Стагнация на потреблението забавя икономическия растеж на България
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Икономиката на България ще забави своя ръст през тази и следващата години, а след това ще се възстанови, показва есенната икономическа прогноза на Европейската комисия (ЕК) за страната ни. Предпоставки за тези очаквания на комисията са свиването на износа и вноса през 2023 г., както и временна стагнация на потреблението на домакинствата в края на тази година и началото на следващата.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Годишният растеж на БВП (брутният вътрешен продукт) намаля до 2 на през първата половина на годината от 3.8% през 2022 г., като икономическата активност в България беше отрицателно повлияна от слабото външно търсене след оживения износ през миналата година.
- За цялата 2023 г. се очаква се БВП да нарасне с 2% на фона на все още силно частно потребление и свиващ се внос.
- ЕК предвижда българският износ да се възстанови до края на 2023 г. и да нарасне с 4% през 2024 г. и с 2.6% през 2025 г., отразявайки възстановяването на експортните пазари.
- Според прогнозата се очаква годишната инфлация да спадне до 8.8% през 2023 г. и след това да се забави допълнително до 4.0% през 2024 г. и 2.9% през 2025 г.
- Предвижда се дефицитът леко да нарасне до 3% през 2023 г., след като се сви до 2,9% от БВП през 2022 г. Прогнозата за 2025 г. е той да е 3.2% от БВП, основно засегнат от доставката на военно оборудване с общи временни разходи близо до 0.7% от БВП.
- Прогнозата за съотношението държавен дълг към БВП е то да нарасне от 22.6% през 2022 г. на 26.1% до 2025 г.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Очаква се държавният дефицит леко да нарасне през 2023 г., воден от по-високите разходи за увеличения на пенсиите и заплатите. Към края на 2023 г. и началото на 2024 г. разходите на домакинствата се очаква да се свият, повлияни от прогнозираното увеличение на лихвените проценти на дребно за домакинствата.
Очаква се брутното образуване на основен капитал да нарасне през следващите две години, движено от публични инвестиции, включително проекти, финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост. Запасите се очаква да допринесат малко за вътрешното търсене през прогнозния период.
Пазарът на труда остава напрегнат с ниво на безработица от 4.5% през август 2023 г., но има някои признаци на изчерпване на по-нататъшното увеличаване на заетостта. Коефициентът на безработица се е увеличил с 0.5 процентни пункта от най-ниското ниво през януари 2023 г., докато новите наети са намалели с 12% през първите седем месеца на 2023 г. в сравнение с година по-рано, се казва в анализа на ЕК. След като номиналните заплати се увеличиха рязко от средата на 2022 г., за да бъдат в крак с натрупаната инфлация, растежът на заплатите се забави през първата половина на 2023 г., тъй като инфлацията също постепенно спадна. Очаква се тази тенденция да продължи през прогнозния период, постепенно намалявайки натиска върху разходите за заплати.
РЕАЛНИ ДАННИ
През третото тримесечие на 2023 г. БВП нараства с 1.7% спрямо третото тримесечие на предходната година и с 0.4% спрямо второто тримесечие на 2023 г. според сезонно изгладените данни по експресни оценки, съобщи Националният статистически институт. Брутната добавена стойност нараства с 0.6% през трето тримесечие. Крайното потребление регистрира ръст от 6.1%, бруто образуването на основен капитал се увеличава с 9.4% през третото тримесечие на 2023 г. спрямо третото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги намалява със 7.8%, а вносът на стоки и услуги намалява със 7.5%.
По данни на НСИ, през октомври 2023 г. месечната инфлация е 0.4%, а годишната инфлация за октомври 2023 г. спрямо октомври 2022 г. е 5.8% . Инфлацията от началото на годината (октомври 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 4.1%, а средногодишната инфлация за периода ноември 2022 – октомври 2023 г. спрямо периода ноември 2021 – октомври 2022 г. е 11.4%.
