Убийте дърветата, за да спасите планетата
Бил Гейтс и други инвеститори залагат на това, че Kodama Systems може да намали въглеродния диоксид във въздуха, като изсича и погребва дървета. Стига Чичо Сам да се включи с данъчни облекчения
Преди една година Мерит Дженкинс се премества от Бостън в Туейн Харт, щата Калифорния, градче в подножието на Сиера Невада с 2500 души население. По време на сутрешното си пътуване той спира в бистрото Alicia’s Sugar Shack, за да си вземе сандвич за закуска (бъркани яйца върху ръжен хляб и авокадо), след което поема към участък от 4 хектара в националната гора Станислаус. Там неговият стартъп Kodama Systems тества и усъвършенства своята полуавтономна машина за дърводобив с дължина 7.6 метра и тегло 17 тона.
Дърводобивните фирми използват подобни машини, за да извозват от гората тонове отсечени дървета и отпадъци. Машината на Kodama е проектирана така, че да върши тази работа дори през нощта, като използва по-малък брой работници и разчита на сателитна връзка и камери с технологията lidar (light detection and ranging), каквато се използва в безпилотните автомобили за определяне на разстоянието между обектите. Работата се следи от разстояние. Това не е лесно. „Дърветата имат много различна текстура. Тя се различава на всеки 3 метра“, казва 35-годишният Дженкинс.
Но изсичането на дървета на тъмно не е най-интригуващата част от плановете на Kodama, която е набрала 6.6 млн. долара начално финансиране от Breakthrough Energy на Бил Гейтс и от други инвеститори. След отсичането на дърветата Дженкинс планира да ги погребва, за да забави изменението на климата и да получава въглеродни кредити (а може би някой ден и данъчни облекчения).
Да, традиционната идея е да се засаждат дървета, които да поглъщат въглеродния диоксид от въздуха, и след това да се продават кредити за въглеродни емисии на корпорации, собственици на частни самолети и други, които имат нужда или искат да компенсират своите емисии. Но учените твърдят, че заравянето в земята на дървета може да намали глобалното затопляне, особено ако тези дървета иначе биха изгорели или биха се разложили, отделяйки въглерод в атмосферата.
Мащабните горски пожари в Калифорния през 2020 г. доказаха какви са рисковете за атмосферата, имуществото и живота на хората от оставените да се разрастват безконтролно гори. „Оранжевото небе над Сан Франциско беше повратната точка. Сега всички осъзнават заплахата“, казва Джими Вурхис, ръководител по утилизацията на биомасата и деловите въпроси в Kodama. Тази година алармите бият още по-тревожно, тъй като горските пожари в Канада се отразиха върху качеството на въздуха в Ню Йорк, Вашингтон и Чикаго.
За да се справи с проблема, Горската служба на САЩ има за цел през следващото десетилетие да прочисти 28.3 млн. хектара в западните гори, предимно в Калифорния, като извлече от тях над 1 млрд. тона суха биомаса. Обикновено след такова прореждане на горите годните за дървообработване трупи отиват в дъскорезниците, а по-голямата част от останалите отсечени дървета се струпва на купчини и по-късно се изгаря при контролирани условия. Вместо да прави това, Kodama иска да зарови остатъците в земни хранилища, предназначени да поддържат суха и безкислородна среда и да предпазват дървения материал от гниене или изгаряне.
Наред с първоначално набрания рисков капитал Kodama вече е получила 1.1 млн. долара безвъзмездни средства от калифорнийската агенция за борба с горските пожари и други институции, както и ангажименти за закупуване на въглеродни кредити от първите 400 тона погребани дървета. На свободния пазар тези кредити се продават по 200 долара за тон. В крайна сметка Kodama планира да отсича и погребва над
5 хил. тона дървета годишно.
Дженкинс завършва Дартмутския колеж с дипломи по инженерство и екология. Започва да продава употребявано роботизирано оборудване, докато учи за магистър по роботика в Carnegie Mellon. След това става съосновател на компания, която използва машинно обучение, за да помага на фермерите да правят анализи на почвата. През 2019 г. обаче, докато учи за магистър по бизнес администрация в Масачузетския технологичен институт, той стига до заключението, че в горското стопанство има повече възможности в сравнение с пренаситения сектор на агротехнологиите. Предприемачът напуска компанията за изкуствен интелект и прекарва месеци с дървосекачи, за да разбере как те използват оборудването. През 2021 г. Дженкинс решава да се залови с роботизирана техника в горското стопанство, убеден, че недостигът на работна ръка в сектора ще стимулира търсенето. „Няма достатъчно работна ръка – казва той. – Ще са необходими обучение и нови технологии.“ Според него само така ще бъдат достигнати целите на Горската служба за прочистване на горите.
Бизнесменът вижда и друга „голяма празнина“ в отрасъла – какво да се прави с цялата тази биомаса. В лабораторията на Йейлския университет той е чувал за хранилища за биомаса, където да се задържа водородът. След това общи приятели го запознават с Вурхис, 33-годишен алпинист, геолог и инженер по геонауки (с магистърска степен от Дартмутския университет), който е обсебен от идеята за рекултивация на стари мини и превръщането им в места за погребване на биомаса. Двамата обединяват усилията си.
Идеята за погребване на дървета звучи просто и нискотехнологично, особено в сравнение със сложната технология за „улавяне на въглерод“, която се разработва в момента за извличане на CO2 от въздуха. Благодарение на Закона за намаляване на инфлацията, приет от демократите през 2022 г., компании като Occidental Petroleum и ExxonMobil могат да се възползват от данъчни облекчения в размер на 85 долара на тон уловен въглероден диоксид, ако усъвършенстват системите за изсмукване на газа директно от въздуха и транспортирането му по тръбопровод, преди да го погребат трайно под земята. Някои от тези проекти получават допълнителни данъчни облекчения в размер на 30% или повече от първоначално инвестирания капитал.
За онези, които искат да изсекат дървета и да ги превърнат в пелети за изгаряне вместо въглища, също са предвидени данъчни облекчения. Но не и за погребването на дърветата.
„Ако трябва да премахнете въглерода в голям мащаб, е лудост да не се учите от природата или да не я използвате – казва Лукас Джоппа, бивш главен експерт по околната среда в Microsoft, който сега работи в Haveli Investments. – Ние никога не сме били толкова ефективни в премахването на въглерода от атмосферата, колкото е била еволюцията.“
Колко точно ефективни? Професорът по атмосферни науки от Мерилендския университет Нин Дзън, смятан за идеолог на погребването на биомаса, обяснява, че тон прясно отсечена гора съдържа около 50% въглероден диоксид от теглото си, а ако материалът бъде оставен да изгние или изгори, той ще се превърне в еквивалент на един тон въглероден диоксид в атмосферата. Правилото според него е следното: „Един тон биомаса в земята е един тон CO2, който не е изхвърлен в небето“.
Дзън има свой собствен стартъп, Carbon Lockdown, който работи по договор с властите на град Балтимор за извозване на 5 хил. тона биомаса и зариването ѝ близо до богатия зелен град Потомак, щата Мериленд. Той продава въглеродните кредити от погребването на отсечените дървета по 181 долара за тон в платформата Puro.earth, която е създадена с подкрепата на финландското правителство, а през 2021 г. става мажоритарна собственост на Nasdaq.
Шведската инвестиционна компания Kinnevik наскоро купи през нея 1000 тона. „Технологиите на база на природата вече са достъпни и може да бъдат приложени в голям мащаб – казва Микаела Крамер, която отговаря за покупките на въглеродни кредити в Kinnevik. – Не е нужно да се чака още 10 години.“
Въпреки това трудно се привличат значителни частни или държавни инвестиции в погребването на биомаса, тъй като то не замества увреденото в резултат на индустриалната дейност равновесие на климата, нито създава продукт, който да е полезен за хората – освен самите кредити. А и предполага сериозно нарушаване на земната повърхност.
В Тексас 43-годишният адвокат Крис Кноп вече е погребал над 4 хил. тона биомаса на 18 хектара земя, която неговата компания Carbon Sequestration притежава близо до границата с Луизиана. Той твърди, че заради дебелия слой глина земята там е идеална за спиране на достъпа на кислород до погребаната дървесина, което е необходимо, за да се предотврати разлагането на биомасата. Неотдавна Кноп придоби 15 хил. тона отпадъци от собственици на земи северно от Бомонт. Те изсичат борова гора за строителство на недвижими имоти и иначе биха я изгорили. Благодарение на тази дървесина в момента фирмата на Кноп може да продава въглеродни кредити по 145 долара на тон чрез платформата Puro.earth.
Кноп вярва, че ще успее да излезе на печалба, и разчита, че евентуални федерални данъчни облекчения ще направят начинанието му рентабилно. Но Конгресът не е включил изрично погребването на биомаса в данъчните облекчения. Сега Кноп и лобистите за биомасата се надяват, че когато Министерството на финансите напише окончателните правила за въглеродните кредити, биомасата ще бъде включена в тях. „Само чакам някакво потвърждение“, казва той.
Дългосрочната визия на Кноп е горите в Америка да се превърнат в гъби за въглерода, като се изсичат борови дървета, погребват се и на тяхно място се засаждат по-въглеродолюбиви дървесни видове като бамбук, кенаф или топола. В САЩ десетки милиони хектари земя са предназначени за паша на добитък или за производство на дървесина, казва той. „Защо да не преминем към въглеродно земеделие?“
В Kodama Дженкинс се фокусира върху погребването на дървесина, която така или иначе трябва да бъде изсечена за здравето на горите, а Вурхис се стреми да адаптира изоставени мини и кариери в терени за съхранение на биомаса. „Ще измерваме газовете и утайките и напълно ще овладеем отделянето на въглерод – обещава Вурхис. – Ако срещнете някой със стара кариера за инертни скали, обадете ми се.“