Долари от пясък
Бъд Бригам натрупва богатство от сондажи за суров петрол, но фракингът може да го направи милиардер, стига да успее да избегне малките гущери по дюните

Малко са нещата, които едно дете може да прави, докато израства в Мидланд, щата Тексас, разказва Бъд Бригам. „Случвало се е да се пързаляме с шейни по дюните, използвайки картонени кутии. Съвсем запалените си правеха шейна, слагаха ламинат на дъното и я покриваха с вакса.“ Петдесет години по-късно все още можете да се повозите на шейна на гигантските пясъчни дюни в държавния парк Монаханс. Ако имате късмет, може да забележите застрашения от изчезване трисантиметров дюнен гущер, който се провира сред пустинната дъбова растителност.
Това, което със сигурност ще видите, са камиони с пясък. Много камиони. Компанията на Бригам, Atlas Energy Solutions, зарежда до 1200 камиона на ден, всеки с 24 тона пясък, предназначен за процеса фракинг. Бригам вече не си играе на дюните, а ги копае и извлича по 10 млн. тона пясък на година.
В сърцето на мината на Atlas в сухия град Кърмит на щата Тексас се разкрива нелепа гледка – синя лагуна с площ от 20 хектара, в която баржи изгребват пясъка и го изсмукват с маркучи. Той преминава през чистачки, след това се суши, пресява се и се вкарва във високи силози за товарене в камиони.
Пясъкът няма да стигне далеч. На стотина километра около Кърмит районът, известен като Пермски басейн, е осеян с хиляди петролни и газови кладенци, като всеки ден се появяват десетки нови. Не може да се прави фракинг без пясък, а са необходими колосални количества от него – около 10 хил. тона на сондаж. На мястото на сондиране този пясък се смесва с вода, след което се впръсква под високо налягане в сондажа (често на дълбочина около 5 км, след това се насочва хоризонтално на още 3 или повече километра). Бригам обяснява как подземният взрив „отваря пукнатини, за да излязат оттам петролът и природният газ“.
Създадената преди шест години компания на Бригам, която през март излезе на борсата и сега е с капитализация от 1.8 млрд. долара, е най-големият доставчик на пясък в Пермския район. Тя държи 25% от пазара и притежава достатъчно запаси, за да се копае в продължение на още стотина години. Бригам притежава 15% от компанията. Като прибавим и приходите му от десетгодишните петролни сделки, Forbes изчислява, че нетното му богатство надхвърля 500 млн. долара.
С привлечените от първичното публично предлагане 300 млн. долара в Atlas Energy Solutions кроят големи планове. Компанията е започнала изграждането на 68-километров електрически конвейер за пясък, който ще бъде изработен от подсилена гума и ще се нарича Dune Express. „По същество това ще бъдат четири 16-километрови конвейера“, казва президентът на Atlas Джон Търнър, докато стои на върха на силозите в Кърмит и гледа на запад към мястото, където конвейерът ще пресича границата с щата Ню Мексико, превръщайки се в основна артерия на най-големия център за фракинг в света, където ExxonMobil, Chevron и Occidental Petroleum планират да разработят хиляди кладенци през следващите десетилетия.
Петролните компании са нетърпеливи. Преди да се появят местните находища за пясък, те трябваше да превозват пясъка с влакове чак от Уисконсин и да плащат по 50 долара на тон само за транспорт. Днес Atlas е водещият доставчик на пясък и разполага с много пари. През първото тримесечие на 2023 г. компанията генерира 63 млн. долара нетна печалба при 153 млн. долара продажби. Разходите за добив са около 7 долара на тон, а лицензионните такси са около 3 долара на тон. Тъй като пясъкът се продава за около 43 долара на тон, анализаторът от Goldman Sachs Нийл Мехта прогнозира нетните приходи на Atlas да надхвърлят 500 млн. долара до 2025 г., отчасти благодарение на конвейера на Бригам, който трябва да бъде изцяло пуснат в експлоатация до края на 2024 г. Dune Express ще намали разходите за транспорт наполовина до около 7 долара на тон.
Другите ползи трудно може да бъдат измерени. „Този проект ще спаси живота на много хора“, казва Хоуп Уилямс, бивш комисар от окръг Уинклър и член на градския съвет на Кърмит. Откакто през 2016 г. започва треската за пясък, обществените пътища са задръстени от 40-тонни товарни камиони с пясък, което причинява ужасяващи инциденти по щатските магистрали „302“ и „285“. В целия Пермски регион през 2022 г. по пътищата са загинали 277 души, което е с 19% повече в сравнение с 2021 г. Придвижването на пясъка с конвейер вместо с камион може да премахне 70% от камионите от пътищата около Кърмит.
„Пясъчният човек“ Бригам живее на 500 км от пясъчните дюни – в Остин, който представлява един зелен оазис в сравнение с Мидланд. Офисът му е разположен на скала над река Колорадо, откъдето се открива гледка към центъра на града. Той кара черен Ford Bronco със стикер на бронята, на който пише „Кой е Джон Галт?“ – известна реплика от любимата му книга „Атлас изправи рамене“ на либертарианската легенда Айн Ранд.
Родителите на Бригам се развеждат, когато той е още малък. Майка му го отглежда заедно с петимата му братя и сестри в Мидланд. Там тя работи за известни имена в добива на петрол като партньорите Сирил Уагнър-младши и Джак Браун от T. Boone Pickens. Бригам учи геофизика в Тексаския университет, след което получава работа в Western Geophysical като анализатор на сеизмични данни. „Бях просто едно малко колелце в голямата машина. Чувствах, че мога да добавя много повече стойност“, спомня си той. През 1984 г. получава работа в Rosewood, холдинговата компания за петрол и хотели, собственост на Каролин Хънт, дъщеря на петролния магнат Х. Л. Хънт, смятан за най-богатия човек в света по време на смъртта си през 1974 г. „Там знаех всичко, което се случваше. Чувствах, че имам власт.“
През 1990 г., на 30-годишна възраст, той основава Brigham Exploration, за да сондира за петрол, използвайки новаторските по онова време подземни сеизмични изображения, за да открива петролни полета. През 1997 г. компанията става публична, точно навреме за големия петролен бум в САЩ в началото на XXI век, станал възможен благодарение на комбинацията от управляеми сондажни свредла и хидравличното разбиване (известно още като фракинг). Бригам придобива 162 хил. хектара шистови находища в Северна Дакота, където се конкурира с милиардера Харолд Хам. Шистовият бум достига своя пик. „Когато започнах през 80-те години на миналия век, повечето дупки бяха сухи. Сега това е фабрика в земята“, казва Бригам. През 2011 г. норвежката компания Statoil (сега Equinor) купува Brigham Exploration за 4.7 млрд. долара.
Бригам получава около 100 млн. долара от сделката и ги влага в следващото си начинание. Brigham Resources наема на лизинг 32 300 хектара в Пермския басейн и започва сондажи, финансирани с личните средства на Бригам и още 700 млн. долара частен капитал. Инвеститорите утрояват вложенията си през 2017 г., когато Diamondback Energy купува компанията за 2.5 млрд. долара. Бригам получава от сделката около 300 млн. долара.
Вместо да основе друга петролна компания, той е купил достатъчно голямо количество пясък през предходното десетилетие, за да си даде сметка какво трябва да бъде следващото му бизнес начинание. Когато започва революцията на фракинга, сондьорите вярват, че най-ефективният пясък е сравнително едрозърнест, идеално кръгъл като този с марката Northern White, доставян от мините в Уисконсин. „Сферичността е изключително важна за силата на разбиването“, отбелязва Бригам. Отначало „смятахме, че по-едрите зърна са по-добри, защото осигуряват повече пространство за преминаване на петрола и природния газ“. Те дори експериментират с микроскопични керамични топчета.
„Опитахме всичко“, казва той, и са изненадани, когато сред пермските фракинг компании се появи консенсус, че най-ефективният пясък се намира точно в техния басейн. През 2017 г. Бригам и няколко негови приятели основават Atlas Sand и започват да преговарят за правата за добив в две гигантски дюни. Отделно от това Бригам изгражда друга публична компания – Brigham Minerals, която закупува права за петрол и газ, намиращи се в недрата на земята. Компанията му набира 300 млн. долара при първичното публично предлагане през 2019 г., а в края на миналата година се слива с денвърската Sitio Royalties в сделка за 4.8 млрд. долара, освобождавайки Бригам да съсредоточи усилията си върху Atlas.
Не може да се навлезе на пазара за пясък в Пермския регион, без да се мине през фондацията Sealy & Smith. Тя притежава земя с размери 16 на 16 км, върху която са разположени най-големите пясъчни дюни и паркът, където Бригам се е пързалял с шейна като дете, и където се намират безброй петролни кладенци. Преди около 140 години Джон Сили придобива огромната площ за семеен отдих. В сухата земя имало естествени извори и първоначалната идея на Сили била, че те могат да осигурят вода за локомотивите, движещи се по трансконтиненталните железопътни линии. Петролът, а сега и пясъкът се оказват много по-доходоносни. Фондацията е предоставила над 1 млрд. долара от лицензионните такси за добив на петрол, газ и пясък за изграждането на изследователски болници към Тексаския университет. В следващите 94 години фондацията ще получава безрискови роялти такси по около 3 долара за всеки тон, добиван от Atlas.
Конвейерът на Бригам с дължина 68 км, който ще бъде изработен от стомана и подсилена гума, е проектиран от инженерите на Atlas с помощта на аеродинамичен тунел, разработен в Тексаския университет. В продължение на четири години Бригам води преговори със земевладелците за правото конвейерът да минава през земите им.
Автоматизацията е от ключово значение за проекта. От контролната зала в централата в Остин техниците активират дистанционно изпускателите на силозите, за да напълнят камионите на клиентите с пясък. Всеки автомобил е оборудван с радиочестотна идентификация RFID. „Харесва ни постоянно да повишаваме ефективността“, казва Бригам. Дори и след като Dune Express бъде завършен, ще са необходими множество камиони, за да превозват пясъка от конвейера по неасфалтирани каменисти пътища до местата за сондиране. Затова Atlas вече е закупила 120 военни камиона Mack. Те могат да превозват по три ремаркета, пълни със 72 тона пясък. Компанията работи и с Robotic Research, разработчик на безпилотни камиони за военните, с надеждата, че тези камиони в крайна сметка ще се управляват сами.
Инфраструктурата и логистиката не са единствените предизвикателства пред Бригам. Сондажите и добивът на пясък унищожават местообитанията на малкия дюнен гущер, който живее сред дъбовата растителност по пясъчните дюни. През юни Службата по опазване на рибните ресурси и дивата природа на САЩ съобщи, че до септември ще събира доказателства, за да мотивира предложението си за включване на гущера в списъка на застрашените видове. Това може да ограничи сериозно добива на пясък в района. „Там, където живее гущерът, не бива повече да се премахват неговите местообитания и да се унищожават“, казва Майкъл Робинсън от Центъра за биологично разнообразие.
Предугаждайки проблема, Atlas вече работи с Министерството на вътрешните работи и други агенции в търсене на варианти, които да позволят на гущера и петролната индустрия да съжителстват мирно. Бригам твърди, че много от мащабните дейности на Atlas са в гигантските открити дюни, далеч от екосистемите на пустинната дъбова растителност.
Въпреки добива на 5 млн. барела петрол на ден Пермският басейн остава пусто и негостоприемно място. Но той е истинска машина за пари за щата Тексас и системата на Тексаския университет, която включва 13 университета и 240 хил. студенти и притежава дялове в петролни полета върху площ от стотици хиляди хектара. Миналата година са получени 2.3 млрд. долара от концесионни възнаграждения за петрол и газ, като почти всички те са от фракинг дейности. В момента на разположение на Тексаския университет са 57 млрд. долара.
„Мисля, че разумът ще надделее – прогнозира Харолд Картър, дългогодишен частен инвеститор в начинанията на Бригам. – Собствениците на земи искат да получат роялти такси, а щатът може да види ползата от добива на пясък. За гущера има достатъчно земя.“
Автор: Крис Xелман, Forbes