Защо правя бизнес?
Автор
В предната статия ви разказах накратко за бизнес въможностите в Шри Ланка. Колкото повече време прекарвам тук, говорейки с различни монаси и гурута за смисъла на живота, защо сме на тази земя, кой съм аз, толкова повече се замислям и за един друг въпрос. Предполагам много собственици на бизнеси се питат, или поне би трябвало да се питат, какъв е смисълът на техния бизнес? Защо го правят и защо да продължават да го правят?
Да, знаем, че всяка компания има някаква готино написана мисия, визия и т.н. но това е различно. Защо всеки един предприемач, като се събуди сутринта, да продължи да „ходи на тръстиката“. Правенето на бизнес може да е едно от най-удовлетворяващите занимания, но е сред най-трудните и изцеждащи силите занимание.
През 90-те години голяма част от предприемачите са стартирали своя бизнес от глад както са ми казвали. Били са съкратени и от безизходица са стартирали бизнес. Други просто са видели бизнес възможности и са се възползвали. Но и в двата варианта основната причина са били парите и това е напълно нормално.
Сега, 20 години по-късно тези, които са оцелели имат добри бизнеси с не лоши печалби. Тези предприемачи и техните семействата отдавна нямат финансови проблеми и няма да умрат от глад. Т.е. първоначалната цел е постигната. А сега какво? Не малко собственици са много изморени и само се оплакват. Чувстват се стресирани всеки ден, в който ходят и се занимават с бизнеса си. Това трудно мога да го разбера. Защо сами си причиняват страдание. Според една от 4-те благородни истини на Будизма това страдание си има причина. Нашите желания . Ако нещо ти носи страдание, то отърви се от него. Продай бизнеса, дай го на някой друг да го ръководи. Други предприемачи са си подредили бизнеса добре и не страдат, но трудно поддържат пламъка в очите си. Какъв да бъде смисъла от това, което правят?
Не малко западняци ходят в Азия и се опитват да намерят отговор на тези въпроси в някоя будиска държава или в Индия. Никой не може да им даде готов отговор. За всеки е различно, ще се позова на Буда: „Единственото нещо, което можеш да вземеш със себе си, когато умреш не е нито бизнеса, нито, колата, нито яхтата, нито дори вашите деца. Можеш да вземеш само заслугите (merits), които си акумулирал в своя живот“. И ако вярваш в пререждането тези „заслуги“ да ти позволят да имаш по-добър живот следващия път в Самсара или дори да постигнеш Нирвана.
В миналото сме виждали много български предприемачи, които са дарявали цялото си състояние за да правят други хора доволни, щастливи. Например братята Евлоги и Христо Георгиев, Пенчо Семов и др. В днешно време като цяло хората са доста по-добре материално, но в същото време се чувстват по-неудовлетворени, да не кажа нещастни. Това изглежда като парадокс, но си има причина. Дори Стив Джобс, който е идол на много предприемачи казва в една от последните си речи: „Като погледна назад, единственото, в което съм успял е моят бизнес, във всичко друго се провалих“ Т.е. дори и той се чувства неудовлетворен.
Аз не мога да кажа какво трябва да направи един предприемач, нито да му дам отговорите. Всеки сам трябва да се запита какъв е смисълът от неговия бизнес и защо утре пак ще прекара 8-10 часа решавайки бизнес проблеми. Това, което всеки един от вас може да направи е да си задава правилните въпроси. Тогава рано или късно ще достигне до правилните отговори – за него. А в тези отговори той ще бъде убеден, защото сам ще е достигнал до тях. Това ми каза и моя гуру в Шри Ланка. „Отговори не мога да ти дам, но питай правилните въпроси и някой ден сам ще стигнеш до своите отговори. Ако имаш правилната нагласа за възприемане на света около теб. Но успехът, колкото и голям да е той, няма да ти донесе пълно удовлетворение“. Всеки трябва да намери своя Икигай казват японците.
