Когато инфлацията свърши
Какво научихме от комбинацията на затворена икономика в пандемията, разтърсени енергийни пазари в Европа заради войната и дългоочаквания взрив в паричните условия след десетилетие на практически нулеви лихви? Овладяна ли е рекордно високата – поне за периода от 1970-те години до днес – инфлация, която се превърна в темата на темите през 2022 г.?
Точно една година след като инфлацията достигна пика си в САЩ и Европа, можем да кажем поне следното. Първо, централните банки не се поколебаха да повишат лихвените проценти в изпълнение на мандата си за поддържане на ценова стабилност – противно на много прогнози, че това е политически невъзможно заради високите нива на публичен дълг и зависимостта и пристрастяването на финансовите пазари към нулевите лихви и количествените улеснения.
Второ, цените на суровините, и конкретно на енергоносителите и основните храни, се успокоиха и даже спаднаха чувствително от рекордните нива – само за илюстрация, петролът към средата на ноември е с 15% по-евтин от септември и с 30% по-евтин от миналото лято. Глобалната икономика за пореден път доказа колко добре се адаптира към шокове и промени и така да не се сбъдват катастрофичните сценарии. Конкретно, Европа намери изход от зависимостта си към руски газ, цените паднаха, има доставки, пазарът на електроенергия също се успокои.
Къде сме в момента? В САЩ инфлацията спадна до 3.2% на годишна основа, в еврозоната – до 2.9%. Все повече данни подкрепят очакването, че рязкото поскъпване в Европа до голяма степен е било еднократен ефект, движен от външни фактори.
Освен стабилизирането при енергоносители и суровини, водещите икономики на еврозоната вече стагнират или са в рецесия, индустриалното производство отбелязва спад, оттам и търсенето на материали и стоки за междинно потребление ще е потиснато. В много страни затягането на кредита и високите лихви пряко влияят на строителството и пазара на имоти, което на свой ред свива стопанската активност и потреблението.
С няколко изключения в Източна Европа, между които и България, заплатите растат по-бавно от инфлацията – което на първо място означава спад на реалната покупателна сила, и на второ, че не се сбъднаха пророчествата за спирала от инфлационни индексации на доходите. Механизмът за възстановяване и устойчивост – или толкова често коментираният фонд от 750 милиарда евро за преодоляване на щетите от пандемията – се оказа три пъти по-скромен от пакета стимули в САЩ и засега харченето му не предизвиква някакво прегряване. Напротив, еврозоната като цяло дори консолидира – бюджетните дефицити постепенно се свиват и това дисциплиниране също ще оказва антиинфлационно въздействие.
За отворена икономика като българската влиянието на външни фактори върху цените е изключително силно. Инфлацията у нас ще бъде „смачкана“ от три страни – откъм разходите основните храни, петролът, газът и електроенергията няма да поскъпват като през 2022 г., а откъм търсенето охлаждането в еврозоната ще намали и прегряването в натоварените до границата на капацитета си експортно ориентирани бизнеси.
Отделно, с кредитната експанзия – както в потребителското, така и в ипотечното финансиране – банките досега стимулираха вътрешното търсене. Така че този проинфлационен импулс вече се е проявил – оттук насетне ще е или още от същото, или, което е по-вероятно, някаква доза охлаждане и корекция, потенциално забавяне в потреблението и инвестициите.
Освен няколко големи индустриални производители, които са част от глобалните пазари и имат съвсем ясен поглед върху дефлационните тенденции, голяма част от бизнеса и политиците, изглежда, все още са фиксирани върху стратегии за действие при висока инфлация. Най-вероятно през 2024 г. обаче ударът ще дойде от изчезването ѝ – което ще обърка плановете на предприемачи, заложили по инерция на двуцифрен ръст на цените на продаваните стоки и услуги.
Още по-притеснително изглежда безгрижието при планирането на публичните финанси – доколкото инфлацията винаги помага на финансовия министър с автоматичния ръст на приходите в бюджета, едно замразяване на цените, а за много стоки дори поевтиняване, ще означава и стагниране на постъпленията. И това ще се случи и в среда на покачващи се номинални лихви, които постепенно ще добавят няколкостотин милиона лева разходи за лихви за фиска. Вместо да се отчита и анализира такъв сценарий, правителството още се занимава с кампании за етикети на промо цени по търговските обекти.
