Декарбонизацията на ЕС ще има негативен ефект върху заетостта на България
Ангажиментите на ЕС да постигне 55% намаление на вредните емисии до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г., съгласно пакета „Подготвени за цел 55“, ще имат минимално върху заетостта в ЕС, прогнозират от Eurofound.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- В доклад озаглавен „Подготвени за цел 55: Въздействие върху заетостта в ЕС до 2030“ се посочва, че някои отрасли и региони ще бъдат особено силно засегнати от процеса.
- Отрицателните ефекти върху заетостта са най-вероятни в някои страни от Централна и Източна Европа, особено за Полша и Румъния, а също така и за региони с относително висок дял на заети в добивните индустрии. България е също сред страните, за които декарбонизацията до 2030 не се очаква да има положително въздействие върху заетостта, макар и в по-умерени мащаби спрямо посочените по-горе две страни.
- Позитиви в заетостта могат да очакват някои страни от Южна Европа, най-вече Испания и Италия, заедно с регионите с природни дадености (като вятър и слънце), развита енергийно ефективна инфраструктура и капацитет за производство на оборудване за производство на възобновяема енергия.
- Повишена заетост ще има и при пазарните услуги, защото относителните цени (ще подкрепят промяната в структурата на икономиката към “по-чисти” сектори, а оттам и пренасочването на заетостта към сектора на услугите.
- От официалната агенция на ЕС, която подкрепя процеса на вземане на решение в Общността, смятат, че нетно създадените работни места ще бъдат 204 хил. (за периода 2019 – 2030 година), на фона на очаквания основен ръст в заетостта от нетно 6.7 милиона нови работни места за същия период.
КЛЮЧОВ ЦИТАТ
„Политиките за намаляване на парниковите емисии газ ще имат различно влияние върху заетостта по сектори и позиции, ще увеличат търсенето на определен вид труд и ще намалят необходимостта от друг. Те трябва да бъдат съгласувани с мерки за образование, обучения и политики по заетост. Така работниците ще придобият нужните нови умения и компетенции, допринасяйки за общите усилия по декарбонизация“, посочи Джон Хърли, старши мениджър „Изследвания“ в “ Eurofound, цитиран от БТА.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Строителството се очаква да бъде секторът, който ще се възползва най-много от тенденцията за откриване на нови работни места предвид необходимостта от нови работни позиции както по линия на мерките за подобряване на енергийната ефективност, така и заради разширяването на капацитета за производство на възобновяема енергия. Тази констатация е валидна и за очакванията спрямо българския строителен отрасъл.
Макар цялостната оценка на Eurofound да е за сравнително подобрение при условията за трудова заетост, „Подготвени за цел 55“ се прогнозира да има положително въздействие най-вече при средно до ниско платените работни позиции, при които не е нужна висша квалификация.