Създаваме колективно наследство
| Партньорска програма
15 години от създаването на креативното студио за визуализации RЕDVERTEX, с офиси в Лондон, Дубай, София, Белград и Бургас. Основател и изпълнителен директор арх. Димитър Рашков и инж. Цветан Стойков, заместник-директор, RЕDVERTEX разказват за нестихващата мотивация и визионерски мироглед.
Защо избрахте за своя социална кауза образованието в България?
Ц.С.: Архитектурната визуализация е млада професия, за която няма изграден цялостен модел за обучение. Първото поколение артисти разчитаха изцяло на самообучение, в среда с крайно ограничени ресурси. Липсваха адекватно оборудвани компютърни лаборатории и преподаватели-специалисти, които да имат знания извън чисто техническото познаване на 3D софтуерите.
Визуализацията на комплексни проекти на цели квартали или дори градове налага експертиза в областта на архитектурата, градоустройството и дизайна. Експертиза, която сме натрупали в продължение на 15 години с хиляди проекти по целия свят. Така по съвсем естествен път дойде решението да прегърнем за своя социална кауза образованието по архитектурна визуализация.
Преобразихме две зали в Университета за архитектура, строителство и геодезия и в Лесотехническия университет и създадохме модерни компютърни лаборатории. Предоставихме създадените от нас, вече утвърдени методики на обучение чрез изключително компетентни преподаватели.
Инвестирате време и средства за развитието на младите хора. Прилагате ли тези усилия и в екипа си и как?
Д.Р.: Развитието на екипа е в основата на корпоративната култура на компанията от самото ѝ създаване. От години имаме практиката да тестваме уменията си чрез образуването на различни екипи, в зависимост от естеството и сложността на всеки проект. Тази ротация ни прави по-гъвкави, по-кооперативни и дава поле за изява. Стремежът за професионално израстване в REDVERTEX подтикна към разширяването на усилията ни в посока преподаване в университетите.
Вътрешнофирмените обучения са неразделна част от стъпките, които предприемаме за подобряване на качеството на крайния продукт и компетентността на креативните ни 3D артисти. Тези обучения са съобразени и с нивото на познания на колегите, и с тяхната позиция. За напълно начинаещите предлагаме стажантска програма, където се работи в реална среда по специално проектирани учебни задачи. Колегите стажанти контактуват пряко с ментор от екипа, който помага в ежедневната работа. В допълнение се провеждат лекции и работилници, подготвени и водени от опитни кадри. Коментират се кратки обучителни видеа и статии, разглеждащи конкретна тема.
Колегите с повече опит също имат възможност да участват в работилници за напреднали, водени от експертите в компанията.
Как гледа екипът ви на тези инициативи?
Ц.С.: Споделянето на знание е мотиватор сам по себе си, за мен и за колегите преподаватели. Убедени сме, че младите хора виждат в наше лице позитивен пример за реализация в една вълнуваща професия, която е необятна и достатъчно разнообразна, че да не се превърне в рутина.
Образователните инициативи са възможни основно заради участието на повече от 15 професионалисти от екипа на компанията в тях. Компютърните зали допълват материалната и техническата база на университетите, с които си партнираме, но ключовият компонент е предлагането на обновена учебна програма и първокласни преподаватели. Скоростта, с която се развива браншът ни, изисква често актуализиране на материала.
В същото време внимателно анализираме обратната връзка от студентите – кои теми се възприемат лесно и кои трудно, за да адаптираме програмата по такъв начин, че да се вземат предвид тези особености. Голяма част от преподавателите са също и бивши възпитаници на университетите и имат емоционална връзка с тях. Това прави работата им дори по-удовлетворяваща.
Някои компании казват, че подкрепата на социални инициативи не е тяхна отговорност, а на държавата. Разбирате ли тази позиция и какво мислите, че стои зад нея?
Д.Р.: Не разбирам тази позиция и не бих се идентифицирал с нея. Това, което стои зад подобен начин на мислене, е в повечето случаи неосмисляне на ползите за компанията от подкрепата на различните социални инициативи. Да вземем за пример образованието – инвестицията в него се възвръща многократно, когато помага за създаването на подготвени млади хора за реалността, в която ще търсят работа.
Относно чия отговорност е образованието, не се нагърбвам да кажа, но фирмите рядко разчитат на държавата за другите аспекти на бизнеса. Защо това да не е и случаят с образованието? Въпросът не трябва да бъде чия работа е нещо, а как компаниите могат да допринесат за обществото извън фокуса си да имат печалба. Общество, в което те искат да се развиват, което им осигурява работна сила и от което се очаква да използва продуктите и услугите им.
Кога една компания разбира, че е дошъл моментът да започне да се ангажира в социални каузи?
Ц.С.: Реалистично, когато може да си го позволи. За всяка компания това би бил различен етап от развитието ѝ. Ключовият момент е балансът. Насочването на ресурси за социални инициативи не бива да нарушава работния процес и инвестицията, била в хора или пари. Освен това да е внимателно насочена в посока, в която ще има най-голям смисъл и за фирмата, и за обществото. Ако мога отново да дам пример с образованието – никоя компания не е толкова голяма, че да си позволи да не инвестира в него. Загубите от пропуснати ползи поради липсата на квалифицирани кадри многократно биха надвишили инвестициите на фирмата в образование.
Как можем да мултиплицираме добрия пример?
Д.Р.: Чрез вдъхновение! А за да умножим резултата съществено, е необходимо тези инициативи да се популяризират и задължително трябва да се изгради тясно сътрудничество между бизнеса и образователните институции. Съзнанието ни в дългосрочен план е необходимо да еволюира в тази посока. Днес ние засаждаме една овощна градина.