Меджик Джонсън се присъедини към клуба на милиардерите

Forbes България

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria

Меджик Джонсън, звездата, част от баскетболната Залата на славата, има богатство на стойност 1.2 млрд. долара благодарение на инвестициите си в няколко професионални спортни отбора и на животозастрахователна компания, която достига нови висоти под негово ръководство.

Ако Ервин Джонсън е искал да осъществи смелите си бизнес амбиции, той е щял да се нуждае от малко магия. През 80-те години на миналия век, в пиковите години на Lakers от ерата на „Шоутайм“, е имало малко основания да се смята, че един спортист някога ще бъде взет на сериозно в конферентната зала. Така че, когато през 1990 г. 31-годишният Джонсън казва пред Sports Illustrated, че иска „един ден да бъде в диапазона 100-200 млн. долара“, списанието се чуди какво изобщо ще прави той с такова богатство. „За франчайз“, отговоря той. „И не е задължително това да е Lakers, дори не е задължително да е отбор от НБА. Аз съм спортен фен. Ако бейзболът стане достъпен преди баскетбола, ще бъда точно там. Искам да се занимавам с голям бизнес.“

Днес Джонсън притежава малки дялове в клубовете Washington Commanders от NFL, Los Angeles Dodgers от MLB, Los Angeles Sparks от WNBA и LAFC от MLS. Неговата компания Magic Johnson Enterprises е основен играч във всякакви сфери, включително киносалони, франчайзи за бързо хранене, недвижими имоти, здравеопазване и това, което е най-значимо за Джонсън – базираната в Де Мойн, Айова, животозастрахователна компания EquiTrust, чийто контролен пакет акции съставлява по-голямата част от личното му богатство, което Forbes оценява на 1.2 млрд. долара.

Така 64-годишният Джонсън става едва четвъртият спортист, когото Forbes определя като милиардер, наред с Майкъл Джордан, Тайгър Уудс и Леброн Джеймс. И за разлика от останалите, Джонсън не е имал предимството на огромни доходи от времето, когато е играл. Приходите от кариерата му в Lakers от 1979 до 1991 г., плюс краткото завръщане през 1996 г., възлизат на около 40 млн. долара (около 110 млн. долара, ако се коригират спрямо инфлацията), което е дребна сума в сравнение с 479-те млн. долара на Джеймс. И дори по време на най-добрите си години на игра Джонсън привлича само между 2 и 4 млн. долара годишно от спонсорство, според оценките на Forbes по онова време. За сравнение, само през този сезон Джеймс ще спечели около 70 млн. долара извън игрището.

След като му предстои да се изкачва още много, Джонсън трябва да успее в бизнеса по същия начин, по който го е правил на игрището – да бъде чудесен съотборник. Той изгражда портфолиото си чрез съвместни предприятия и партньорства, като използва силата на своята усмивка и находчивостта си, създавайки трайни връзки с хора от висшите етажи на бизнес света.

„Той винаги е бил агностик относно това какъв е бизнесът“, казва Майкъл Овиц, „стига да отговаря на параметрите на добрия бизнес.“

„Той е роден с този специален талант и го има от началото на кариерата си“, казва главният изпълнителен директор на Mandalay Entertainment Питър Губер, който е инвестирал заедно с Джонсън в множество проекти, включително в Los Angeles Dodgers. „Ако можех да знам точно какъв е той, щях да го бутилирам и да го дам на себе си и на всички в компания си.“

Джонсън се запознава с Губер преди десетилетия по време на мач в „The Forum“, когато най-влиятелните хора в Лос Анджелис са били редовни посетители на игрището. Преди да влезе в игра, Джонсън се приближава до Губер, тогава главен изпълнителен директор на Sony Pictures, и до музикалния мениджър Джо Смит, за да ги попита как може да се занимава с бизнес. Двамата му стават наставници и през 1987 г. го запознават с Майкъл Овиц, съоснователя на Creative Artists Agency (CAA). След като първоначално казва на Джонсън, че не се интересува от спортисти поради ограничения им потенциал за печалба, Овиц се съгласява да го подложи на бизнес лагер, който включва абонамент за бизнес издания и участие в симулирани бизнес срещи. Джонсън го впечатлил толкова много, че Овиц дори преразгледал договора му с Lakers и го срещнал с потенциални бизнес партньори без да вземе и стотинка комисиона.

„Вероятно това е първият и единствен път, в който съм го правил“, Овиц казва пред Forbes. „Просто взех решение, не мога да ви кажа защо, че просто ще му помогна и ще направя така, че да работи за него. Но го направих и той беше просто страхотен. Бях много щастлив, че направих това, което направих.“

Този магически трик проработва няколко пъти през годините. През 1990 г. Овиц наблюдава как Джонсън омагьосва мениджърите на PepsiCo по време на обяд в 21 Club в центъра на Манхатън. В крайна сметка той получава дял от 33% в сделка за 60 млн. долара за придобиване на завод за бутилиране близо до Вашингтон, чиито парични разходи са по-малко от половината от стойността му. „Той беше невероятен“, спомня си Овиц.

Няколко години по-късно Джонсън предлага на Губер да построи киносалон в квартала Болдуин Хилс в Лос Анджелис, който по това време е засегнат от гангстерски групировки. Въпреки това веригата киносалони Loews на Губер се съгласява на партньорство 50/50. Джонсън се среща с представители на групировките „Crips“ и „Bloods“ и ги убеждава да обявят киното за неутрална територия. 

„Казах: „Не съм тук, за да не уважавам нито един от вас“, разказва Джонсън в документалния сериал на Apple TV+ от 2022 г. „They Call Me Magic“. „Това, за което съм тук, е да кажа, че този театър ще помогне на цялата чернокожа общност. Искам да дойдете. Искам семействата ви да дойдат. Но вие трябва да се съгласите, че не можем да имаме насилие, нито извън, нито вътре в този театър. Аз създавам работни места. Така че, ако имате момчета, които искат да работят, ще ги наема на работа“.

Шест години по-късно киното реализира продажби на билети за 5 млн. долара и е сред най-печелившите киносалони в страната. Впоследствие Джонсън добавя кина в предимно чернокожи квартали в Хюстън, Атланта, Ню Йорк и Вашингтон. През 2004 г. той продава кината обратно на Loews.

През същия период Джонсън кани Хауърд Шулц, тогавашния главен изпълнителен директор на Starbucks, в своя театър в Болдуин Хилс за прожекция на филма на Уитни Хюстън „Waiting to Exhale“ и го убеждава в потенциала на значителната покупателна способност на чернокожите американци. Три години по-късно, през 1998 г., Starbucks създава съвместно предприятие с Джонсън, което цели да отвори над 100 кафенета в чернокожи квартали в цялата страна. За да финансира бързото разрастване, Starbucks дори позволява на Джонсън да използва компанията като своя лична банка, вземайки заем за своята половина от капитала. В крайна сметка той погасява изцяло заема и през 2010 г. продава обектите обратно на компанията с отчетена печалба от 75 млн. долара.

„Получихме огромен левъридж в тези партньорства“, казва Кен Ломбард, президент на Johnson Development Corporation от основаването ѝ през 1992 г. до 2004 г. „Защото можехме да се съберем в една стая, да влезе Ервин и изведнъж всички да се опитват да намерят начини да го осъществят, а не причини да не го правят.“

Освен че се възползва от славата си, Джонсън внася във всяка от сделките си това, което смята за своя експертиза—достигането до чернокожите потребители. Той например снабдява киносалоните си с газирани напитки и допълнително хотдози. „Казах на Loews, че чернокожите хора ще вечерят в киното“, разказва той пред New York Times за тази стратегия през 2000 г. „Тези хотдози са нашата вечеря. Същото важи и за напитките. Продажбите ни на газирани напитки бяха окей. Казах, че чернокожите хора обичат газирани напитки, защото сме отгледани на Kool-Aid. Така че сложихме пунш, ягодова сода и портокал, а цифрите скочиха до небето“.

По подобен начин той заменя кифличките в своите магазини Starbucks с пай от сладки картофи. Там той инсталира и маси за пикник с дъски за шах и пуска R&B по тонколоните. Въпреки че тези кафенета се намирали в квартали с по-ниски доходи, средният разход на клиент е бил по-висок от средния за страната.

Ломбард казва, че сделката със Starbucks е променила правилата на играта за Джонсън и е спечелила уважението на институционалните инвеститори, които първоначално са му отказали. Пенсионната система на калифорнийските държавни служители (CalPERS) инвестира 50 млн. долара в предприятие за развитие на недвижими имоти, насочено към чернокожите общности, което той основава през 1996 г. заедно с MacFarlane Partners – фирма базираната в Сан Франциско за управление на инвестиции. Джонсън и MacFarlane влагат само 1.5 млн. долара, като събират парите от такси за управление на активи и стимули при излизане. По-късно Джонсън разширява същата концепция в партньорство с базирания в Лос Анджелис хедж фонд Canyon Capital, като през 2001 г. набира фонд на стойност 300 млн. долара, през 2005 г. – фонд за недвижими имоти на стойност 600 млн. долара, а през 2008 г. – фонд на стойност 1 млрд. долара.

„Понякога хората се опитват да критикуват тези, които правят съвместни предприятия, особено афроамериканските предприемачи“, казва Ърл Грейвс младши, друг професионален спортист, превърнал се в бизнесмен. Грейвс ръководи първата сделка на Джонсън с PepsiCo заедно с баща си, основателят на списание Black Enterprise. „Когато отидете да внесете пари в банка, не ви питат дали сте създател на бизнеса или просто участвате в съвместно предприятие.“

При цялата си бизнес находчивост Джонсън пропуска някои от най-големите печалби. След като става известен със своята история, Nike му предлага договор за спонсорство преди драфта на НБА през 1979 г., който включва лицензионни възнаграждения от продажбите на обувки, както и значително количество акции на компанията. Всичко това има по-голяма стойност от сделката, която Майкъл Джордан ще приеме пет години по-късно. Джонсън я отхвърля в полза на гарантирани пари от Converse, което му коства огромен финансов удар.

През 1994 г. собственикът на Lakers Джери Бъс дава на Джонсън възможност да закупи 4.5% дял от отбора за 10 млн. долара, който Джонсън в крайна сметка продава през 2010 г. на милиардера Патрик Сун Шонг точно преди стойността на отборите от НБА да експлодира. Според оценки на Forbes делът на Джонсън в Lakers е щял да струва 29 млн. долара през 2010 г. Ако го беше запазил, днес делът на Джонсън в отбора щеше да струва над 265 млн. долара.

През същата година Джонсън се среща в Санта Моника с Губер и Джо Лакоб, новите собственици на Golden State Warriors. „Той беше първият човек, с когото се срещнахме, след като придобихме отбора, за да обсъдим евентуалното му участие“, казва Губер. Позовавайки се на дълбоките си връзки с Лейкърс, Джонсън в крайна сметка отказва да инвестира. Понастоящем Forbes оценява Warriors на 7.7 млрд. долара, което е повече от 17 пъти повече от сумата, за която отборът беше закупен през 2010 г.

Въпреки това Джонсън е успял да влиза, излиза и да увеличава инвестициите си в продължение на повече от 30 години. Парите, спечелени от продажбите на Lakers и Starbucks през 2010 г., му дават възможност да напише чек за 50 млн. долара, за да се присъедини към групата собственици на Dodgers през 2012 г. заедно с Губер и Guggenheim Partners. Сега стойността на неговия дял от 2.3% се е увеличила повече от два пъти и се оценява на 110 млн. долара. През същата година Джонсън купува Dodgers, прави малка инвестиция в Simply Healthcare, която съвпада с пускането на Medicaid план за хора с ХИВ и СПИН. Когато компанията е продадена за 1 млрд. долара през 2015 г., Джонсън използва парите, за да купи 60% дял в EquiTrust Life Insurance от Guggenheim.

Сега EquiTrust е най-големият актив в портфолиото на Magic Johnson Enterprises, а Джонсън е негов мажоритарен собственик, което показва колко далеч е стигнал като бизнесмен. Откакто поема управлението, Джонсън увеличава общите активи на компанията от 16 млрд. долара на 26 млрд. долара, а годишните му приходи се движат около 2.6 млрд. долара. Андреа Карузо, главен оперативен директор на MIB Solutions, казва, че пандемията е повишила осведомеността за продуктите за анюитети, но не е гарантирала непременно успех, защото „животозастраховането се продава, а не се купува“. Според нея много по-важно е да се ориентираме в сложната мрежа от постоянно променящи се регулаторни изисквания.

„Животозастраховането определено изисква инвестиции. Бих ли казала, че това е лесна инвестиция? Не“, казва Карузо. „Но тя дава възможност да се осигури спокойствие на хората.“

Въпреки че притежаването на животозастрахователна компания може да е имало по-дълбок смисъл за човека, който е бил диагностициран с ХИВ през 1991 г., според Овиц „той винаги е бил агностик относно това какъв е бизнесът, стига да отговаря на параметрите на добрия бизнес.“

Днес Джонсън има пари във всичко – от NFT до CBD, а съвместното му инфраструктурно предприятие е сключило договор за обновяване на Терминал 1 на международното летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк и на товарното съоръжение на международното летище в Лос Анджелис.

Невероятно е, но мнозина вече смятат Джонсън за бизнесмен толкова, колкото и за спортист, и той дава пример за това как бъдещите поколения могат да преодолеят това разделение. Ръсел Уестбрук със сигурност копира наръчника на Джонсън със своите инвестиции. А в „They Call Me Magic“ колегите им от баскетболната Зала на славата Дуейн Уейд, Чарлз Баркли и Шакил О’Нийл посочват Джонсън като свое основно бизнес вдъхновение. Или както казва Шак: „Всички сме длъжни на Меджик.“

От Мат Крейг, екип на Forbes

Превод: Ренета Георгиева