Максимален осигурителен доход – тема за цялото общество
Една от активните в публичното пространство теми в момента е тази с максималния осигурителен доход. За повечето хора тя засяга предимно софтуерния бизнес, но макар и най-засегнат, този бранш осигурява само около една трета от хората на максимален осигурителен доход в България. Въпросът засяга цялото общество.
Сблъскващите се по тази тема тези са две, всяка със свои подразделения. От една страна е тезата, защитаваща значително увеличение на максималния осигурителен доход. Нейните аргументи са основно два. Първият е, че общественото осигуряване не е данък, срещу осигурителните вноски се получават права за осигурените и пенсионната система е натоварена със задължения към него. Едно от основните задължения е висок коефициент на заместване, т.е. пенсия, която гарантира реално заместване на значителен процент от трудовия доход на осигурения. Няма как хората с много високи доходи да се осигуряват на много малка част от тях, след което да претендират за висок коефициент на заместване.
Вторият аргумент на тази страна по спора е солидарността. Известна (според привържениците на тази теза приемливо малка) част от осигуровките на богатите отиват за повишаване на пенсиите на значително по-бедните и това е някакъв скромен трансфер от богати към бедни, който се описва като социално справедлив. Отново, при осигуряване върху много малка част от високите доходи в обществото, възможността за подобна солидарност е орязана.
От другата страна е тезата, защитаваща нисък таван за осигурителния доход. При някои защитници на тази теза целта е таванът да нараства изоставащо спрямо стопанската дейност и другите доходи като цяло. При други целта е откровено таванът изобщо да не нараства. Участниците от тази страна на спора третират осигуровките предимно като данъчно изземване и за тях те са предимно разход, който намалява маржовете на фирмите и крайното заплащане на наетите в тях, с което се уврежда тяхната конкурентоспособност. С особена сила това важи за софтуерния бранш, който е едновременно с висока добавена стойност, разширяващ заетостта си (поне за момента) и подложен на много интензивна международна конкуренция от много други държави, стремящи се да привлекат именно такъв тип бизнеси и работни места.
Този спор е важен, оживен, като и двете страни по него успяват артикулирано и сериозно да аргументират своите позиции с много доводи, свидетелства и доказателства. Но засега само малък брой от участниците осъзнават, че спорът е много по-дълбок от просто въпрос за темпа на промяна на максималния осигурителен доход. Спорът е за същността на пенсионноосигурителната система като обществен механизъм. Всъщност дълбоката причина този спор изобщо да съществува е липсата на яснота в самото българско общество по това каква е водещата цел на съществуването на общественото осигуряване за пенсия при навършване на възраст и стаж.
Ако дълбоката цел на пенсионното осигуряване е да гарантира на възрастните живот, охолен колкото живота им по време на активния им труд, със значителна степен на социално преразпределение, ще натежат аргументите на едната страна по описания по-горе спор.
Ако дълбоката цел на пенсионното осигуряване обаче е само да гарантира, че възрастните хора ще имат безусловно определен, достатъчно висок, но в никакъв случай охолен жизнен минимум и оттам нагоре всеки пенсионер ще има толкова, колкото доброволно е спестил по време на активния си живот, ще натежат аргументите на другата страна по спора.
В крайна сметка дълбокият проблем не е темпът на промяна на максималния осигурителен доход, а липсата на яснота в българското общество за това каква е истинската цел на пенсионното осигуряване.
