Ядрената енергетика – химера, която се връща към реалността
След години на възхвали и отрицания, ядрената енергия отново се радва на подновен интерес в много страни. Призивите за възражданетo й прераснаха в конкретен документ на конференцията на ООН за борба с климатичните промени КОП28, която се провежда в Дубай.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Ядрената енергия генерира по-малко от 10 на сто от световната електроенергия в 31 страни, според данните на Международната агенция по енергията (МАЕ)
- Нейното развитие бе “поставено на пауза” след инцидента в АЕЦ “Фукушима” в Япония през 2011 г. След тази авария Германия и Швейцария решиха да се откажат от атомната енергия, а Китай забави темпа на прилагане на мащабната си програма. Италия гласува за отказ от ядрена енергия с референдум още през 1987 г. след аварията в Чернобил.
- Като цяло броят на ядрените реактори в свет са спаднали от 440 през 2005 г. до 410 през 2023 г., според данните на Международната агенция за атомна енергия (IAEA).
- Общото производство на ядрена енергия се върна през 2021 г. към високите си нива, но бъдещето остава несигурно. Атомният “парк” остарява, а броят на проектите, които стартират всяка година – 10 през 2022 г., от които половината в Китай – е далеч от темпа през 70-те и 80-те години на миналия век. Общо през 2022 г. и 2023 г. в експлоатация са влезли 10 реактора, а още толкова са били затворени. За сравнение само през 1976 г. е започнало строителството на 44 нови реактора.
- Възраждането на ядрената енергия получи допълнителен тласък в Дубай, където България и двадесет и една страни от четири континента приеха Декларация за тройно увеличаване на ядрената енергия до 2050 г. в рамките на конференцията на ООН за борба с климатичните промени КОП28.
- Страните, присъединили се към декларацията, са САЩ, Франция, Швеция, ОАЕ, Южна Корея, Полша, Чехия, Украйна, Словения, Словакия, Румъния, Гана, България, Япония, Финландия, Великобритания, Унгария, Канада, Мароко, Молдова, Нидерландия, Монголия.
АТОМНА ПОСОКА
В ЕС има 100 действащи ядрени реактора в 12 страни членки (Белгия, България, Испания, Финландия, Франция, Унгария, Нидерландия, Чехия, Румъния, Словакия, Словения, Швеция) с обща мощност от близо 100 гигавата, според юлските данни на Постоянното представителство на Франция към ЕС.
Проекти за строителство има в девет страни членки, някои от които са в процес на изграждане или в начална фаза във Финландия, Франция, Словакия и Унгария, а други – в България, Чехия, Литва, Полша, Румъния и Нидерландия, се предвиждат.
От своя страна Германия спря последните си три ядрени реактора през април 2023 г., но Белгия реши да удължи за срок от 10 години жизнения цикъл на два от реакторите, които трябваше да бъдат спрени през 2025 г.. Полша също стартира програма за строителство на 3 АЕЦ-а.
Понастоящем ЕС е една от трите големи икономики (заедно с Канада и Бразилия), която произвеждат повече от половината от електроенергията от енергийни източници с нисък въглероден интензитет, от които почти половината от ядрена енергия (през 2022 г. 60,75 на сто от електроенергията, произвеждана в рамките на ЕС , е декарбонизирана, като 22,1 на сто са от ядрена енергия, а 38,52 на сто от възобновяеми източници.
Франция с 56 реактора (със средна възраст 37 години) продължава да е най-ядрената страна на човек от населението. Тя стартира нова програма за строителството на от пет до 14 реактора, като първият се очаква да влезе в експлоатация към 2035-2037 г.
Великобритания трябва да затвори постепенно девет реактора. Лондон обаче предвижда осем нови реактора до 2050 г., въпреки че разходите за единствената АЕЦ в процес на изграждане Hinkley Point C скочиха рязко.
Италианското правителство също възнамерява отново да се върне към ядрената енергия, както обяви министърът на енергетиката и околната среда Джилберто Пикето Фратин, който събра на 21 септември представители на енергийния сектор и научни работници в областта на атомната енергия, за да обсъдят “Националната платформа за устойчива ядрена енергия”, информира “Соле 24 оре”.
Италианската ядрена програма стартира през 60-те години на миналия век и бе рязко прекъсната в края на 80-те години след аварията в Чернобил. През 1987 г. италианците гласуваха с огромно мнозинство на референдум против продължаването на програмата, като опитите за възобновяването й бяха блокирани от нов референдум през 2011 г.
САЩ също разполагат с 93 ядрени реактора, от които последният влезе в експлоатация през април. Средната им възраст обаче е 42 години.
Най-активните сили в гражданската ядрена енергия са Китай на домашна почва и Русия по отношение на износа.
През 2020-2022 г. всички 25 нови проекта в света са или в Китай, или са задвижвани от руската промишленост, според доклада за статута на ядрената енергия по света (WNISR), изготвен от независими експерти въз основа на публични данни, През 2023 година са стартирали шест нови проекта, от които пет в Китай и един на руската компания “Росатом” в Египет.
На фона на енергийната и климатична криза други страни също показват подновен интерес към ядрената енергия.
Сред тях са Швеция и Нидерландия. Япония също обмисля строителството на нови реактори и гласува за удължаване на жизнения цикъл на съществуващите с над 60 години, но 12 години след “Фукушима” по-голямата част от атомния парк не функционира. За Полша, Чехия или Индия става дума за намаляване на зависимостта от въглищата.
КОНТРА
Други страни, като например Нова Зеландия, са против ядрената енергия заради високите разходи, рисковете и съдбата на отпадъците. Оживени дебати по темата се водят и в самия ЕС.
По материали на Франс прес и БТА