Българите работят с 200 часа годишно повече от западноевропейците
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Българите работят значително повече от средното ниво за останалите работници в другите европейски страни, показват данни на френския институт Rexecode.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- През 2022 г. българите са работили средно 1998 часа на година (служители на пълен работен ден). Това е с 200 часа над средното ниво за Европейският съюз – 1792 часа. Ако включим всички заети, не само тези на пълен работен ден, сънародниците ни работят с 300 часа годишно повече от нивото в ЕС – 1993 часа годишно, спрямо 1679.
- Единствено повече от нас работят Румънците – 2043 часа на година.
- Най-малко работят финландците – 1640 часа.
- Жителите на Нидерландия, Дания, Швеция, Австрия и Германия работят по-малко часове от средното ниво на ЕС.
ИЗМЕРИТЕЛ
От 2012 г. Rexecode извършва сравнение на работните часове в страните от Европейския съюз, използвайки специално извлечени данни от Европейското проучване на работната сила на Евростат. От макроикономическа гледна точка, с други думи за измерване на ефективния принос към производството, съответният показател е ефективното годишно работно време за служителите на пълен работен ден. Ефективното работно време всъщност е действително извършеното работно време през годината, за разлика от други понятия за продължителност, като обичайното седмично работно време, които не вземат предвид периодите на отсъствие (за отпуск, болест и др.).
Сравнението, направено за служителите на пълен работен ден, е това, което отразява най-добре регулаторната рамка, за разлика от други области (на непълно работно време, самостоятелно заети лица), за които продължителността също е резултат от други фактори, по-специално поведението на компаниите и служителите (избрани или наложена работа на непълно работно време, например).
ТРУДНОСТИТЕ ПРИ СРАВНЯВАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ С ПЕРИОДА ПРЕДИ COVID
Промяната в методологията на проучването на работната сила на Евростат, която бе направена през 2021 г., подобрява съпоставимостта на данните между държавите, но също така представлява прекъсване, което пречи на Rexecode да сравнява работните часове преди и след здравната криза и следователно да идентифицира възможните ефекти от пандемията и промените в поведението, които тя може да е предизвикала в работното време.
Еволюцията на отношението към работата, настъпила по време на здравната криза, по-специално увеличеното използване на дистанционна работа, обаче поставя под въпрос концепцията за ефективно работно време, и по-специално в декларативна рамка като тази на проучването за трудовата сила.
