Невероятният господин Ло
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
От години Келвин Ло неуморно се представя като милиардер – пътешественик, финансист и филантроп, колекционер на шампанско от световна класа, собственик на жилища на три континента, на автопарк от екзотични суперавтомобили, на дялове в един петзвезден хотел и на отбор от „Формула1“. Историята е впечатляваща- жалко, че е (предимно) художествена измислица
В една топла септемврийска сутрин миналата година Келвин Ло посреща редактор от Forbes в хонконгския офис на животозастрахователната семейна компания R.E. Lee International. Ло е облечен в безупречен костюм от три части, с вратовръзка и подходяща кърпичка, която се подава от джоба на сакото. С редактора на Forbes се разполагат в луксозно обзаведена заседателна зала – стените ù са покрити с разкошна дървена ламперия, навсякъде има книги с кожени подвързии и в цялото помещение с вкус са подредени вази.
Ло е повикал редактора, за да обсъдят класацията на Forbes на милиардерите в света. Главният изпълнителен директор на R.E. Lee International е „любопитен“ да разбере как другите милиардери в Азия гледат на класацията. Обяснява, че е в „дилема“ дали трябва да предостави на Forbes допълнителни документи за богатството си, за да бъде включен в рейтинга.
Според него по-възрастните и по-консервативните магнати предпочитат да запазят в конфиденциалност личния си живот, докато богаташите от второ и трето поколение са по-открити и някои негови познати са го убеждавали да влезе в класацията. „Късметлия си, справяш се много добре“, били му казали те. Според Ло включването му в рейтинга на най-богатите хора може да бъде от полза за основния му бизнес – продажба на застрахователни полици на лица със свръхвисоко равнище на доходите. „Така или иначе това е точно нашият целеви пазар“, добавя той.
Всъщност „дилемата“ на Ло е само постановка. Към момента на тази среща той е блъфирал в продължение на повече от две години в опитите си да попадне в класацията на световните милиардери. От 2020 г. насам минимум седем души са се свързали с 11 различни репортери на Forbes по над 20 повода.
Всички те представят Ло като „най-незабележимия милиардер филантроп“ и като „най-тайнствения милиардер-инвеститор в света“. Като доказателство за репутацията и богатството му в редакцията са постъпили десетки документи, някои от които с гриф „Поверително и конфиденциално“.
Първоначално Forbes не приема всичко това твърде сериозно. Всяка година огромен брой хора се опитват да си проправят път към нашата класация на милиардерите, а на пръв поглед Ло просто не изглежда да е достатъчно богат. Компанията му R.E. Lee International не е добре позната в Хонконг, където Forbes поддържа редакция от шестима души. Освен това звучи невероятно да се натрупат милиарди от препродажба на застрахователни полици.
Но кампанията по представянето на Ло като милиардер не спира и с течение на времето редица медии, сред които BBC, CNBC, Daily Express, Daily Mirror, Financial Times, Independent, Nikkei Asia, Reuters и South China Morning Post, публикуват материали, в които го определят като милиардер и представят възгледите му за всичко – от шампанското до криптовалутите. В много от тези истории като източник се посочва Forbes, а един от сътрудниците на Ло дори изпраща имейли, в които твърди, че той вече е в класацията на Forbes на най-богатите хора в света.
На уебсайта на Forbes Middle East, едно от нашите независими лицензирани издания, дори е публикувана статия, в която Ло е наречен милиардер. След разследване се оказа, че тази „статия“ е платена „реклама“ от екипа на Ло, и е свалена. Ло никога не е бил в класацията на Forbes. Крайно време да се изясни ситуацията и да се сложи точка на въпроса.
Първоначалната среща в Хонконг прераства в почти едногодишно разследване, по време на което Forbes разговаря с минимум 40 души в шест държави и преглежда стотици страници документи, като старателно отделя фактите за Ло (които са малко на брой) от измислиците за Ло (всичко останало).
Ло ни е представен като главен изпълнителен директор и собственик на R.E. Lee International – „най-големия животозастрахователен брокер в света“ с приходи от премии в размер на около 1 млрд. долара на година, както и основател на компанията R.E. Lee Capital, която управлява активи на стойност между 8 и 10 млрд. долара (в зависимост от прессъобщенията).
Пред нас е описан като инвеститор с харвардско образование, който през 2018 г. е платил 1.2 млрд. долара през личния си инвестиционен посредник R.E. Lee Octagon, за да купи петзвездния хотел Mandarin Oriental в Тайпе, Тайван, както и като филантроп, създал благотворителна фондация с активи от 250 млн. долара и собственик на десетки жилища по света. За него също така „се говори, че е най-големият инвеститор и колекционер на шампанско в Азия и един от първите собственици на частен самолет Gulfstream G650 в Азия“. А, да – твърди се също, че е инвеститор в легендарния състезателен отбор на Williams от „Формула 1“.
Повечето от тези твърдения не могат да бъдат потвърдени. Други са откровени лъжи. Той няма дял в отбора от „Формула 1“. Не притежава и хотел Mandarin Oriental в Тайпе. Въз основа на предоставените от самия него адреси става ясно, че жилищата му принадлежат или на родителите му, или на други хора. В Harvard Business School няма данни за завършил студент на име Келвин Ло. Изглежда, че не съществува нито благотворителна фондация, нито R.E. Lee Octagon, а R.E. Lee Capital поясни, че макар Ло да е син на един от инвеститорите във фирмата – майка му Реджина Лий е председател на компанията – участието ѝ в бизнеса „не трябва да се тълкува погрешно като връзка между г-н Ло и нашата компания“. R.E. Lee Capital заяви също така, че не разполага с активи, каквито се посочват в медиите от порядъка на 8-10 млрд. долара.
Що се отнася до застрахователната компания R.E. Lee International, според неин високопоставен бивш служител през миналата година тя не би могла да е издала полици за над 800 млн. долара (номинална стойност). Forbes оценява активите ѝ на около 60 млн. долара. Още по-трудно е да се разбере кой я притежава в действителност. През 2015 г. майката на Ло е откупила фирмата, за чието създаване тя е допринесла. Възможно е да я е дала на сина си. Реджина Лий и Франсис Ло, бащата на Келвин, притежават поне два апартамента в най-престижния квартал на Хонконг „Виктория пик“, както и офис на R.E. Lee International с площ 376 кв. м в бизнес центъра на Хонконг и апартамент във Ванкувър. Няма съмнение, че семейството му е заможно, но далеч не е толкова богато, колкото твърди Ло. Според Forbes богатството на Ло и родителите му, взети заедно, не превишава 200 млн. долара.
Forbes изпрати дълъг списък с въпроси до Ло и майка му с молба за коментар. В отговор адвокатите им изпратиха писмо, в което се казва, че „всички инсинуации, че нашият клиент е бил нечестен, не казва истината или по някакъв друг начин е бил неетичен, категорично се отричат от него“.
Ло съвсем не е първият човек, който лъже пред Forbes за размера на богатството си. Сред известните финансови фалшификатори са Доналд Тръмп, бившият министър на търговията на САЩ Уилбър Рос и телевизионната звезда и предприемач в козметичния сектор Кайли Дженър. Други работят усилено, за да направят положително впечатление – преди десетилетие принцът на Саудитска Арабия Алуалид бин Талал изпрати в редакцията на Forbes зелени кожени чанти с тегло минимум 4.5 кг, пълни с фалшиви „препечатки“ на корици на списания, включително снимка в триумфална поза, достойна за Vanity Fair, и две фалшиви корици на класацията на Time на стоте най-влиятелни хора в света. Имаше дори една „препечатка“ от Forbes, на която принцът гледа властно от „корицата“, облечен в черно поло в стил Стив Джобс, с надпис: НАЙ-ПРОНИЦАТЕЛНИЯТ БИЗНЕСМЕН В СВЕТА. Нито един от предоставените материали не беше истински.
Дори на фона на тази компания обаче, Ло се отличава с дързостта на твърденията си и докъде е готов да стигне. Това включва не само наемането на пиар фирми и адвокати, които да поддържат лъжите му, но и вероятна фалшификация на финансови документи и манипулиране на снимки. И макар много влиятелни хора да са ни казвали, че са по-богати, отколкото реално са, те не са си позволявали да представят чужди активи за свои.
През септември миналата година Ло намекна каква е причината да полага усилия, за да преувеличава размера на богатството си: „Ако търсех човек, който да ми предлага тези [финансови] услуги, щях да искам той да бъде преуспял.“
Корените
на тази хонконгска история стигат чак до Сиатъл, отвъд Тихия океан. Там американски бизнесмен на име Робърт Ърл Лий първоначално основава компанията, която по-късно се превръща в R.E. Lee International. Лий започва работа в застрахователната индустрия през 1954 г. и с времето създава и придобива застрахователни агенции в западните части на САЩ и Азия. В определен момент Лий наема Реджина Лий (двамата нямат роднинска връзка) – майката на Ло, която става първият брокер на компанията в региона. През следващите няколко десетилетия Реджина играе ключова роля за разрастването на фирмата, превърнала се в една от първите, които предлагат застраховки живот на свръхбогатите в Азия.
Ло е единственото дете на Реджина и Франсис. Той е роден във Ванкувър, но първите си девет години прекарва в Хонконг, след което се връща в Канада, където по-късно посещава Queen’s University в Кингстън. През 1999 г. пристига в Хонконг и започва да работи с майка си в R.E. Lee International, като през 2003 г. се издига до управляващ директор и в крайна сметка става главен изпълнителен директор.
Реджина финансира разточителния начин на живот на Ло. Според съдията, който разглежда развода му със съпругата му Емили, за която Ло се жени през 2006 г., семейството харчи много повече от възможностите си и Ло трябва да взема пари назаем от Реджина. „Майка му се е стремила да му създаде образ на инвестиционен брокер от световна класа и му е осигурявала начин на живот, който той очевидно не е могъл да си позволи със заплатата си“, заключава съдията.
Според съдебното дело Реджина му е предоставила близо 308 хил. долара за закупуване на Lamborghini през 2004 г. и около 1.2 млн. долара за обзавеждане на апартамента му в Сингапур през 2005 г. Майката дори плаща за скъпия му гардероб. Съдията стига до заключението, че нетното богатство на Ло по това време възлиза на близо 3.6 млн. долара – милиона, а не милиарда.
Скандалният бракоразводен процес е показателен и за други неща. В документите Емили, починала от рак през 2020 г. на 40-годишна възраст, поставя под съмнение достоверността на думите на Ло. Тя го обвинява, че лъже за образованието си, за професионалния си опит и дори за възрастта си. (Forbes се свърза със семейството на Емили, но те отказаха коментар.) Съдията я критикува, че не предоставя убедителни доказателства, и посочва, че по отношение на възрастта си Ло е показал оригиналната си лична карта и паспорт, потвърждаващи, че е роден през 1977 г. Но нещата не са толкова прости. В съдебните документи е посочено, че рожденият му ден е през октомври 1977 г., което означава, че е на 45 години. В неотдавнашен пиар материал обаче се казва, че той е на 46 години, а в годишния отчет за 2013 г. на Jane Goodall Institute, в чийто управителен съвет той е бил за кратко, се твърди, че рождената му дата е през 1971 г., което означава, че в момента Ло е на 52 години.
Forbes установи и множество несъответствия. Потвърдихме, че Ло действително е завършил Queen’s University през 1999 г., както той твърди, но не успяхме да докажем твърдението му за Harvard Business School. Търсенето в Националната студентска информационна служба, която проверява дипломите, и в базата данни на възпитаниците на Харвард се оказа напразно. Университетът също съобщи, че няма данни за притежател на диплома от Harvard Business School с това име. Самото бизнес училище отказа да извърши проверка в своята база данни без разрешението на Ло. Покойната му бивша съпруга и също така бивш служител твърдят, че дипломата му е фалшифа.
По време на среща с Forbes през февруари тази година Ло заяви, че е работил в Sun Life Financial в Бостън и JPMorgan в Ню Йорк. От JPMorgan потвърдиха, че през 2001-2002 г. той за кратко е работил в отдела за инвестиционно банкиране, но Sun Life, която продава застрахователни полици чрез фирмата на Ло, няма данни да е бил неин служител.
През 2015 г.
Робърт Лий умира и Реджина изкупува от семейството му неговата част от застрахователния бизнес. Реджина премества седалището на R.E. Lee International от Сиатъл в Хонконг. Възможно е в крайна сметка тя да е предоставила целия бизнес на Ло.
Но много от другите му активи са чиста фантазия. Говорител на Kai Tai Fung International, собственик на хотела Mandarin Oriental в Тайпе, заяви пред Forbes, че през 2019 г. е провел разговори с Ло, но продажба не е била реализирана: „Към днешна дата няма придобиване на Mandarin Oriental.“
На същата февруарска среща Ло твърди, че е съсобственик на отбора от „Формула 1“ Williams Racing чрез инвестиция от 100 млн. долара в собственика на отбора – Dorilton Capital. „Между нас да кажа, че има огромно количество конфиденциални документи, но определено притежавам дял. Не мога обаче да ви разкрия прекалено много информация“, казва Ло пред нас. Според източник от Williams никой в състезателния отбор не е чувал за човек на име Ло, а близък до собственика Dorilton сподели с нас, че хонконгският бизнесмен никога не е бил инвеститор във фирмата, нито в Williams.
Първоначално Ло твърди пред Forbes, че има жилища в шест града – Хонконг, Сингапур, Токио, Лондон, Ванкувър и Лос Анджелис, но след като е притиснат, той променя броя им на пет. В крайна сметка той предостави адресите на четири имота в Хонконг и един в Сингапур. Регистрите за недвижими имоти и допълнителните проучвания разкриха, че два от тези имоти са собственост на родителите му, а останалите – на други хора.
Странно е, че за канадски гражданин, който пребивава в Хонконг, Ло е наел четири тайландски адвокатски кантори да гарантират за състоянието му. (Когато го попитахме защо е наел тайландски адвокати, Ло ни отговори, че те вече са имали достъп до финансовите му данни заради сделка, която е договарял в Тайланд.) Две от фирмите изпратиха писма до Forbes през март 2020 г. и март 2021 г., в които потвърждават, че богатството му надхвърля един милиард долара. През тази пролет другите две фирми също го потвърдиха, посочвайки, че богатството му е дори още по-голямо.
Изпратихме двама репортери да посетят тези фирми. Те не са от онези, чиито клиенти се очаква да са милиардери. Едната например се помещава на първия етаж в нисък жилищен блок в невзрачен жилищен квартал, далеч от деловия център на Банкок. На витрината се вижда реклама за помощ при издаване на визи, разрешителни за работа и нотариални заверки на документи. Адвокатът, подписал писмото до Forbes, не може да си спомни никакви подробности за финансовите документи на Ло.
И четирите фирми признаха, че са разчитали изцяло на предоставените от Ло финансови декларации. Нито една от тях не се е свързала с одиторите и не е предприела никакви стъпки, за да направи независима проверка на твърденията на своя клиент. Две от фирмите – Pisut & Partners и Chun & Chun Law – позволиха на Forbes да се запознае с финансовите отчети, които съдържат подробности за разпределението на нетната стойност на активите на Ло и неговата благотворителна фондация CFL Initiative, Global.
Нито една обаче не ни позволи да направим копия на документите. Когато репортерът на Forbes продължи да настоява, от Pisut & Partners заявиха, че потвърждават своето становище и че на първо място поставят конфиденциалността на своите клиенти.
Тогава Forbes се опита да потвърди информацията чрез одитори, но без резултат. Директор на Longmeade Consult, която е базирана във Великобритания и за която се предполага, че е подписала финансовите отчети на фондацията на Ло, казва, че фирмата му няма никаква връзка с Ло и че никога не е чувал за благотворителна организация CFL Initiative, Global. Още по-странно е, че когато се свързахме с лицето, посочено като главен мениджър на фондацията, то също не беше чувало за такава фондация.
Отчетът, който адвокатите показаха на Forbes, съдържа регистрационен номер на фондацията и регистрационен номер на компанията. Номерът на фондацията обаче принадлежи на една религиозна организация, която не е свързана с Ло, а номерът на компанията е невалиден. Счетоводната фирма PwC Hong Kong, която се предполага, че е издала независим одиторски доклад за цялостното финансово състояние на Ло, заяви, че Ло не е неин клиент. Освен всичко съществува и предполагаемата частна инвестиционна фирма на Ло – R.E. Lee Octagon.
Твърди се, че чрез нея той притежава някои от най-големите си инвестиции. Трудно е да се намерят солидни доказателства за съществуването на подобна фирма. Тя не е регистрирана на Британските Вирджински острови, Каймановите острови, Хонконг или Сингапур. Към юли фирмата е имала уебсайт от една страница с един електронен адрес, но сега сайтът изглежда, че не работи.
Дори забавните подробности около Ло будят съмнение. Един от неговите представители твърди, че Ло притежава колекция от шампанско на стойност около четвърт милиард долара – число, което изглежда абсурдно високо. „Не мисля, че стойността на подобна колекция може да надвиши 100 млн. долара. Дори и тази цифра ми се струва малко вероятна“, казва Тим Триптри, международен директор на поделението на Christie’s за вино и спиртни напитки, базирано в Лондон, като добавя, че през 18-те си години в аукционната къща не е попадал на колекция от вина, която дори да доближава тази стойност.
Ло също така се хвали, че притежава Pagani Huayra BC и други редки суперавтомобили. Forbes откри снимка, на която той стои до Pagani Huayra Tempesta. Твърди се, че снимката е била заснета от неназован читател на хонконгското седмично списание Ming Pao и е публикувана през 2018 г. в Ming Pao, Entrepreneur и Money Digest. Но ние открихме и абсолютно същата снимка без Ло, направена от Робин Адамс за търг на Sotheby’s през 2017 г. Фотографът заяви пред Forbes, че снимката „очевидно“ е била променена и използвана без негово разрешение. (Този автомобил беше продаден на анонимен участник в търга за 2.4 млн. долара.)
Вероятно именно нашите въпроси за автомобила сложиха най-сетне край на обсесивния стремеж на Ло да попадне в класацията на милиардерите на Forbes. След като информирахме Ло, че не е включен в рейтинга за 2023 г., и изпратихме запитвания относно снимката на Pagani, един от представителите на Ло ни върна през април имейл от съветника на Ло, в който се казва, че той е „дълбоко огорчен от пренебрежението на Forbes към финансовите постижения на г-н Ло“ и че нашите въпроси относно „снимката на г-н Ло с автомобила служат единствено за задоволяване на собственото им любопитство [на редакторите]“.
По-нататък в имейла към Forbes се отправят обвинения в „събиране на компромати“ и се твърди, че нашите „несериозни въпроси хвърлят съмнение за надеждността на класацията и изданието [Forbes]“. Имейлът завършва с това, че по стечение на обстоятелствата Ло ще вечеря с „председателя на Integrated Whale – фонда, който притежава Forbes“ и че на тази вечеря Ло ще направи всичко възможно да повдигне въпроса за „стойността на списание Forbes“. През април не се състоя вечеря със собствениците на Forbes. Всъщност Ло проведе разговор с Integrated Whale няколко месеца по-късно.
Изглежда, че на Ло му е трудно да остане извън светлината на прожекторите. Само три седмици след този разговор един от неговите представители предложи той да даде интервю за Forbes, за да обсъди плановете си във „Формула 1“. Няколко седмици по-късно същият представител се обади с предложение да се дискутира „разширяването на застрахователния му бизнес в Европа“.
След като ние споделихме с Ло разкритията си, включително факта, че не е милиардер, той заяви, че вече е загубил интерес.
„Г-н Ло предпочита да бъде изключен от класациите за богатство, които се публикуват във Forbes – пише неговият представител за връзки с обществеността – освен това би искал да уточни, че не желае да се пише за него във Forbes.“
Ние обаче най-сетне разказахме неговата история, дори и да не е онази, която той би искал.