорството с Feurich Ернест Битнер споделя с Тончев, че компанията му не смогва да извозва поръчките, което се превръща в голям проблем. Предлага му да се включи с транспортна дейност и той веднага приема: „Тези години нямахме много работа“. Превозът на пиана не е само хамалска работа да се изнесе 350 кг инструмент. Нужни са знания и умения да се опакова, така че частите да не се повредят или спукат, ако въздухът стане прекалено сух. Той държи влагомер в скъпите рояли.
Първата поръчка от Feurich е за превоз на 7 рояла от общо 25 от склада във Виена до швейцарския ски курорт Вербие, където се провежда прочут фестивал на класическата музика. Следва още по-голяма поръчка за транспорт на 20 пиана за музикалното училище в Копенхаген, Дания. Разтоварват ги с кран цял ден под надзора на местен композитор, който „няма нито една забележка“.
Когато кралицата на Дания Маргрете II поръчва един нов концертен роял Steinway, Ернест Битнер, който освен производител е и търговец, изпраща Тончев да го превози: „Трябва ти да отидеш, защото ще изгубя сделката. Датчаните са те препоръчали“. Превозът на рояли в Европа е доходоносна работа, но и възможност за Тончев да срещне много известни хора и да получи достъп до невероятни места, частни замъци, прочути зали и консерватории. Пианото за него не е просто инструмент, а става начин на живот.
Един търговец, Флоранс, с два магазина в Лозана и Цюрих, му дава много ценен съвет. Казва му, че за да успее, трябва да е добър и не много скъп: „Скъпи фирми има много. Няма да търсят теб. Но ако не си добър, системата ще те изхвърли“.
Веселин Тончев се старае много и учи постоянно. Той успява с добра логистика и управление на поръчките да постигне конкурентни цени. Изчислява пътя така, че бусовете да стигат в работно време. Европа не е като в България някой да те чака. Едно закъснение на ферибота за Англия с 10 минути му струва скъпо. Магазинът е на 30 мили от пристанището, но търговецът отказва да изчака и минута. Връща ги за следващия ден.
Тази нощ престой обърква графика за още 6 адреса до Северна Англия. Това е един от „много гадните случаи“ и за да не се повтаря, той предварително се уговаря с клиентите в Англия, че бусът може да попадне в трафик. С транспортната дейност на Запад Runiton израства органично. „Като видят, че си добър, те трупат с още поръчки“, казва Тончев.
Чрез Ернест Битнер той се запознава с Гари Понс, един от пионерите в производството на прозрачни пиана с LED светлини, инкрустирани с диаманти и кристали. Истински бижута с цена над 1 млн. евро. Откакто кралят на Монако Албер II има роял Gary Pons, „институциите в страната и хората от частния бизнес започват да поръчват от френската марка“. Runiton влиза в листа на превозвачите на Gary Pons.
Инструментите са застраховани, както и самите бусове, на висока стойност. С далновидност и постоянство Тончев разгръща транспортната дейност в широки мащаби до скандинавските страни. Компанията му става интересна за група инвеститори, които са готови да се включат в бизнеса със средства, но той отказва: „Те търсят бърза възвръщаемост, а аз не мога да им обещая нищо“.
Най-сложната реставрация, правена в Runiton, е на един суперстар виенски роял August Forster, докаран на части от художника Анастас Константинов. „Каза, че иска да му го направим като нов, но да изглежда на своите 120 години. Една година събираме части. Докарах специално пиано от Швейцария, да му взема слоновата кост от клавишите, и после го изхвърлих“, разказва Тончев.
От фоайето се носят сложни акорди от роял. Докато работниците шетат насам-натам в базата, пианистът Евгени Генчев, който участва в тв формата „Ергенът“, провежда майсторски клас с група музиканти. В същото фоайе през учебната година идват ученици от музикалното училище с техните преподаватели заради атмосферата и хубавите инструменти. Това е плюс за тях, а за Тончев – директен маркетинг: „Аз не се интересувам от 50 лв. наем за помещението и рояла. Искам да се чувстват добре. Купувам храна, вафли, солети, да хапнат.“ Учениците са потенциалните му клиенти. Освен това „скъпи рояли не се продават с реклама и обяви“. Като дойде нов роял, той организира концерти – наема зали, кани пианисти и цигулари от Пловдив. Да видят инструмента и да споделят в общността.
От няколко години организира концерти на открито в Пловдив: „Аз рекламирам инструментите, Пловдивската опера – представленията, музикалното училище привлича ученици и хората откриват музиката. Много трудно ще вкараш някого на класически концерт за пиано, ако не е музикант или човек от интелигенцията“.
Голямата му мечта е да смени старите инструменти в училищата. Има разписан проект за това и търси партньорство с Министерството на културата и Министерството на здравеопазването: „От МЗ проявиха интерес да финансират проекта, защото под клавишите на старите пиана се събира мръсотия – отрова за децата. Дали ще се случи и кога, не се знае. Всичко зависи от институциите“.