Кристалина Георгиева: Време е за нов тип икономика
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
В рамките на текущото десетилетие светът трябва да премине към нов тип икономика, основана на по-ниски въглеродни емисии и по-способна да се приспособи към климатичните промени, каза управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в интервю за БТА.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- България е страна, която има и ще има и в бъдеще проблеми, свързани с климатичните изменения. Икономиката й все още е енергоинтензивна, а това означава и по-въглеродно интензивна в сравнение с другите страни от ЕС.
- Имаме някои добри схеми, например за енергийна ефективност на жилищата; имаме идеи, но все още нямаме ясна стратегия за това, че за да сме конкурентоспособна икономика в бъдеще, трябва да сме зелена и дигитална икономика, каза Георгиева
- Със съществуващите технологии, които са вече търговско приложими, можем да постигнем 85 процента от съкращаването на емисиите, което ни е необходимо до 2030 година. Това означава, че имаме технологии “за сега”, но за 2050 г. ще ни трябват технологии, които или са в развитие, или още не са измислени. Когато тези технологии бъдат приложени, не е изключено по естествен път да се откажем от въглищата и газа, защото има по-евтина алтернатива, предвижда тя.
КЛЮЧОВ ЦИТАТ
„Аз съм „технологичен оптимист“ и силно вярвам, че ние, хората, сме много изобретателни. Ще измислим решения, единственият проблем е времето“, каза управляващият директор на МВФ.
ПОД НАТИСК
На КОП28 най-накрая забелязваме осъзнаването, че, първо, времето не ни е приятел и второ, че най-важните промени трябва да се случат в страните с динамично развиващи се икономики, където емисиите се увеличават, каза Георгиева.
Финансовата система също трябва да се промени, да стане по-гъвкава, отбеляза тя, откроявайки три необходими реформи: осигуряване на повече дългосрочно финансиране при преференциални условия за финансиране на борбата с климатичните промени; използване на обществени средства за привличане на по-голямо частно финансиране; използване на гаранции и застрахователни механизми, за да се постигне по-голямо разпределение на риска.
Ядрената енергия е чувствителна тема, но без нея би било трудно парниковите емисии да се понижат достатъчно бързо, за да се постигнат климатичните цели, посочи Георгиева. По думите й повечето международни финансови организации нямат техническа експертиза в областта на ядрената енергетика и поради тази причина не участват във финансирането на такива проекти.
Вероятно обаче предстои да се наблюдава по-голям интерес, особено по отношение на нови технологии като малките ядрени реактори, защото друг начин няма, а освен икономическите рискове от климатичните изменения съществуват и геополитически рискове от зависимостта от вноса на енергоносители.
