БНБ: По-слаб растеж на БВП през 2023 г. и последващо ускоряване
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Растежът на реалния БВП в България през 2023 се очаква да бъде 1.9% (спрямо 3.9% през 2022 г.), и да се ускори до 2.7% през 2024 г. и до 3.6% през 2025 г. най-вече поради преустановяване на наблюдаваното през тази година понижение на запасите в икономиката, както и поради очакваното значително ускоряване на растежа на инвестициите, се казва в Макроикономическата прогноза на Българска народна банка (БНБ) от ноември.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се забави до 6.1% в края на 2023 г., а средно за 2023 г. общата инфлация да възлезе на 8.8%.
- Очаква се темпът на нарастване на ХИПЦ да се забави до 3.1% в края на 2024 г. (при средногодишна стойност от 4.3%) и да остане на това ниво и в края на 2025 г. (при средногодишна стойност от 3.1%).
- Коефициентът на безработица ще се понижи плавно от 4.2% през 2023 г. до 3.4% през 2025 г. в резултат както на прогнозирания икономически растеж, така и на намалението на населението в трудоспособна възраст.
- Търговският дефицит да се свие значително като процент от БВП през 2023 г. спрямо предходната година и да възлезе на 3.7% от БВП, прогнозират от БНБ. За следващите години се очаква вносът да нарасне повече от износа, което ще доведе до разширяване на търговския дефицит до 5.6% от БВП през 2025 г.
КЛЮЧОВ ЦИТАТ
“Текущите допускания за развитието на глобалната икономическа активност, които са изготвени преди военния конфликт между Израел и Хамас, предполагат, че отрицателен шок във външното търсене на стоки и услуги от България ще се реализира главно през третото тримесечие на 2023 г., но той ще бъде ограничен и краткотраен”, се казва в прогнозата на БНБ.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Вътрешното търсене и нетният износ едновременно ще допринасят за растежа на икономиката през тази година, докато изменението на запасите се предвижда да има силен отрицателен принос, се казва в прогнозата. Подобряването на вътрешното търсене ще се определя от растежа на крайните потребителски разходи, подкрепяни от нарастващите заплати, повишения размер на пенсиите и другите социални трансфери, както и от ниската склонност на домакинствата към спестяване. Очакваното значително ускоряване на растежа на инвестициите се определя главно от заложените допускания за изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Прогнозираното забавяне на растежа на заплатите, както и сравнително бавното повишаване на лихвените проценти на банките по привлечените средства ще окаже влияние върху растежа на депозитите на частния сектор и той ще се забави от 8.9% в края на 2023 г., до 8.1% в края на 2024 г. и до 7.5% в края 2025 г.
Годишният растеж на кредита за неправителствения сектор се очаква да се забави до 9.8% в края на 2023 г. и допълнително до 6.7% в края на 2024 г. и 5.6% в края на 2025 г., за което ще допринесат понижаването на инфлацията, прогнозираното повишение на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити, както и сравнително ниската инвестиционна активност на фирмите в частния сектор.
Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена към 10 ноември 2023 г. и се основава на допускания за развитието на глобалната икономическа активност към 30 август 2023 г. и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 19 октомври 2023 г.
